Германия отдавна се е превърнала в спасителен остров за политически бегълци от целия свят. Хора, преследвани от властите в родните им страни, търсещи свобода в сърцето на Европа. Екипът на bTV Светът започва поредица, в която ще ви срещнем с някои от най-ярките представители на тази разнородна група съвременни изгнаници.
Има толкова много история и символика в този град. Не просто заради събитията след края на Втората световна война, но с особена сила и днес, когато Берлин се е превърнал в символ на свободата за десетки интелектуалци, политици и журналисти, намерили убежище там заради невидимите и непреодолими стени, издигнати от политическите режими в техните родни страни. bTV Светът ви среща с трима души, чиято история и съдба са изключително показателни. И тримата са прекарвали време зад решетките заради стремежа си към свободата. Един от тях е най-известният турски журналист, бивш главен редактор на най-стария турски вестник – „Джумхуриет“, човек оцелял при опит за атентат в центъра на Истанбул – свободният Джан Дундар.
„Изгнанието е като чакалня. Чакаш нещо, някаква изненада… която може да те върне обратно у дома. Но може и да останеш завинаги, може да умреш тук. Не е лесно. Заклещен си по средата – между родината и страната, в която си. Но всичко това, разбира се, е по-добре отколкото затвора в родината ти“, казва Джан Дундар, журналист и писател.
А той познава затворите в родината си. Джан Дундар е един от символите на съвременна Турция – журналист, писател и документалист – осъден на 27 години затвор и изгнание далеч от дома.
„Това е историята за сваряването на жабата. Стана бавно. Когато Ердоган получи власт, той беше отровен от нея. И поиска още. Хората реагираха. Първата реакция беше протестът в парка Гези през 2013 г. - и той премаза опозицията. Имаше опит за военен преврат през 2016 година - той премаза бунта на армията. В момента той контролира армията, полицията, парламента, медиите, но най-важното – съдебната система. А това означава пълна власт над обществото“, обясни Джан Дундар.
„И ако си автократ в една нефункционираща демокрация е толкова лесно да се отървеш от опозицията. И затова вкара основния си опонент – кмета на Истанбул – в затвора, заедно с много други. Тогава трябва да се попитаме – какъв е смисълът от победата в избори?! Основният въпрос сега за Турция, Европа и целия свят е: Как да се справите с автократ, ако демокрацията не функционира, ако бунтът не е решение, ако военният преврат не е решение, ако изборите не са решение“, добавя журналистът.
Имате ли отговор?
Да, моят отговор сега е – след като автократите в целия свят учат един от друг, това е все повече глобален проблем, отколкото местен. Сред нас има болест, като корона вируса. И не можете просто да затворите границите и да се отървете от него. Така че в идващото десетилетия единственият начин да се отървем от тях е като покажем солидарност, намерим общи пътища и се борим срещу това заедно.
През изминалите 5 десетилетия Дундар работи в най-големите и важни медии в страната си. Заради което е заплашван, уволняван и арестуван. През 2015, докато е начело на вестник „Джумхуриет“, публикува статия, която разкрива трансфера на оръжия от турските служби в посока Сирия – заради което е заплашен от доживотен затвор.
„Ако не бях публикувал тази история, щеше да бъде някоя друга. Проблемът е, че властта няма никаква търпимост към свободните медии, различните идеи или критичните мнения. Това е главното. Въпросът не е в нас, а в тях. Ние трябва да променим тях, а не своето отношение. В противен случай ще загубим тази война“, каза Джан Дундар, журналист и писател.
През 2016 след повече от три месеца в ареста, между заседанията на съда, пред десетки камери в центъра на Истанбул – той оцелява и опит за убийство.
„Ако решите да бъдете журналист в държави като Турция, трябва да бъдете готов за последствията. Така е записано в книгите. Историята на медиите в страната е пълна с убити журналисти. Гробищата са пълни с тях. Или пък затворени журналисти. Така че ако искаш да си журналист в Турция - отиваш в университета, дипломираш се, кандидатстваш за работа и започва да работиш като журналист, след това идва първото ти изслушване пред съда и престоят в затвора. Това е планът. Затова не е нищо ново, наистина“, каза Джан Дундар, журналист и писател.
След опита за убийство Дундар бяга в Германия. През изминалите 9 години е отличаван с някои от най-престижните световни награди за свобода на духа, докато собствената му родина не просто конфискува всичко, което притежава, но и го обявява за терорист с награда от 41 хиляди евро за главата му.
