Някои личности могат да говорят сами за себе си и пътя си в политиката. За други говорят времето, историята и паметта на хората, защото един човек е жив дотогава, докато го помнят.
Роденият на 3 март в село Веселиново, Шуменско, Желю Желев става последователно философ, дисидент и президент без да се е стремил към това. Първият демократично избран държавен глава остава в спомените ни като човекът, въвел обръщението господин, премахнал софийското жителство, и признал Македония. Но той е много повече от това.
„Баща ми никога не е искал да е политик, искаше да преподава философия, но комунистическият режим направи всичко възможно да не му даде този шанс. За него политиката беше по-скоро борба за справедливост, за демокрация, за ценности. Беше много земен и обикновен човек, нямаше никакви претенции, надутост, беше скромен и леко срамежлив“, разказа Станка Желева.
„Голяма личност и фигура, каквито са рядкост в българската история, особено в най-новата. Дисидент, учен, интелектуалец. Създател на най-голямата дисидентска организация. Създател на СДС, който под негово ръководство се превърна в нашата мирна революция“, припомня Димитър Луджев.
„Той беше човекът, който посочваше пътя, по който можем да вървим и той посочи пътя на цяло едно поколение. Сега това се приема за даденост, но тогава да говорим за многопартийна система, честни избори, плурализъм - това бяха нечувани неща“, заяви Мирослав Севлиевски.
През 80-те години Желю Желев издава книгата "Фашизмът – тоталитарната държава", в която комунистическата власт се припознава. Книгата е забранена и конфискувана. Желев пише книгата 15 години преди да бъде издадена в родното село на жена си Мария - Грозден, където заживява след като му отнемат софийското жителство и го изключват от БКП заради друг научен труд. Приятелите и сподвижниците му си спомнят този тежък момент.
„Преди да имам среща с доктор Желев, знаех за неговата легендарна слава. Той беше вече легенда. Знаех как е отхвърлена дисертацията му, където той коригира лениновото определение за материята“, спомня си Михаил Неделчев.
„Петко Симеонов казва на Желев – Желю, трябва да мислиш какво да правим като падне комунизмът. И Петко му казва – Жельо, ти повече нямаш право на крачка назад. Ние може да пием и да се бием, но ти трябва да се пазиш чист, защото някой трябва да ни поведе. И казва знам, и го доказва“, добави Мирослав Севлиевски.
„Аз се запознах с него 76-та година в кафенето на университета и точно бях прочел ръкописа на фашизма, и влизам в кафенето и очаквам да видя някой грандиозен, и гледам дребен човек, слабичък. Но като заговори и станахме приятели“, разказа Димитър Луджев.
На 3 ноември 88-ма година в 65-та аудитория на Софийския университет той основава съпротивата и създава "Клуб за подкрепа на гласността и преустройството".
Тези сбирки не остават незабелязани и Желев дори е арестуван през май 1989 година. Но преди това се случва друго знаменателно събитие. През януари пристига френският президент Франсоа Митеран и кани на закуска интелектуалците, противници на комунистическата власт.
Сред 12-е поканени тогава са философът д-р Жельо Желев и поетесата Блага Димитрова, които ще станат първите избрани президент и вицепрезидент на България.
Срещата на 20 януари 1989 г. се превръща в един от ключовите индикатори за свалянето на комунистическия режим в България през есента на същата година.
За Желев започват бурни години. Първо, той е съосновател на СДС и негов пръв председател. Учредява го като фондация заради тогавашните закони. После води делегацията на СДС на кръглата маса, на която се взима решение за свикване на Велико Народно събрание.
Д-р Желев е избран за депутат, а през 1990-та самият Велик парламент гласува той да стане председател на България до приемането на новата Конституция и насрочването на първите президентски избори.
„Доктор Желев каза, че са му предложили, бившите комунисти, той да бъде избран и те ще го подкрепят. Това беше възлов момент за СДС, авторитетът на Желев беше безспорен и той удържаше целостта на СДС, и тогава се реши, че ще го подкрепим. Предложението е за вице да бъде избран генерал Семерджиев и това внесе голям смут. И голямото щастие, че наш президент е избран беше леко помрачено от тази вест“, отбеляза Михаил Неделчев.
Първите избори за президент по новата Конституция са през януари 1992-ра. И доктор Желев ги печели срещу кандидата на БСП Велко Вълканов.
„Никога няма да забравя какво каза в Народното събрание. Когато Александър Лилов го призова да затворим тази страница и той каза – добре, ще я затворим, но нека първо да я прочетем. Имаше предвид страницата на комунистическото минало“, допълни Михаил Неделчев.
Бурното време обаче не свършва, а следващият Рубикон е още същото лято. На 30 август президентът дава пресконференция, наречена "Боянски ливади", на която критикува кабинета на Филип Димитров.
Последиците са три. Първо – отчуждение на Желев от СДС.
„Срещу Желев се развиха едни доста негативни тенденции в средите на СДС след „Боянските ливади“, каза Михаил Неделчев.
Второ - премиерът Филип Димитров иска от парламента вот на доверие, убеден, че ще го спечели, но губи. Кабинетът на новите демократи пада от власт и през следващите 5 години СДС не печели избори.
