В края на предизборната кампания „Има такъв народ“ излиза пред ГЕРБ с минимална преднина, сочи проучване на „Алфа Рисърч“, проведено в периода 4 - 7 юли 2021 г. със собствени средства сред 1013 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци.
„Истината , че ако трябва да коментираме съвсем обективно тези данни, които измерваме ние или други колеги, нито една агенция не дава преднина на една от двете партии (ИТН и ГЕРБ). И двете партии са в ситуация на фотофиниш и наистина в самия изборен ден, надявам се още тогава, да стане известно коя от тях има по-добър резултат и печели изборите“, коментира Геновева Петрова от „Алфа Рисърч“ в „Лице в лице“.
ИТН и ГЕРБ са с изключително изравнени позиции. След първоначалния отлив ГЕРБ мобилизира своите симпатизанти. „Има такъв народ“ има по-голяма периферия, защото е без консолидирано ядро от привърженици и привлича доста разнородни избиратели. Сред техните избиратели се открояват младите хора, разочаровани, но партията няма ясен профил. Всички протестни партии разчитат на периферия, малко по-различна е ситуацията в „Демократична България“, където има ядро, но и периферия, каза политологът.
„Няколко фактора ще повлияят на крайния резултат от парламентарния вот. Първият е мобилизацията на избирателите, която ще повлияе на резултата на всяка партия, но на някои в по-голяма степен. Другият фактор е машинното гласуване и евентуалното притеснение на част от избирателите. Третият фактор е вотът от чужбина“, каза Петрова.
За вота от чужбина може да съдим по това как се случи на 4 април. Ще повлияе на две от партиите – „Демократична България“ и ДПС. Те са много близо една до друга - на четвърта и пета позиция. Засега преднина има „Демократична България“, но не се знае как ще повлияе наличието на повече избирателни секции в Турция тази неделя, заяви Петрова.
10% са колебаещите, които не са избрали за коя партия ще гласуват. Това са около 300 000 души, които „няма да променят драматично картината, но могат да помогнат за решаването на битката за първото място, както и на партии близко до прага за влизане в парламента“, коментира политологът.
Хипотезата, че изборната активност е в полза на едни и в ущърб на други не е правилна. Пример за това са наскоро проведените избори за кмет в Благоевград, където въпреки ниската активност, която на теория би трябвало да облагодетелства традиционните партии, спечели кандидата на ИТН, отбеляза Петрова, но допълни, че по-голяма активност все пак е от полза на протестните партии, които са във възходящ тренд.
