Законът изисква оповестяването на досието на философа и писател Юлия Кръстева, каза в предаването „Лице в лице” по bTV председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов.
Той припомни, че в първия си вариант законът е гласял представителите на медиите да бъдат проверявани от неговото влизане в сила, тоест от края на 2006 г. към момента на проверката. След промяната тази дата се промени и влезе в сила да е от 1989 г. – от началото на прехода, отбеляза той.
„Открихме съответните документи, които се изискват по закона. След тяхното прочитане, анализиране и обсъждане на заседание на комисията и съгласно изискванията по закона ние излязохме със съответното решение”, заяви Евтим Костадинов.
В архивните документи се вижда нейното сътрудничество не в тази индивидуалност, както сме свикнали – например някой да говори конкретно за определено лице. Виждаме, че всъщност е привлечена с цел френската социалистическа партия, за настроенията, допълни той.
„КГБ е имало изключителен интерес към контрола на комунистическите партии”, коментира журналистът Христо Христов.
По думите му в случая с Юлия Кръстева става въпрос за „класическо прочистено досие”. „През 1989 – 1990 г. Българската комунистическа партия и след преименуването ѝ като БСП унищожава 40% от архивите на ДС”, подчерта Христов.
Той допълни, че според статистиката работните дела на агентурния апарат са прочистени до 75%. „Има хора, които казват: „А, ама то няма нищо”. Така ли ще четем архивите”, попита Христов.
„Прочиства се, за да се скрие истината, да се скрият истинските контакти и цели. Това дело е предадено в насипно състояние”, заяви още журналистът.
