„Категорично доказаните случаи на естествено възникнал пожар са само около 4 процента – от мълния, гръмотевица, прекомерно нагряване на определена площ. Над 90% от случаите са свързани с антропогенна намеса. 69% от тях са по непредпазливост, около 6% са категорично доказани престъпления, т.е. умишлено запалени пожари и има една сива зона от 20%, за които данните сочат повече към някаква форма на човешка намеса.“

Това каза в предаването „Лице в лице“ Добромир Добринов, старши експерт във WWF.

По думите му при умишлените палежи се преследват цели, свързани с някаква дейност върху съответната територия, например извършване на сечи.  

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

„Може да реши да си запали огън въпреки че е забранено и да си помисли, че ще овладее пожара – голяма грешка. На всеки може да се случи и възникването на пожар е много страшно. В някои горски територии пожарът може да разрази толкова бързо, че не само няма да може да го загасите, а може да изложите на риск себе си и всички, с които сте в гората“, предупреди той.

По думите му анализът на експертите показва, че за последните 15 години са опожарени около 110 хиляди хектара или милион и 100 хиляди декара горски площи.

„Анализът сочи, че за последните 15 години са възникнали над 7000 пожара. Оценката на преките щети е около 14,5 млн. евро или около 30 млн. лв., но това е без да се включва оценка на всички екосистемни услуги – тоест какво е необходимо да се възстанови природно местообитание, местообитание на определен животински вид, вододайните функции. За съжаление, в държавата няма механизъм, който да изчисли пълните щети, по наши изчисления те ще са десетократно или много повече“, посочи Добромир Добринов. 

„Законовата уредба предвижда след опожаряване на горска територия да се изчака до три години, за да се види дали ще тръгнат естествените възобновителни процеси. Ако това не се случи в този период, се пристъпва към изкуствено залесяване. Трудно имаме възстановяване при голяма част от боровите култури, които са изкуствено създадени на нетипични места. Но гората ще постигне и изпълнява същите функции, когато достигне тази възраст, на която е изгоряла. Една 100-годишна стара гора, която е била дом на много диви животни ще постигне този ефект чак след 80-ата година след пожара“, добави експертът.

WWF България с медийната подкрепа на bTV обединяват усилия в кампания за борба с горските пожари. Целта е не само да се информира обществеността, но и да се подпомогнат доброволци огнеборци с необходимото незапалимо облекло, обувки, маски, пожарогасители и консумативи. Всеки, който желае да подкрепи каузата, може да го направи на wwf.bg/pozhari

Снимка: WWF Bulgaria

„Основната цел на кампанията е да формираме мислене у хората. От всеки от нас зависи дали ще има горски пожари в повечето случаи и затова, когато сме в гората, дори и да е разрешено, по-добре да се откажем от някои удобства и да не запалим барбекюто, да не изхвърляме стъклени бутилки, защото те действат като лупа. Добре е да избягваме и след дълъг път да паркираме автомобила си върху сухи треви, защото понякога падат течности и при определена сухота може да предизвикат пожар“, съветва Добромир Добринов.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK