COVID-19 се лекува, както се лекува счупен крак – седиш в гипс и чакаш да ти мине, много просто. Такъв човек трябва да си стои в къщи, на максимално щадящ режим – да си сложи пижамката, да си легне в леглото, да е в състояние на максимален покой . Това каза в предаването „Лице в лице” началникът на Инфекциозната клиника, в която се лекуват болни от коронавирус - доц. Атанас Мангъров.
По думите му, ако бронхопневмонията е вирусна, на човека могат да му се дават един или два антибиотика, но те няма да повлияят тези белодробни изменения.
„Евентуално, ако се добави вторична бактериална инфекция, но това става доста по-напред в хода на заболяването, може да се наложи антибиотик, но тези вирусни промени, които се наблюдават, не са чувствителни на лечение с антибиотик, независимо какво си мислим.
Трябва много добре да кажем на хората, че за момента няма дефинитивно лечение на COVID. Не може да се очаква, че човек, като влезе в болница, там ще му се даде нещо и на него ще му мине, както става, когато има бактериален менингит, или някаква друга белодробна бактериална инфекция.
Има смисъл да се влезе в болница само тогава, когато може да се направи нещо, а това, което може да се направи, е да се дава кислород. Всичките тези – Ремдисивир, плазми, да, добре, хубаво е, но няма категорични показания, че като дадеш на някой това и на него ще му мине".
Истината е, че няма дефинитивно лечение, нещо, което да се направи, и на човек да му мине, обясни доц. Мангъров.
"Има технологично време, което трябва да мине и евентуално през това време болният да бъде държан жив и да се чувства в задоволително състояние, да се рехидратира. Значителна част от тези, които идват в болницата, идват сухи като стафиди, защото не са пили достатъчно течности.
Затова на хората, които са положителни и имат симптоми, не трябва още от самото начало да се дава някакъв антибиотик, обикновено този прословут азитромицин, защото от него няма никаква полза. На тях трябва да се каже, че трябва да си останат вкъщи".
Какво да прави човек, който е с положителен тест?
"Първото, което трябва да се каже на човека, е да се успокои.
Второто - да му се обясни, че в следващите 2 седмици, 12-15 дни, той ще бъде болен. Ще му мине някъде след края на втората седмица, след 15-ия, 16-ия ден, някъде там. Много е важно това да се каже, за да няма човек нереални очаквания, тоест психическата нагласа - да се обясни на хората какво да очакват е много важно.
Този човек трябва да си стои вкъщи, на максимално щадящ режим – да си сложи пижамката, да си легне в леглото, да е в състояние на максимален покой . Това се лекува, както се лекува счупен крак – седиш в гипс и чакаш да ти мине, много просто.
Третото нещо – този човек трябва да приема достатъчно течности, за да не се обезводни. Това е много важно нещо.
Четвърто – трябва да взема нещо, което да намалява способността на кръвта му да се съсирва – най-простото нещо е една таблетка аспирин от 100 мг. Това има антиагрегантно действие, може да се замести с дипиридамол – антистенокардин.
Когато има силно главоболие, не може да спи, има много силни болки в мускулите – може да вземе някакъв аналгетик – парацетамол, ибупрофен, аналгин, за да може да се наспи, защото човек да се наспи е важна част от лечението".
По думите му, тези хора не трябва да си свалят на всяка цена високата температурата, защото тя е физиологична защитна реакция, с която организмът се бори с инфекцията.
"От една страна си активира защитите – левкоцити, ензими, антитела, от друга страна - създава неблагоприятни условия на вируса, който го е нападнал – образно казано сварява вируса. Когато тази температура се сваля, не се помага, а се пречи, независимо какво си мисли болният или този, който го лекува.
Човекът трябва да се настрои психически, че няма де е един ден, два дни – това е както да се изкачвате по Витоша – Княжево, Златните мостове, хижа Алеко, Черни връх, пиете чай, слизате към Бистрица, чакате рейса, тоест една дълга история".
В момента доболничната помощ е абдикирала, каза доц. Мангъров.
„Ние няма да се справим с това безумно вкарване на всички положителни в болници. Трябва личните лекари да застанат на местата си и да започнат да лекуват своите болни, и да се спре с тази телефонна медицина.
Те са войници, това са лекари и ще им се даде сега допълнителни възнаграждения, ако искат още – да им се даде още, но те трябва да изпълняват своите задължени, защото, ако не ги изпълняват, няма нужда от тях”, каза той.
"При COVID-19 се загива не от бактериалните усложнения, а от вирусните. Затова много е важно да се селекционират. Няма нужда всеки положителен да влиза в болница, защото, за да влезе човек в болница, би трябвало да има лечение, което, като се направи, на него ще му мине, а такова нещо няма. Тези хора имат нужда някой да се грижи за тях, да ги обслужва, особено ако са възрастни. Болниците, като се напълнят и ако една сестра обслужва 30 души, тя не може да се грижи за всички”, допълни доцентът.
В клиниката, на която стана началник, доц. Мангъров каза, че среща хора, които са доволни, че го виждат. Не всички лежащи там обаче имат нужда да са в болница, допълни той.
„Лежат хора, които са болни, със симптоми, температура, отпадналост, болки по мускули, стави, още неразположение, задух, някои от тях се нуждая от кислород, но ако направим едно пресяване, поне по моите критерии, около 80 са души в клиниката в момента, тези, които са истински болни и имат нужда да са в болница, са не повее от 30 души. Една част са там поради страх – това, което се насажда, че човек, когато има COVID-19, се очаква да загине.
Повечето имат симптоми, но ако имаше някой, които да ги подкрепя, да го пипне, да го успокои, те биха си стояли вкъщи, защото това, което отличава COVID-19 от другите сезонни видове инфекции – рино, рео вируси, е, че тези вируси са с продължителност от 7 до 10 дни, като при тях острата фаза е 4-5 дни и всичко приключва за 10 дни. COVID-19 се отличава, че при него острата фаза е между 13 и 15 дни, тоест 3 пъти по-дълго, отколкото е фазата при другите вирусни инфекции”.
Гледайте целия разговор във видеото.
