„Тихата“ епидемия – така Световната здравна организация определя нарастващия брой на хората с наднормено тегло и затлъстяване. Тиха, защото се проявява бавно, но със сигурност е видима. Видима е и в България – по неотдавнашни статистики всяко трето дете в страната е с наднормено тегло, а всяко седмо - със затлъстяване.

Пореден ден в басейна за 14-годишния Мирослав – един от най-отдадените младежи в този плувен комплекс и любимец на треньорите. Мирослав е бърз, атлетичен и в добро здраве, но не така прекрачва за пръв път прага на комплекса преди три години.

"Започнах да плувам в края на 2020 г., около Коледа. Тогава бях много извън форма. Помня – баща ми ме беше накарал да тренирам – аз можех едва да правя една лицева на колена", разказа Мирослав Илиев.

"Имаше сериозно гръбначно изкривяване, отделно беше доста пълен. Повлия се доста добре във времето от тренировките. Той се издължи и вече е едва ли не слаб за този ръст, а иначе беше страшна работа. Аз съм го водил по ендокринолози дали няма някакви хормонални проблеми, но няма такива", каза Борислав Илиев.

"Той беше като гюле във водата, буквално потъваше като пирон в кисело мляко, и след като се научи да плува, започна да се включва в най-различни малки турнири, в които да се изяви. Чуваше не само от един треньор, а от всичките, които са в програмата, че е много важно храненето и начинът на живот да се промени", заяви Петър Георгиев, треньор по плуване.

Как обаче се хранят децата ни през деня и движат ли се достатъчно? В последните години в повечето училища обядът се готви от кетъринг фирми, а държавните програми осигуряват за най-малките ученици два пъти в седмицата плод и мляко, както и основна или подкрепителна закуска.

"Подкрепящата закуска е всеки ден и тя е на стойност около един лев. Тя обикновено е нещо тестено – вие сте видели. Кренвиршки, разни други работи и т.н. Само да напомня – цената е 90 и няколко стотинки. Аз съм си говорил с родители и казвам: „Добре, не сте доволни – не сте доволни. Давам ви 25 лева – дайте хубава закуска. 25 лева за 25 деца. Даже са по-малко от левче. Много малко са парите. Ние хем искаме да сме социални, хем пък да не плащаме много пари за тях. Не става", каза Асен Александров, директор на 51 СУ „Елисавета Багряна“.

51-во училище "Елисавета Багряна" е едно от добрите примери в училищното хранене. Сайтът с менюто на стола е най-посещаваната страница от родителите, признава директорът. Обядът се готви от фирма, взима се с купони и струва по 5 лв. на ден.

"Ние сме много социални, междудругото в това отношение сме много социални. Почти навсякъде в страната се осигурява обяд на децата, което не е европейска световна практика, а по-скоро европейско световно изключение. И същевременно около всяко училище буквално на 30 метра или 50 има примерно пицарии, където можеш да си купиш всичко вредно. Според мен би трябвало да не се дават на ученици в радиус от 200 метра да си купуват, за да има някакъв смисъл", добави Александров.

По закон в училищата не могат да се предлагат храни като пържени картофи, пържени ядки или пържени тестени изделия, нито пък сладкарски продукти с високо съдържание на мазнина и захар, или полуфабрикати. Извън училищния двор обаче контрол върху храненето няма. Всички от изброените забранени храни са на ръка разстояние. Това, в комбинация с липсата на движение, с времето нанася трудно преодолима за организма вреда, обясняват лекарите.

"Има семейства, които идват и детето е с тежка степен на затлъстяване. То е – скоро ми се случи, да не мога да измеря дете на кантара, защото кантарът мери до 150 килограма, т.е. толкова наднормено тегло – при 12-13 годишно дете", каза д-р Елена Вучкова, педиатър и детски ендокринолог към университетска болница "Лозенец".

Възрастовата граница на деца със затлъстяване пада все по-надолу, наблюдава в практиката си ендокринологът д-р Елена Вучкова.

