Високотехнологичната медицина трябва да бъде достъпна за повече пациенти и да бъде справедлива за тях. Тя е най-несправедлива за най-социално слабите. Това каза в предаването „Лице в лице” проф. Иво Петров.
По думите му, тя е най-несправедлива за тези, които би трябвало да могат да ползват солидарния модел.
„Защото много често се налага всички ние, като пациенти и като роднини на пациенти, да вадим пари и да доплащаме. Това хаотично безумно доплащане от джоб е възможно най-социално несправедливо и солидарният модел е тотално разрушен.
Има закостенялост в системата на здравеопазването, която се държи от хора, които нямат интерес тя да бъде променена. Напоследък се създава впечатлението, че целта е да се изхарчат едни пари, а не да се излекуват едни пациенти. Докато не се постави пациентът в акцента на здравеопазването, нещата няма да се получат, допълни проф. Иво Петров.
По думите му, най-важният въпрос е „защо” да направим реформата.
„Здравеопазването трябва да бъде по-достъпно, по-предвидимо и по-справедливо. Принципът на солидарност в момента е нарушен, така се води на книга, но от повечето европейски страни, в България е най-несолидарно.
В България има относително малко средства в сравнение със страни като Германия, Белгия, Франция. Лечението при тях е значително по-добре финансирано, разликите стигат до 10 пъти, допълни проф. Петров.
"Има прекалено много здравни заведения и така принципно добрата медицинска услуга се размива на добра на средно ниво. Но това, което касае пациентите със сложна патология, която изисква голям професионализъм и сложни технологии, дефицитът там е много голям и затова пътуват в чужбина. Харчим много за малките неща, и не харчим за големите.
Трябва да преценим на кои лечебни заведения каква функция им се пада, каква функция биха имали като най-необходими на местното население. Не можем да очакваме от една общинска болница с 40 операции на година да прави сложна хирургия. Тези, които имат своята социална функция, те да останат с такава функция, а високотехнологичната функция да бъде пренесена към университетските центрове".
Според проф. Петров трябва да се вземат големите стратегически решение и тогава конкретиката ще бъде изяснена.
„Ако има допълнителни фондове, разрушаване на монополния модел, сигурен съм, че допълнителните здравни фондове ще направят всичко възможно така, че ефикасна медицинска помощ да има за всеки пациент, който е осигурен при тях. Има една медицинска група в момента, която има и организиран транспорт. Щом държавата не го осигурява, хората, и занимаващите се със здравеопазване успяват да го осигурят.
Оперираният по спешност анестезиолог е много добре, съобщи проф. Петров.
"Това е потенциално фатално състояние, особено в неговата масивна и субмасивна форма, както беше при колегата. Това е един случай, който добре илюстрира как трябва да се случват нещата – той беше незабавно транспортиран с наш медицински екип и получи интервенцията не повече от 20 минути след като беше приет. Скъсиха се няколк остъпки".
Университетските болници имат мисията да направят обучението на високо ниво, а здравната система има мисията да направи тази услуга на разположение на повече хора, а не на единици, допълни проф. Петров.
