Държим хората да знаят, какво се случва в парламента и затова при нас всичко разговори и преговори се провеждат пред камерите. Това каза в предаването „Лице в лице“ водачът на листите на ИТН във Велико Търново и в Пазарджик проф. Андрей Чорбанов.
„Има неща, които остават скрити не само за обществото, но и за самите депутати. В нашата парламентарна стая не са влизали лидери, които тайно да обсъждат споразумения или клики“, поясни той и даде за пример ситуациите, в които парламентарното заседание се прекъсва за половин час. Тогава според него се правят някакви договорки, защото след възстановяването на заседанието, група депутати имат готово решение.
Кандидат-депутатът коментира омерзението на хората и натрупаната умора в обществото.
„Трудно е при седем предизборни кампании в рамките на три години и половина да се кажат много различни неща. Новото е свързано най-вече с това, което се опитваме да покажем на нашите избиратели – нашата последователност в действията“, поясни той.
Проф. Андрей Чорбанов подчерта, че програмите на ИТН не са се променяли във времето, но има и неща, които са актуализирани в съответствие с дневния ред на обществото.
Той коментира работата на 50-ото Народно събрание и окупирането на парламентарната трибуната по време на последното заседание.
„Когато не се спазва правилника за работа в парламента, се подава сигнал към гражданите, че законът може да се наруши дори в най-високите етажи на властта. Последният ден на работа на парламента беше ярък пример за това“, каза проф. Чорбанов.
Според него не е трябвало в последния момент да се вкарват за разглеждане толкова важни теми – като например енергетиката. Той уточни, че не са били спазени точки от правилника по отношение на кворума, не е имало време за дебати и критика към предложените промени. Всичко, което ИТН са направили (окупирането на трибуната – б.р.), е било следствие на направените нарушения.
„Аз съм прекалено близък до „Марица изток“ и бидейки добре запознат с тематиката, ще повторя за пореден път – тези пари щяха да влязат в джобовете на десетина фирми. Конкретни фирми щяха да бъдат ползватели на тези средства, те нямаше да се влеят в нашата икономика и нямаше да стигнат до миньорите“, поясни той.