"Дори при децата няма система, която да не може да бъде засегната от затлъстяването - растежът, костната система, пада сводът, на тях им е тежко, костната структура не може да носи тези килограми, тип 2 захарен диабет. Както бяхме свикнали да казваме, че това е диабетът на възрастните, а тип 1 е диабетът на младите, вече се срещаме и с тип 2 захарен диабет и при децата. Момичетата – физиологични проблеми, с менструациите им, с поликистичен овариален синдром, съответно репродуктивни проблеми. Доказано е – тук вече няма пол, че всеки един – дете, мъж, жена със затлъстяване има нарушена репродуктивна способност, което колкото повече време продължи, толкова повече нарушава тези способности", обясни д-р Вучкова.

Според проучване за храненето на населението, проведено от проф. Веселка Дулева, 32% от българските деца между 5 и 19 години са с наднормено тегло. В риск от затлъстяване са най-вече момчетата между 9 и 15-годишна възраст. В тази група със затлъстяване са 18,6%. При момичетата най-засегнатата група е между 10 и 13 години, където със затлъстяване са 16%. Докато в миналото наднорменото тегло при децата е бил признак за висок социален статус, в съвременната реалност е тъкмо обратното, обръщат внимание специалисти.

"Българските деца пълнеят. Сред българските деца все повече виждаме деца по улиците, които са с наднормено тегло или затлъстяване, и това трябва да знаем, че е сериозен проблем, защото затлъстяването е едно заболяване – това не е козметичен дефект. Не е свързано просто, защото тези деца се хранят повече и се движат по-малко. Най-вероятно техният живот е такъв, но те също така носят генетична предразположеност, защото съвременната медицина напредна дотам, че се знае, че поне 300 различни гена отговарят именно за наднорменото тегло. И, ако някой в семейството страда от наднормено тегло и затлъстяване, то е много висок рискът за децата. Всъщност има и по-нови причини, отново свързани със съвременния живот – т. нар. „ендокринни нарушители“. Това са различни замърсители във въздуха и в почвата, които ние ги поемаме. Но това не са частици, които са безвредни – и вече е установено, че поради глобализацията и високият прием именно на пакетирани храни и напитки, има наличие на микропластмаса в почвата, във въздуха. Оттам в храните попадат и това не са безвредни вещества", заяви доц. Теодора Ханджиева – Дърленска, председател на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания.

Изобилието от хранителни стоки и ефективният маркетинг изкушават не само децата, но и възрастните. Изпитала го е на свой гръб, каза Гергана Иванова – нутриционист, блогър и майка на две деца. Самата тя започва борбата с килограмите преди шест години, а днес основният метод, който прилага за цялото си семейство е храненето изключително с домашна храна и промяна на потребителските навици.

"Започнахме да си правим списък в магазина като влизаме, за да не се изкушаваме да си купуваме пакетирани неща, които не са полезни и след това установихме, че когато влизаме да пазаруваме вече нахранени, а не гладни – това ни помогна изключително много да бъдем разумни, когато пазаруваме. Влизаме със списък и децата знаят, че когато нещо не е в списъка – ние не го купуваме. Децата свикнаха с това и вече въобще не им прави впечатление. Това е абсолютно нормално за тях – да си потърсят вкъщи домашна храна. Да ме питат примерно – имаме ли тиква, „мамо кога ще изпечеш тиква“. Те много обичат да си хапват – с мед, с тахан и други такива домашни неща. Имат любими кексове, които им приготвям", разказа тя.

Гергана приготвя традиционни и бързи ястия, като различни варива и месо на скара. В менюто винаги са включени зеленчуци – сурови или задушени. Прави план на това, което ще готви през седмицата, а голямото си дете изпраща на училище с храна от вкъщи.

Тя е ограничила и екраните в дома си. По данни на Съвместния изследователски център по време на COVID пандемията децата между 10 и 18-годипна възраст за прекарвали средно по 6 и половина часа пред екранните устройства.

"Родители ми споделят, че вечер не могат да сложат децата да спят до 11-12 ч. Устройствата в голяма степен допринасят за този проблем ,защото, стоейки пред тях, децата виждат синя светлина, която екранът излъчва, а много проучвания казват, че тя има връзка с хиперактивността у децата, с техния сън. Това според мен още повече завърта проблема с наднорменото тегло при децата, защото, от една страна, те не се наспиват, от друга – организмът се опитва да навакса като хапват бързи въглехидрати, за да подсилят и да имат енергия, защото през деня пък има голямо натоварване в училище – мозъкът също гори калории", обясни Гергана Иванова.

