"Приетите изменения в Закона за съдебната власт не могат сами по себе си да гарантират прозрачен избор на нов Висш съдебен съвет или дълбока реформа в системата. Така председателят на БСП Крум Зарков коментира в "Лице в лице" промените в Закона за съдебната власт, съдебната реформа и перспективите за разграждане на олигархичния модел в България.
„Съдебната система в България е болна. Това е видимо с просто око“, заяви Зарков. По думите му Законът за съдебната власт не е замислен като средство за цялостно оздравяване на системата. „Ако въпросът ви е дали Законът за съдебната власт ще съдържа в себе си противоотрова – не. Той нямаше и такава амбиция, ако трябва да бъдем честни“, каза той.
Зарков определи законодателните промени като временна и спешна мярка, насочена към ограничаване на действията на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат. „Това е действително аварийна мярка. Да минимизира щетите, а не да реши проблема.“
Според него след първоначалната цел е станало ясно, че управляващото мнозинство все още няма достатъчно ясна представа какви дългосрочни резултати иска да постигне чрез тези промени. Той подчерта, че истинският тест за намеренията на управляващите ще бъде изборът на нов Висш съдебен съвет и начинът, по който той ще бъде формиран.
Зарков обърна внимание и на отношенията между различните политически сили, които поставят съдебната реформа сред основните си приоритети. Според него именно по тази тема е трябвало да има повече съвпадения и по-конструктивен подход между тях.
В разговора беше засегната и темата за разграждането на олигархичния модел. Зарков изрази мнение, че правосъдието е необходимо условие за справяне с вече съществуващи проблеми, но не е достатъчно само по себе си.
„Правосъдието е това, което лекува обществените патологии. Но олигархичният модел се заражда и по друг начин – чрез превръщането на парите във власт и на властта в пари, което е дефиницията на олигархията.“ По думите му са необходими по-амбициозни промени, ако обществото иска реално демократично управление, а не управление в интерес на тесен елит.
„Ще трябва по-големи амбиции, ако искаме наистина да живеем в демократична държава – управление на мнозинството, а не на малък елит.“
По отношение на политическите различия Зарков защити позицията, че смяната на отделни личности и въвеждането на повече почтеност в управлението не са достатъчни за решаването на натрупаните проблеми. „Ние социалистите считаме, че това няма да е достатъчно. Нека бъде направено, защото е време да бъде направено, но това няма да бъде достатъчно.“
Зарков определи мярката "Кошница за грижа" като полезна, но недостатъчна. „Кошницата за грижа сама по себе си е добре, но е недостатъчно.“
Според него вместо временни решения трябва да се анализира цялата верига на доставки – от производителя до крайния потребител – и да се предприемат по-дълбоки структурни промени. В края на разговора председателят на БСП коментира и състоянието на партията след отпадането ѝ от парламента. Той заяви, че въпреки трудностите левицата трябва да продължи да предлага алтернатива и да работи за възстановяване на идеологическата си идентичност.
„Това, че не сме в парламента, не значи, че не трябва и не можем да правим политика. Напротив, можем и трябва да я правим по друг начин.“ Зарков подчерта, че има достатъчна подкрепа, за да продължи процеса по преосмисляне на ролята на БСП и на социалистическата идея в съвременните условия. „Да върнем понятието социализъм в 2026 година, да го заредим с истинско значение и да направим реалистични политики.“
По темата за казуса „Баба Алина“ той беше категоричен: „Това е едно безобразие, което нямаше да се случи, ако не бяхме търпели предишни безобразия.“