„Не си спомням нито един момент, в който да съм се чувствал напълно свободен. Но и никога не съм преживяла това, което е в момента. Част от журналистите все още са в затвора, други напуснаха страната. Някои са без работа… И се борят с огромен натиск – политически, икономически, глоби от правителството... Да, все още има няколко останали, но за съжаление вървим към края на това“, обясни журналистът.
Днес един от най-ярките съвременни турски интелектуалци живее в изгнание в един смаляващ се свят. В които дори България... не е възможен изход.
„Не, не се чувствам в безопасност да пътувам до нито една балканска страна, включително България. Защото вече сме го преживели. Българското правителство, след натиск от турските власти или в сътрудничество с турското правителство, се съгласи да предаде хора, които бяха намерили убежище в България, обратно в Турция. Без да попита, дали срещу тях има реални, законови обвинения. Беше по-скоро политически, отколкото законов акт. Така че как да се довериш на такова правителство, как можеш да се довериш?! Затова не ми е лесно. За съжаление, светът ми се стеснява“, каза Джан Дундар, журналист и писател.
„Демокрацията е нещо толкова крехко – което може да бъде загубено в рамките на ден или два. Ние не знаехме това. И загубихме всичко. Изведнъж. И не искам да виждам България, както много други Балкански страни, да се превръща в авторитарно управление“, добави той.
„Нека завърша с нещо лично. Когато Конституционният съд в Турция реши да закрие партията на Ердоган преди 15 години, аз бях против това. Защото си мислех: Хайде, те трябва да имат правото да съществуват… в едно демократично общество. Сега съм в изгнание и мисля точно обратното. Защото демокрацията не трябва да позволява съществуването на партии, които я разрушават. И искат да я разрушат. Демокрацията трябва да се защитава. И ако не функционираш по демократичен начин в една демократична система – да, трябва да бъдеш спрян. Защото в противен случай, демокрацията, за съжаление, е слаба срещу автократите. И затова сега мисля, че може би беше по-мъдро решението да бъде спрян възходът на подобни антидемократични движения. Но сега е твърде късно. И сега Ердоган се опитва да затвори Конституционния съд, който преди това не успя да спре него“, каза още Джан.
А защо се получава така, че една голяма част от турците в Германия се възползват от икономическата реалност и политическите свободи в Германия, и едновременно с това избират да подкрепят страстно Ердоган?
Има много причини за това – икономически, социални, психологични причини за тяхната подкрепа към него. Може би основната е, че се чувстват изолирани. Ердоган им даде усещане за идентичност, което германското правителство не успя. Затова се чувстват по-горди с това, че са турци, отколкото германци. Това е проблем на интеграцията. На второ място са медиите – тук нямат турски медии, от които да полочват достоверна информация. Под въздействието на медиите в Турция са, които са изцяло под контрола на Ердоган. А това е чиста пропаганда. Дори по-силна от руската тук. Автократите използват една и съща тактика – разпространяват пропаганда срещу истината. И затова тези хора са под въздействието на тези лъжи, на тази пропаганда. Вярват на казаното. И ако прекарате няколко часа пред екрана на някоя турска телевизия, ще вярвате, че Ердоган е най-великият политик в света. Медиите и криза на идентичността. И живеят затворени заедно, в голяма степен неинтегрирани. И разбира се – третият фактор са джамиите. Правителството на Ердоган инвестира много в религиозната страна на пропагандата. И джамиите функционират като негови центрове за пропаганда. Много от хората са вярващи, ходят в джамията всеки петък – така че това е още един инструмент.
Има ли независими, свободни медии и журналисти в Турция, които открито да говорят за това, което се случва? Като започнем от вашия вестник „Джумхюриет“?
Работя като журналист вече 45 години. И не си спомням нито един момент, в който да съм се чувствал напълно свободен. Но и никога не съм преживяла това, което е в момента. Повечето медии са под контрола на Ердоган. Но все още има независими телевизии и няколко вестника, които се мъчат да казват истината. Но плащат голяма, голяма цена за това. Част от журналистите все още са в затвора, други напуснаха страната. Някои са без работа… И се борят с огромен натиск – политически, икономически, глоби от правителството и т.н. Бизнесът не иска да рекламира при тях. Да, все още има няколко останали, но за съжаление вървим към края на това. И това е нещо, от което се страхувам – след няколко години вече няма да ги имаме.
Защо?
