"Случаят с „HelpKarma“ е ужасна ситуация, която хвърля голямо петно върху всички, които са част от този процес. Има ефект върху всички, които набират средства. Надявам се да няма негативен ефект върху дарителите".
Това каза в предаването „Лице в лице“ Илияна Николова, изпълнителен директор на Фондация „Работилница за граждански инициативи“.
По думите й, ако дарителите направят информиран избор, те могат да намерят платформа, на която да се доверят.
Пазарът определя търсенето и предлагането, колкото и грубо да звучи, допълни Илияна Николова.
„В казуса с „HelpKarma“ са вплетени съдби на хора, но основното е не толкова законодателната рамка, колкото прозрачността, етичността, отговорността на всички страни в процеса на дарителството. В една платформа има не само този, който я е изградил, има дарители, има получатели на дарението. Всички те, за да може да функционира системата, би трябвало по някакъв начин да бъдат прозрачни и почтени", посочи Николова.
"Най-важният момент е да има обективна оценка на нуждата от дарението на хората. Преди имаше един Фонд за лечение на деца. Преди това имаше гражданска инициатива „Спаси Дарина“, хора, които се бяха обединили в каузата да спасят живота на Дарина. Те не успяха, но изградиха системата, която е в основата на дарителството“, каза още тя.
"Когато се качва кампанията на болен, трябва да има становище на медицинско лице. Въпросът е доколко ние работим с дарителите, така че те да имат ангажимента да проверяват някакви неща", допълни Николова.
„Имам колеги, които казват, че според вътрешните правила заплатата на служителите не трябва да надвишава средните за този бранш. Когато става въпрос за публични дарители, например фондовете на ЕС, има ясни правила – възнаграждението, за което кандидатствате, не може да надвишава дневната средна ставка, която сте получавали за една година назад и дори да има увеличение, то не може да бъде повече от 10%. Това са някакви добри практики", поясни Николова.
"Закон за дарителството и закон да доброволчеството може да има тогава, когато има политическа воля", заяви Илияна Николова и уточни, че законът за доброволчеството е бил внасян 3 или 4 пъти досега.
Случаят с „HelpKarma“ предизвика разговор в общността на дарителите, каза още тя.
„Общността наистина се е активизирила и ние водим разговори за това как системата може да се подобри. Възможно е да е със закон, да е със специални правила. Обществената полза е важен инструмент, защото тя дава допълнителни възможности на организациите да кандидатстват. Има примери на международни платформи – те разделят получателите на дарения на юридически лица и на индивидуални дарители, и там имат различна политика“, обясни тя.
В случая с „HelpKarma“ трябва да има регулация и намеса на съответните служби, смята Николова.