Трето – Желев не е подкрепен за нов мандат директно. СДС прави предварителни избори, на които Желю Желев губи от Петър Стоянов.
Трябват години, за да могат сините вътрешно да си простят и да се разкаят за грешките на растеж, което, според семейството на Желев, и до днес не е факт.
„Шокиращо е премълчаването на неговата роля, на неговото име и на неговото дело, това което е направил. Гузно премълчаване от политическия елит. Той не се страхуваше, нямаше зависимости и икономически интереси, следваше своите убеждения, патриот. Аз съм имала случай във Франция, докато учех, едно момче ми каза – майка ми ми каза да не се виждам повече с тебе, за да не ме убият по погрешка. Аз никога не съм се страхувала“, заяви Станка Желева.
Самият Желев разчита безкрайно на семейството си и винаги слага на първо място децата и жена си Мария. В едно от интервютата си приживе той казва:
„Тя помнеше имeната на политици, на икономисти, на други герои и по този начин ми помагаше аз бързо да се справям. Тя никога не се е удряла в гърдите и дори не позволяваше да я наричат първа дама. Има един интересен случай, когато мен ме избраха за президент. Тя е на село, лятото ходеше много често, седеше с месеци. Отидох да я поздравя и тя хвърли мотиката и каза – то ако е нещо хубаво да си президент – няма да го дадат на него“.
„Когато си израснал в такава среда не си даваш сметка. За нас беше нормално да не говориш вкъщи, защото има микрофон, нелегални книги да идват, да говориш на течаща вода. Да си пишат бележки. Като шпионски филм е малко. Да, но това е моето детство. Имахме една кухненска маса. Знаехме, че има микрофони в къщи. То се разбра много лесно. Нашата външна врата никога не се затваряше и скърцаше жестоко. Отидохме на лятна ваканция и като се прибрахме – вратата въобще не скърцаше. И така разбрахме че има микрофони.
Един ден, вече баща ми беше президент, дойде един човек при него и му каза - нашите съдби са свързани. Баща ми му казва - аз не ви познавам, и той отговаря – аз съм човекът, който монтира микрофоните във вашата маса в кухнята“, спомня си Станка Желева.
„Когато се редеше един служебен кабинет, аз си бях направил списък от 20 точки и отидох при доктор Желев в президентството, и му предложих да ме направи министър на културата, и обещах да изпълня тези конкретни неща. Той ме изслуша внимателно, каза добре, добре и после не ме направи министър. Но аз не се обидих“, разказа Михаил Неделчев.
„Голямото му постижение е признаване на Македония и натиска върху президента Елцин да признае Македония. България беше първата държава, която призна Македония“, добави Мирослав Севлиевски.
„Най-забележителна беше срещата с Джордж Буш-старши в овалния кабинет. Желев, както винаги скромен, беше притеснен. Нямаше мания за величие, но помня с какво уважение говори Буш въобще за източноевропейските революции.
С Маргарет Тачър беше много вълнуваща среща, тя също хранеше огромно уважение. И дори го сравни с Вацлав Хавел. С Митеран, който казваше моят приятел Желев. Едно от най-забележителните събития беше посещението в Москва края на октомври 91-ва.
На един обяд Елцин вика - Давайте да сключим междудържавен договор. Което означаваше да признаем Русия, тя още беше част от СССР. Желев се зачуди и вика – Трябва да се обадя на правителството, обади се на Димитър Попов. На другия ден в Георгиевската зала на Кремъл беше подписан договор между България и Русия. България е първата държава, признала Руската федерация“, заяви Димитър Луджев.
„Няма да забравя думите на възрастна дама в далечен Уругвай, Монтевидео. Тя каза – вие сте толкова щастливи, имате президент философ. Той и Георги Марков бяха единствените международно признати българи и бяха поставени редом с Вацлав Хавел, Валенса и т н.“, допълни Михаил Неделчев.
„Неговата преводачка го представя на Хелмут Кол. И баща ми казва – България, нали знаете, е била винаги с Германия, загубили сме заедно две войни. И Кол се обръща и казва – третата няма да я загубим“, разказа Станка Желева.
Казват, че историята дава оценка на политиците и държавниците. Но неговите близки и съвременници смятат, че Желев е бил твърд, принципен и непреклонен, и много умен. Внуците му се гордеят, че негова снимка може да бъда открита в учебниците по история, а съвременниците и приятелите му - че са го познавали.
„Аз мисля, че нещата можеха да се развият по друг начин, ако доктор Желев не беше станал президент. Ако д-р Желев беше останал председател на СДС и не беше заел президентска функция, целостта на съюза можеше да се удържи и процесите щяха да са други. Той беше неформален човек, и макар че не беше красив човек, излъчваше енергията на лидер“, коментира Михаил Неделчев.
„Даже детето с цървулите може да стане президент и може американският президент да му се поклони. Ако полага усилия да стане национален водач“, добави Мирослав Севлиевски.
Споменът за Желю Желев освен в сърцата и умовете, може да бъде открит на още много места - край родната му къща в село Веселиново, на площад „Желю Желев“, на метри от президентството, и в Антарктика, където в негова чест е именуван връх Желю Желев.