Икономически това вече е невъзможно. Представете си – ако кажат нещо, което не трябва, има институция, която контролира медиите – телевизиите и радиостанциите. Тя има правомощията да ги затвори за няколко месеца. Това означава край. А сега се опитват да контролират и социалните медии. Например “X” след смяната на собствеността започна да си партнира с турското правителство. Например, аз имам профил там с повече от 5 милиона последователи. А моят профил не е достъпен от Турция. Заради тази забрана, заради това сътрудничество между „X“ и турските власти. Има много такива примери. И сега повечето работещи в медии, журналисти са в YouTube и се опитват да използват платформата за лична медия. Имат милиони последователи. Така че предполагам сега е ред и на YouTube да намери решение за Ердоган.
Така ли публиката в Турция достига до Вас – чрез YouTube?
Да. Опитахме всеки възможен начин, не само YouTube – имам интернет страница, имам радиостанция, опитваме се да издаваме книги, списания, имам профил в Инстаграм, който използвам, Туитър, Фейсбук – използваме всяка възможност, за да достигаме до публиката си. И е като игра на котка и мишка, защото правителството се опитва да затвори всеки канал. Но YouTube е основният сега.
Ако имате възможност да върнете времето назад, за да промените нещо, щяхте ли да го направите, за да имате по-спокоен живот?
Добър въпрос. Всъщност, знаех какво ще се случи в момента, в който влязох в професията през 1979 година. Ако решите да бъдете журналист в държави като Турция, трябва да бъдете готов за последствията. Така че е записано в книгите. Историята на медиите в страната е пълна с убити журналисти. Гробищата са пълни с тях. Или пък затворени журналисти. Така че ако искаш да си журналист в Турция, отиваш в университета, дипломираш се, кандидатстваш за работа и започва да работиш като журналист, след това идва първото ти изслушване пред съда и престоя в затвора. Това е планът. Така че и преди публикуването на историята – трябва да си готов за последствията. Иначе не трябва да влизаш изобщо в професията. Затова не съжалявам. Ако не бях публикувал тази история, щеше да бъде някоя друга. Ако бях променил по някакъв начин вида ѝ, щеше да бъде някаква друга публикация. Проблемът е, че властта няма никаква търпимост към свободните медии, различните идеи или критични мнения. Това е главното. Въпросът не е в нас, а в тях. Ние трябва да променим тях, а не своето отношение. Трябва да променим начина, по който те се отнасят към журналистите. Представете си Тръмп – трябва ли сега американските медии да променят поведението си, начина по който публикуват новините си, пишат заглавията си, или водещите на вечерните токшоу програми – това не е начинът, по който се отнасяме към диктаторите. Начинът, по който се справяме с дикакторите, е като бъдем по-смели, по-издръжливи и като се придържаме към правилата на професията. И по този начин ги принудим да се променят. В противен случай ще загубим тази война.
Преди 30, 40 години България беше една далечна страна за турците. Минавахме през България. И някои хора изпитваха тъга за българския народ, защото Турция беше изгряваща звезда в региона. Сега турци се опитват да избягат в България. Представете си колко бързо се случи цялата промяна. България стана част от семейството на Европейския съюз, а Турция беше изоставена и се превърна в страна от Близкия Изток. Демокрацията е нещо толкова крехко – което може да бъде загубено в рамките на ден или два. Ние не знаехме това. И загубихме всичко. Изведнъж. Загубихме начина си на живот, загубихме свободата на медиите си, загубихме върховенството на закона, загубихме правата на жените и т.н. А от друга страна, България сега се превръща във функционираща демокрация. Така че се надявам хората в България да се придържат към това. И не искам да виждам България, както много други Балкански страни, да се превръща в авторитарно управление.
Разбирам защо хората са склонни да гласуват за авторитарни партии – страхът е там. Затова не мога да ги обвинявам. А авторитарните сили използват този страх, за да дойдат на власт. Ердоган го направи по същия начин в Турция. Страхът да не загубиш работата си, страхът от много „нашественици“, чужденци, които идват отвън… Страхът от икономическа слабост, страхът да не загубиш религията си… Всички тези страхове създадоха тези диктатори наоколо. Затова естествено в битката си с автократите трябва да намерим начин да потиснем тези страхове. Или да се освободим от тях. Разбирам страховете на хората. Но решението не трябва да бъде в гласуването за автократи. Трябва заедно да намерим начин да се освободим от страховете и да оздравим демокрацията.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
