Проф. Асен Дудов: Около 10 жени дневно в България се диагностицират с рак на гърдата

Около 10 жени дневно в България се диагностицират с рак на гърдата. Въпреки че заболяването е сред най-честите онкологични диагнози при жените, специалистите подчертават, че ранното откриване дава изключително големи възможности за пълно излекуване.

Октомври традиционно е посветен на информираността и борбата с рака на гърдата. За разликата между профилактика, скрининг и ранна диагностика, за рисковите фактори и необходимостта от национална скринингова програма у нас говори председателят на Българското онкологично дружество проф. Асен Дудов.

„Понятията профилактика, скрининг, ранна диагностика, превенция често пъти се използват, но са абсолютно различни“, обясни той. По думите му профилактиката е действие, което човек предприема сам – например да си направи преглед или изследване, с което да провери здравния си статус. Скринингът обаче е нещо различно.

„Скринингът представлява национална политика. Това е една цялостна система, която в белия свят съществува и която започва от определяне на групата хора – тук не става въпрос за пациенти, а въобще за хората от населението, които на определени интервали, в определен възрастов диапазон и по определен начин трябва да направят определени изследвания“, посочи проф. Дудов.

Целта на тази система е, ако бъде открито заболяване, човекът незабавно да бъде насочен към допълнителна диагностика и лечение.

„Скринингът е програма, която трябва да бъде национална, която трябва да бъде лидирана от властите“, категоричен бе специалистът.

Около 10 жени дневно получават диагнозата

По думите на проф. Дудов около 10 жени дневно в България се диагностицират с рак на гърдата. Той обаче подчерта, че по-важният въпрос не е само броят на новите случаи, а в какъв стадий се открива заболяването.

В някои европейски държави преобладават пациентките, при които ракът е открит в първи или втори стадий – именно това е една от основните цели на скрининга. „Без да има оплакване, без да има нещо, което да е тревожно, да се направи рентгеновото изследване – мамография“, обясни той.

За съжаление, в България голяма част от жените се диагностицират в трети и четвърти стадий.

„Първи и втори стадий – това са жените, които могат напълно да се излекуват, минимално травматично, често пъти с малка оперативна интервенция. Често пъти не се налага дори прилагането на химиотерапия или други методи, които понякога и с основание са притеснителни за хората и за качеството на техния живот“, каза проф. Дудов.

При пациентите в трети, а особено в четвърти стадий, ситуацията е различна. „Те не могат да бъдат излекувани. С най-съвременните лекарства ние удължаваме техния живот, те живеят дълги години, но така или иначе това е и на цената на едно качество, което далеч не може да се сравнява с нормалното качество на живот“, допълни той.

Не всяка жена с генетичен риск трябва да предприема радикална операция

Проф. Дудов коментира и случая с актрисата Анджелина Джоли, която преди години предприе превантивна операция за отстраняване на двете гърди, след като беше установено, че носи генетична мутация, свързана с висок риск от рак на гърдата и яйчниците.

„Не е решение“, отговори проф. Дудов на въпроса дали подобна радикална операция е правилният подход. По думите му медицината през последните десетилетия е напреднала значително и познаването на рака на генетично ниво е променило изцяло подхода към лечението. „В познаването на биологията на тумора се корени неговото лечение и, разбира се, излекуване, което трябва да го кажем много ясно“, подчерта той.

Съвременната онкология разполага с имунотерапия, прицелна терапия и различни биологични лекарства, които позволяват лечението да бъде съобразено с характеристиките на конкретния тумор.

Кои са основните рискови фактори?

Възрастта е сред основните фактори, които увеличават вероятността от развитие на рак на гърдата. „Ние в съвременното индустриално общество живеем по-дълго и имаме по-голяма вероятност да срещнем своя рак“, каза специалистът. Това обаче, по думите му, не трябва да плаши хората, тъй като съществуват много ефективни методи за лечение.

Проф. Дудов посочи и наднорменото тегло като категорично доказан рисков фактор. „Не е необходимо някой да е огромен. Дори и не многото килограми, които са повече, са категорично рисков фактор“, обясни той.

Сред останалите фактори той посочи ниската двигателна активност и тютюнопушенето. Цигарите са доказан рисков фактор не само за рака на белия дроб, но и за други онкологични заболявания, включително рак на пикочния мехур.

Наследствеността също има значение

Наследствеността може да бъде рисков фактор, но не е толкова определяща, колкото често си представят пациентките.

Особено внимание се обръща на мутациите в гените BRCA1 и BRCA2. Те са свързани с наследствена предразположеност към рак на гърдата, но и към рак на яйчниците. При жена, за която е установено, че е носител на такава мутация, проследяването трябва да бъде по-специално.

„Една жена, която знае, че е носител на този ген и преминава през скрининг за рак на млечната жлеза, е хубаво да прави скрининга с магнитен резонанс“, каза проф. Дудов.

Мамографията остава златен стандарт

Мамографията е един от основните методи за скрининг на рак на гърдата. При някои жени, в зависимост от индивидуалния риск и характеристиките на млечните жлези, може да се наложи и магнитен резонанс.

„Зависи от гърдата. От това колко е плътен паренхимът, от индивидуалната анатомия на пациентката, от редица фактори, които нашите колеги – визуални диагностици, или както ги наричаме за по-кратко рентгенолози – дават като становище при конкретните пациенти“, обясни специалистът. Ехографията също има важно място в медицинската практика – например при проследяване на находка, извършване на биопсия или друга манипулация. Тя обаче не замества мамографията като основен метод в скрининговите програми.

„В скрининговите програми в света мамографията е златният стандарт. Понякога тя може да бъде заменена от магнитен резонанс“, каза проф. Дудов.

„41 години, а ние не сме го започнали“

В България през октомври се организират различни инициативи, свързани с профилактиката и ранното откриване на заболяването. В София и Пловдив например лечебни заведения провеждат кампании и дни на отворените врати. Проф. Дудов обаче подчерта, че отделните инициативи не могат да заменят националната скринингова програма.

„Докато няма скрининг, докато няма националната политика...“, каза той, като определи липсата на такава система като сериозен проблем. По думите му скринингът за рак на гърдата в редица държави съществува от десетилетия.

„От 85-а година. Откакто има скрининг. Това са 41 години, а ние не сме го започнали. Жалко“, каза в заключение проф. Асен Дудов. Според него ранното откриване остава един от най-сигурните пътища към успешно лечение, а жените не трябва да чакат появата на симптоми, за да потърсят медицинска помощ.