„Започваме да губим общата посока, в която се движим, по-скоро общата ситуация, защото аз не знам дали се движим реално. Ние понастоящем сме някъде около 2 години назад. Защото имаме политически сили, които искат да задържат своята власт, да запазят статуквото, а едновременно с това имаме и други политически сили, които искат да намалят тази власт, която се е разпростряла не чисто политически, а в редица обществени институции.“
Това каза в предаването „Лице в лице“ социологът Добромир Живков за предстоящите избори 2 в 1 у нас. Заедно с политолога Любомир Стефанов обясниха механизмите на управлението в страх и до какво водят последните рокади на политическата сцена у нас.
„Цели се умишлен хаос да се създаде. Част от статуквото не желае да бъде част от миналото, от задната страница на историята, а иска да бъде и следващата такава – да бъде час от бъдещето.“ каза политологът Любомир Стефанов.
По думите му способите, които се използват на българската политическа сцена са неработещи и водят до ниска избирателна активност. Това са липсата на политическа култура и на уважение към политическите съперници, както и използването на лични нападки, вадене на мръсни ризи или използване на бухалки.
„Трудно е да се прогнозира, защото времената са изключително динамични. Връщайки този хаос и Алековото „всички са маскари“ може значително да повлияе негативно на избирателната активност. Може да демотивира и без това неголямата част от българското общество, които все още гласуват“, коментира и Добромир Живков.
„Допълнителното принизяване на политическия разказ, допълнителното битовизиране на политическите битки и превръщането им в кални борби води до това – българите да си кажат , „Всички са еднакви, аз няма да ходя да гласувам“, или дори „Аз ще отида да гласувам с вот „не подкрепям никого“, това е вот, който обаче също се повишава“, обясни още той.
„Всички в политическия живот ги е страх от различни неща, които за съжаление обаче, водят към един и същ резултат. ГЕРБ-СДС и ДПС и останалите партии на статуквото ги е страх, че играта се променя твърде бързо и те не се адаптират към нея. Искат да играят по начина, по който знаят. ПП-ДБ пък ги е страх, че не могат без партиите от статуквото, но едновременно с това ги е страх да не се превърнат в тях, стоейки толкова близо до тях. Тоест, страх ги е да не изневерят на автентичността си. А хората които искат да влязат отвън ги е страх че няма да влязат ако не се държат като тези, които се държат вътре. Така страхът се превръща в доминантен“, обясни Любомир Стефанов.
