Погребения от края на XV и началото на XVI век бяха открити при разкопки край Кремиковския манастир – „Св. Георги Победоносец”.  Християнският некропол вероятно е принадлежал на селище от ранния османски период.

Любопитното разкритие е на експерти от Института по експериментална морфология, патология и антропология към БАН.

Снимка: Леда Цветкова

„Хората, които са населявали тази територия са хора, които са имали активна физическа дейност, за това съдим  по силно изразения релеф на крайниците, тук може да видите например по раменната кост. Също така установих много патологични изменения, те са имали тежък живот през османския период християнското население, това е характерно за него. При двама от индивидите от общо 20 установих и остеосарком, което е костно туморно заболяване, т.е рака не е от сега, не е от съвремието. Заради стреса и химическото замърсяване раковите заболявания са зачестили” , казва антропологър д-р Надежда Атанасова.

Снимка: Леда Цветкова

Църквата „Св. Георги Победоносец“ е обновена през 1493 г. от местният велможа Радивой вероятно, за да погребе децата си Тодор и Драгана. По същото време около църквата е съществувал некропол. При проучването му археолозите попадат на интересен погребален обред, при който върху главата на починалия е изграждано покритие от тухли. 

Снимка: Леда Цветкова

Според Надежда Атанасова погребалният обред е християнски.

„Ориентация на главата на запад, лицето е гледало на изток към слънцето. Аз лично предполагам, че поради причината, че починалите са полагани без ковчег близките им са искали да покрият лицето и устата от пръстта, затова са ги покривали с тези тухли”, коментира Атанасова.

Най-старият предмет е монета от III век.

„Това  сваля хронологията на обекта доста ниско, това дава известни основа да вярваме, че на това място се е намирало антично светилище”, казва археологът Владислав Тодоров.

Снимка: Леда Цветкова

Други интересни предмети са пръстен, 6 сребърни гроша, лула за пушене на тютюн и пособия за писане.

„В миналото в манастира очевидно е имало училище, което се е грижело за грамотността в района през възраждането”, разказва Владислав Тодоров.

Снимка: Леда Цветкова

А след приключване на разкопките игуменът на Кремиковския манастир отец Серафим се надява мястото да бъде превърнато в музей: „Хората да идват в тази автентична древна атмосфера и да се потопят, и самите те да научат повече за някогашните хора, които са обитавали тук манастира”.

Снимка: Леда Цветкова