Европа трябва да бъде икономически силна - това се чу преди дни в Берлин след срещата на премиера Румен Радев и канцлера Фридрих Мерц.
Германия е най-големият търговски партньор и основен инвеститор в България. Възможните бизнес ниши между двете страни и предизвикателствата минават и през Бавария.
Земята на бирата, но и на новите технологии – така определят германската провинция Бавария. Тя е най-големият производител на бира във Федералната република. В нея се намират близо 600, или около една трета от всички пивоварни в Германия.
Една от тях е в Маркт Швабен, недалеч от Мюнхен.
„В Бавария бирата не е алкохол, а удоволствие и наслада от живота. Затова тук е истински рай за бирата“, каза Ерих Швайгер, собственик на семейна пивоварна.
„Това е нашият казан за озахаряване. Вътре е смленият ечемик – малцовият шрот. Той се смесва с вода. Целта е да извлечем всичко, което се съдържа в ечемичното зърно, в шрота. Извличаме всички ценни съставки, които искаме по-късно да имаме в бирата“, разказа той.
Ерих Швайгер е трето поколение пивовар. Фамилията му е сред средноголемите производители на бира в Бавария.
„Фамилията ни живее в Маркт Швабен от 1750 година и винаги сме произвеждали брашно. Дядо ми е бил втори син и трябвало да напусне мелницата, която останала за брат му. Но искал да продължи да прави нещо със зърно и си казал: „Ако не съм пекар или мелничар, ще правя бира“. Купува една тенджера за супа от 100 литра и просто започва да прави бира“, обясни Швайгер.
В Бавария всяка пивоварна има своя рецепта, но за всички от хилядолетия важи Баварският закон за чистотата на бирата.
„Това е най-старият все още действащ закон за храните в света. Приет е през 1516 година, т.е. е на повече от 500 години, и продължава да важи и днес. Какво пише в него? За правенето на бира трябва да се ползват само вода, ечемик, хмел и мая. Това е всичко. Само тези 4 съставки. Без изкуствени добавки. От тези 4 съставки в Бавария има над 2000 различни вида бира“, каза Швайгер.
Бирата от тази семейна пивоварна достига до различни европейски държави. С влизането на България в Шенген и с въвеждането на еврото компанията проучва възможностите за инвестиции и търговия със страната ни.
„Въвеждането на еврото улеснява значително бизнеса за нас, защото говорим за една и съща валута и не трябва да обсъждаме колебанията на обменния курс“, каза Марк Хаммахер.
По думите му предизвикателствата в момента са основно при навлизането на пазара.
„Също така е важно на място да намерим участници на пазара, с които да можем да си сътрудничим. Инвестициите, които виждаме в началото, са преди всичко въпросът с логистиката като изграждане на логистичен център“, коментира Хаммахер.
Бавария, заедно с Баден-Вюртемберг и Северен Рейн-Вестфалия, е сред трите германски провинции, с които България има най-много търговски връзки във Федералната република.
„Факт е, че сме член на Шенген. Факт е, че от Нова година въведохме еврото. Това са много положителни добри знаци и те се отчитат от нашите партньори. За нас е изключително важно да успеем да привлечем немски инвестиции, не непременно от големите концерни, а от малкия и средния бизнес, които да разберат, че в България има възможност да се прави успешен бизнес“, обясни стратегическият бизнес консултант Митко Василев.
През изминалата година стокообменът между България и Германия достига близо 13 милиарда евро, а германските инвестиции имат ръст и надминават 4 милиарда евро.
„На фона на това, което се случва по света, на преден план изскочи отбранителната промишленост, превъоръжаването. IT индустрията продължава да е във фокуса. Там имаме много добър потенциал. Дигитализацията, и то най-вече в модерните тенденции– киберсигурност, изкуствен интелект, теми, които ще занимават и нас, а и света“, посочи Василев.
През последните години Бавария получи славата и на IT столица. Между Мюнхен и София често пътува Армин Филипен. Преди повече от 10 години той напуска един от световните технологични гиганти и се установява в страната ни.
„Любовта! След първото ми идване в България се прибрах и след две седмици се върнах. А година по-късно изцяло се преместих“, разказа IT специалистът.
Когато опознава IT сектора у нас, той не се колебае в решението си да се премести в България и тук да развива бизнес.
„Опознах IT индустрията тук, а и съпругата ми – за мен беше ясно. Решено. Когато говорим за германските инвестиции, много, много важно е да се разглежда пазарът на труда. За много фирми става въпрос за работен ресурс, за добре образована работна сила. В нашия сектор има голяма промяна. Много работа вече се спестява заради изкуствения интелект, т.е. има много свободни позиции на пазара, а това е и голям риск“, каза Филипен.
„Честно казано, за нас никога не е имало голяма разлика, че България не е в еврозоната. Разбира се, по-лесно е – вече няма нужда да се правят превалутирания при оферти и подобни неща. Единствената голяма разлика, която може да се посочи, е, че има една пречка по-малко. За клиенти, които потенциално искат да прехвърлят бизнес от Западна Европа към Югоизточна Европа, тоест към България, това сега е по-лесно“, коментира той.
В Бавария работи и Ебехард Бютнер, който познава добре страната ни от години и води едни от големите германски инвеститори в България.
„Ако германска фирма иска да инвестира някъде в България, какво търси? Разбира се, разходите за труд са важни, но не само те. Много важно е наличието на квалифицирана работна ръка. Важни са и добрите IT системи, а в това отношение България е сред най-добрите в Европа. Дори е по-добра от Германия – по отношение на интернет и оптичните мрежи. Посетих много университети и останах с много добро впечатление от обучението и научната дейност. Инфраструктурата има нужда от развитие, особено транспортните връзки. Например, пътуването от София към Русе и други региони не винаги е толкова добро“, посочи бизнес консултантът.
Германия е основен инвеститор в България, но през последните години германските компании изразяват безпокойство относно политическата нестабилност, корупцията и липсата на предвидимост, което кара някои да се въздържат от инвестиции.
„Стабилността на политиката е много важна. Интересувам се от политика дотолкова, доколкото политическите решения могат да застрашат инвестициите. Тоест рисковете от политически решения са от значение. Най-важното в крайна сметка е стабилността“, посочи Бютнер.
А рецептата на добрия бизнес, казват, е в баланса на основните съставки, като рецептата на истинската бира.
„Златисто-жълтият прах – това е най-ценната част на хмела – и най-скъпата. Хмелът прави бирата горчива. Една добра бира винаги е добре балансирана – нито твърде сладка, нито твърде горчива. Така се пие приятно“, каза Ерих Швайгер.
