След последните промени в Закона за личните данни, държавен орган ще трябва да преценява коректността на журналистическите материали и ще може да налага глоби. Според председателя на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов това не застрашава свободата на словото. Той добави, че не могат да спират разследвания по собствена преценка.
„Ние можем да бъдем сезирани с жалби, след нея имаме задължение да я разгледаме и да поискаме становище от медията. Ние можем да налагаме глоби само за частта, която касае обработването на лични данни, но не и относно публикацията. Лични данни са всяка информация за едно лице – ЕГН, адрес или заболяване. Изискването е тези данни да бъдат съотносими към конкретния случай”, посочи Караджов.
Той даде пример с разследване на длъжностно лице, за което има твърдение, че е злоупотребило със своите правомощия. В такъв случай може да се публикува информация за имотите, които има въпросното лице и тяхната стойност, но те трябва да са свързани с конкретното разследване.
„Когато публикува информация за имоти, няма нужда да публикува ЕГН или адрес. Можем да наложим глоба, регламентът изрично е въвел изискване тя да бъде до 22 млн. евро , но това са крайни параметри на санкцията. Не мисля, че в момента има медия, която би могла да извърши нарушение, за да получи подобна санкция”, посочи председателят на КЗЛД.
Той допълни, че при налагане на санкция, Комисията е длъжна да прецени дали става въпрос за микро, малък или голям бизнес. Караджов заяви, че има и изключения от закона.
„Всички администратори не могат да обработват лични данни на лица, ако нямат правно основание. Медиите са дерогирани от това задължение, те могат да събират всякаква информация без правно основание”, каза още Караджов и допълни, че всяко тяхно решение може да се обжалва.