Ще стане ли Белият дом домакин на среща за мирно споразумение между лидерите на Ливан и Израел? Поканата на американския президент е след постигнатото десетдневното спиране на огъня. Кратко примирие - посрещнато с облекчение от жителите от двете страни на границата. Разказ пред Кристина Баксанова от едно от селищата в северен Израел, близо до границата с Ливан.
Преди 16 години любовта води Томаш Солински от Полша в Израел, където създава семейство и изгражда дом.
Живее в селището Цивон, Горна Галилея, само на около три километра от границата с Ливан. През последните две години домът му често е разтърсван от ракетния обстрел между израелската армия и „Хизбула“.
Докато пие кафе, фотографът редовно е свидетел на обстрела от кухнята си.
„Седя тук и гледам бомбите падат. Всички снимки непрекъснато падаха от стената. Това е къща с лека конструкция. Не е от бетон. Единствено бомбоубежището е бетонно. Така че всяко разклащане се усещаше. Няколко плочки се напукаха“, каза Томаш Солински – фотограф.
Когато ден след атаките на 7 октомври, „Хизбула“ започва обстрел от Южен Ливан, Цивон е сред селищата, които са евакуирани. Но месец по-късно Томаш се връща. Съпругата и двете му деца остават да живеят на по-отдалечено място.
Как се промени ситуацията през последните две години?
Томаш: Във финансово отношение има много сериозен спад. Особено тук на север. Никой не търси работа. Аз имах работа - да снимам за военните каква е ситуацията в общината, както и какво се случва в болницата, когато я преместиха под земята. Работата ми беше да документирам. Но много бизнеси фалираха. Много хора имаха Airbnb, така че всичко буквално изчезна. И всъщност това е основната промяна. Финансовата и икономическата ситуация стана наистина много лоша.
Томаш разказва, че около Цивон живеят различни общности. В съседните селища има и мюсюлмани, и християни, и други. Нарича ги „добри съседи“.
Той е скептик за дълготраен мир: „Не виждам надежда. Така е от много години и не мисля, че ще приключи. Може би ще спре за малко, но то като да сложиш лепенка върху рана. Отвътре ще започне да гнои. Хората също загубиха надеждата за мир.“
След срещата ни, ситуацията в района отново ескалира.
През последните 50 дни, Томаш казва, че огънят е непрекъснат, а нощите - безсънни.
Новината за 10-дневно примирие между Израел и Ливан приема със смесени чувства. Споделя, че това е облекчение за хората, живеещи в региона, но има много въпросителни за бъдещето. И си пожелава дните „без огън“ да станат повече от 10.
