„В България сме свидетели на криза на държавността. Предстои решение относно промените в Конституцията. Противопоставянето в самия КС и опитите за въздействие ще доведат до абсурдни решения. От една страна всичко, направено като промени в съдебната система, ще бъде сринато. Всички промени около служебните правителства ще бъде потвърдено“.

Това обясни в предаването „Лице в лице“ Костадин Паскалев, председател на коалиционния съвет на „Левицата“.

Според него промените в Конституцията не са били обмислени и не са били насочени срещу системни проблеми, а върху КС се упражнява натиск по отношение на предстоящото решение относно редакциите в основния закон.

„Има политик в България, който постигна заветните си цели. Хем да прави конституционна реформа, хем да става, каквото той иска – безспорно това е фигурата на Делян Пеевски“, подчерта той.

Наталия Киселова: Вероятно кампанията ще е през септември, а изборите – през октомври

„Безидейната политика, водена в продължение на години, доведе до това гражданите да загубят доверие в левите субекти. Това е една от причините за ниските резултати, включително и на БСП. Отделно от това войните, които Корнелия Нинова водеше, включително и с президента, доведоха до загуба на доверие в избирателите на БСП“, добави председателят на коалиционния съвет на "Левицата".

„От „Левицата“ също претърпяхме поражение. Коалицията беше създадена с цел да обединява лявото. В нея участваха „Движение 21“, АБВ, БЗНС и Мая Манолова. Манолова напусна в навечерието на изборите и стана част от „Солидарна България“. Когато смисълът на един субект е постигане на обединение, а той се разделя – основната цел не е изпълнена и доверието е изгубено“, коментира Паскалев.

„Във Франция има съвсем друга мотивацията на хората. Тя е крайнодесните да не управляват държавата. У нас ситуацията е коренно различна. Липсата на последователност в левите партии доведе до падането на авторитета им. Стои и въпросът за лидерите им. Хората с участието в политическия живот се износват. Нормално е да се търсят нови лица, които да представляват съответните идеи. Въпросът е имат ли политическите субекти нови идеи, които да предложат на обществото“, каза още той.

Продължи да четеш