А за да гори и тялото калории, е необходимо движение. Спортът не заради професионални амбиции, а като част от ежедневието на децата не се стимулира достатъчно, твърдят както учители, така и лекари. В момента годишно часовете по физическо възпитание и спорт са между 62 и 85 часа, в зависимост от учебните програми за различните класове. Държавата финансира различни програми – средства се отпускат и към училищата, и към спортни клубове за допълнителни занимания на децата. Основната спънка пред масовото спортуване остава липсата на база, отбелязват учители.

"Тъй като не можеш да накараш едни деца, а и то не е редно, да играят на места, където просто не може да се осъществява спортна дейност. През 2019 г. спечелихме един проект, в който трябваше да се построи многофункционална зала с всички изисквания, които са по спортните изисквания и тази зала беше предвидена за ползване от училището, а в съботните и неделните дни за ползване на деца от района. Беше спечелено всичко, бяха отпуснати пари, има проект, но в крайна сметка нищо не беше осъществено", каза Николай Йосифов, който е старши учител по физкултура в 51-во училище.

От Министерството на образованието казват, че по проект се очаква в периода между 2024 и 2026 г. да бъдат изградени 65 нови физкултурни салони, както и 800 спортни площадки. Проблемът с достъпна държавна спортна база е по-задълбочен в големите градове.

"Според мен всичко идва от това, че се комерсиализира целият спорт и всичко стана работа за пари. В момента не се гледа толкоз за здравето, колкото за печеленето на определени дивиденти. Аз съм бил свидетел – отивам да искам спортна база за определени видове тренировки, там ми искат непосилни средства, които просто няма кой да отпусне. Няма как да отпуснат тези пари. Много пари се искат навсякъде, което за мен е абсурдно", добави Йосифов.

"От всички европейски страни в България има най-ниска физическа активност през деня на деца, които са в яслена възраст, в сравнение с другите европейски държави", каза доц. Дърленска.

За да се погрижат за здравето на децата си, родителите, които имат възможност, отделят от бюджета си за частни спортни инициативи, както прави и това на Мирослав.

"Има клубове в страната, които развиват и такъв вид дейност. Те го правят чрез програми, предлагащи безплатно плуване за няколко месеца, в които целта е да се запознаят с водата децата, които нямат възможност. Скъп спорт е плуването и не може всеки да го позволи, защото поддръжката за басейна е много голяма и оттам идва по-големият разход за самия спорт", добави Георгиев.

Според прогнозата на Световната федерация по затлъстяване до 2035 г. честотата на затлъстяване сред момчетата ще нарасне от 10% на 20%, а при момичетата от 8% на 18% спрямо честотата от 2020 г.

"На мен като майка ми се иска да има време да ги раздвижат и в училище. Да има време дори и за една сутрешна загрявка. Часовете по физическо не стигат – малко са. Да има време те наистина да бъдат активни и в учебното си време. Главичките им се изчистват, те учат по-добре, когато са си починали, а не когато влизат от час в час", каза д-р Вучкова.

"Това, което ми е най-важно и смятам, че това е основно, ако успеем поне това да направим, ще бъде огромна победа – да ядем истинска храна. Това, което си хапваме – дори да е малко повече като калории, поне да бъде от реални продукти, които са дошли от природата", смята Иванова.

"И СЗО казва – малките стъпки не са достатъчни за прoмяната. Независимо че всеки един от нас вярва в тези малки промени, но голямата промяна ще направи така, че тенденциите за повишаването на затлъстяване на децата ще намали. Нека да сме в плато и в един момент да започваме да намаляваме ези тенденции. Това означава, че държавата трябва да се намеси. Да заработят институциите – има наредби, има документи, има различни нормативни актове, но трябва някой да ги изпълнява и да има контрол", каза доц. Дърлева.

Най-ефективният контрол засега остава този на родителя. И здравето на детето му е поверено в неговите ръце. Защото здравото дете днес е здрав и благополучен възрастен утре.

Продължи да четеш