В понеделник сондата на НАСА "Паркър" се приближи максимално до Слънцето, на разстояние от около 6 милиона километра - и то за втори път в рамките на година.
"Паркър" работи безотказно при температура от над 1000 градуса по Целзий, благодарение на топлинен щит, направен от въглероден композит. Той е с дебелина 11 см., разположен в единия край на сондата и блокира топлината, така че останалите части да не се разтопят.
Цялата сонда се охлажда и със специални соларни панели – технология, наподобяваща автомобилните радиатори. Другата революционна технология на "Паркър" е широкоъгълната камерата "WISPR". Тя e скрита зад топлинния щит и не снима директно Слънцето, а настрани. Лещите й са изработени от радиационно устойчиво стъкло, което издържа на удари от космически прах.
Най-близките изображения на Слънцето, направени преди няколко месеца от сондата "Паркър" показват короната на звездата и как се формира слънчевият вятър – явление, чиито частици изпълват цялото междупланетно пространство.
Апаратът достига максимално близо до най-голямата ни звезда. Ако Земята и Слънцето бяха на един метър разстояние, то сондата "Паркър" се е намирала на около 4 см от звездата. В този момент апаратът е пътувал със скорост от близо 700 хил. км. в час – за това време Земята може да бъде обиколена 17 пъти.
Повече от 20 години сондата "Паркър" е част от живота д-р Адам Сабо. Анализирал е данни за плазмата и магнитното поле от още 4 кораба, сред тях и апаратите близнаци "Вояджър".
"Когато лети близо до Слънцето, ние не можем да поддържаме връзка с космическия кораб, защото антената ще се стопи. Затова я прибираме. Така че по време на най-критичната фаза на мисията няма комуникация. Космическият кораб е сам със себе си. Имаме достатъчно добра компютърна технология. С нея корабът може сам да реши проблемите: коригирайте ориентацията си, изключете това, включете онова и така нататък", разказва Адам Сабо, учен от мисията на НАСА за слънчевата сонда "Паркър".
Протоните и електроните, които слънчевият вятър разпространява, не стигат до земната повърхност заради магнитното поле, което е своеобразен щит. При слънчеви изригвания обаче колкото по-плътен вятър мине около Земята, толкова повече магнитното поле се свива. Това може да има негативни последствия.
"Хората не усещат магнитни полета, така че кого го е грижа? Проблемът е следният: ако сте учили физика в гимназията, знаете, че ако имате парче тел и след това движите магнитни полета около нея, както движите магнит, тогава можете да създадете ток. Така че тук цялото магнитно поле на Земята се движи нагоре и надолу. А къде имаме дълго парче тел? Ами, в електроснабдителната мрежа. Това са наистина дълги парчета жици, проектирани да пренасят в максимално ниво на ток. Проблемът е, че целият този ток от високоволтовите жици тече в трансформатори, и те са проектирани да пренасят максимума, който е способен да трансформира хилядите волта в 220, които използвате вкъщи. Тогава внезапно се появява неочаквано допълнително количество ток в трансформаторите и те ще се взривят. И това няма да има последствия само на локално ниво, а на континентално", казва още Сабо.
Най-силните изригвания също могат да повредят сателити и да изложат на радиация астронавтите в Космоса.
"След като тези частици започнат да се движат, няма как да ги спрем. Но ако знаем кога идват, можем например да отменим извънкосмическите дейности за астронавта. Доставчиците на енергия ще имат възможност да прекъснат връзката между различните линии, като по този начин ограничат щетите, които могат да причинят. Но те трябва да имат точна прогноза кога да го направят", разказва ученият от мисията на НАСА.
След като се отдели от короната, слънчевият вятър се движи с едва 10-20 км в секунда. Но докато стигне Земята, той вече е развил скорост между 400 и 800 км в секунда. Това е големият въпрос пред учените – на какво се дължи това късно ускорение.
"Проблемът не е, че ние, физиците, нямаме идеи. Проблемът е, че имаме твърде много идеи. Можете да разберете, че един физик не разбира явленията, когато за един конкретен въпрос имате пет, шест различни възможни отговора, което ви казва, че нямаме консенсус и добро разбиране", казва още Сабо.
На всеки 88 дни сондата Паркър прави пълна обиколка около Слънцето. След около 30 дни учените ще могат да изтеглят последните данни от антената, за да намерят нови отговори. Отговори, които могат да помогнат за бъдещата ни сигурност в един несигурен Космос – и с една променлива звезда.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
