Наричат ги клинкери. Малките жълти късчета, сръчно подредени в сърцето на София.
Градът, в който буквално може да се разходите или карате автомобила си върху паметник на културата.
Паради, протести, манифестации и бомбардировки.
Танкове и автомобили. Хиляди стъпки и усмивки.
„Всичко са видели. Откакто са положени, те са живата история на София, но не могат да говорят“, отбелязва доц. д-р арх. Валентина Върбанова от Музея за история на София.
Като едно паве, чиито инициали, учените все още се опитват да разгадаят.
Според заместник кмета Тодоро Чобанов инициалите са свързани с хората, които са се занимавали с изпичането на паветата, преди да бъдат изпратени в България.
Според майстора на паважа Лако Лаков , полагането на павета е много голям труд – всичко се прави на колене, и трябва да се пазят.
„Съмнявам се след 5-10 години, ако не се вземат мерки, паветата изобщо да съществуват заради пукнатините в тях, те бавно растат. Няма вечни неща“, смята проф. Александър Караманов.
Повече от век жълтите павета създават необикновения облик на София и запечатват върху себе си история.
Как се е появил този керамичен паваж в центъра на столицата?
Кал в София,
Кал до шия,
Кал в еврейската чаршия,
В Ючбунар,
В Корубаглар,
Дворци, улици, площади –
Калта нищо не пощади!...
Така изглежда София в първите години след Освобождението през погледа на Елин Пелин. И не само …
„Един много скромен балкански град, който Иречек описва в годините след Освобождението, с "криви, кални, неравни улици с едноетажни сгради. Българска Венеция" – шегува се той заради многото кал“, посочва Тодор Чобанов.
С по-малко от 15 000 души население и 5 главни улици, пред градската управа изниква важният въпрос – как ориенталска София да се превърне в модерна европейска столица?
В онази епоха въобще не е имало еднозначен отговор. Имало е най-различни варианти, в това число и асфалт. Тогава вече е имало достъп до тази технология, обсъждани са гранитни или асфалтови павета, чакъл, според Тодор Чобанов.
Но появата на един символ ще я отличи от всички останали – жълтите павета.
„Тази настилка не е нова за Европа. В Унгария много градове са настлани с жълти павета. Това за нас е ново и това е приносът на тогавашното ръководство. Искали са центъра да изглежда по-луксозно, вероятно някои от нашите управници го е видял тогава в Австро-Унгария“, обяснява доц. Валентина Върбанова.
Градските легенди разказват, че паважът дошъл именно от Австро-Унгария като подарък за сватбата на цар Фердинанд.
Те обаче отстъпват пред записаното в документите, които се съхраняват в държавния архив.
През 1906 г. тогавашният кмет Мартин Тодоров след обществен дебат успява да наложи идеята централните софийски улици да бъдат павирани с керамичната жълта настилка. А Столичният общински съвет го упълномощава да сключи заем от 35 милиона златни лева с немски банки, който страната ще изплаща в следващите 50 години.
Според доц. Валентина Върбанова те избират нещо много качествено, представително, красиво, независимо, че е скъпо. „Желанието да добие европейски вид е било огромно и наистина това се е случило. Преди края на Втората световна Война София е една от красивите столици“, казва още тя.
Според Тодор Чобанов – заместник кмет в направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности“ и тогава е имало доста скандали около поръчките.
„Фирмите са се борили със зъби и нокти за това да добият тези договори с местната власт и държавата. Обществената поръчка се печели от една много известна компания тогава – „Изида“, която десетилетия наред е производител на керамични изделия.
Но както понякога се случва, се оказва, че „Изида“ не може да произведе въпросните настилки, най-вече по технологични съображения“, посочва Чобанов.
Всъщност „Изида“ внася тези жълти павета от района на Будапеща в днешна Унгария, но тогава част от една много голяма държава, която е свързана и с избора на княз Фердинанд.
„Истината е, че си плащаме доста скъпо и прескъпо за тях, защото те са внос, а тайната на тези събития се разкрива десетилетия след това, защото „Изида“ по разбираеми причини няма интерес да обяви договора си с „Пещенско дружество, каменовъглена мина и тухларница“. Едно произведение на керамиката, а жълтият цвят въобще не е търсен“, казва още Тодор Чобанов.
Жълтият цвят е и повод за раждането друга легенда, според която златните пътеки на Дороти от „Магьосникът от Оз”, са вдъхновени именно от софийските павета.
Той е филмиран много успешно през 30-те години на двадесети век и тогава в екипите има доста източноевропейци. Съвсем не е невъзможно някой от тях да е разказал за София със своите жълти улици и това е послужило за основа на гледките във филмите, които виждаме.
Факт е, че много американски гости, когато посещават града, разказват своите впечатления, отделят аналогията за жълтите улици, по които Дороти върви.
Да им се възхити не пропусна и американския държавния секретар Джон Кери при посещението си в София през 2015 г.
Тодор Чобанов отбелязва, че има едно по-различно паве. „Намираше се в района на храм паметника „Александър Невски“. Някои колеги, които са се занимавали с темата, казват, че е имало няколко. Но ние притежаваме едно такова паве, на което се виждат може би подписи и инициали, които със сигурност са положени преди изпичането. Най-вероятно някой от технолозите от фабриката в Унгария се е подписал, не знаем кой, нямаме запазени данни, но подозираме, че е свързано с изпичането и с хората, които са се занимавали преди да бъдат приготвени и изпратени в България след това“, разказва той.
Неизвестните около паветата са много, факт е обаче, че до 1909 г. близо 60 000 квадратни метра „златен калдъръм“ заменят калните и прашни улици, за да оформят административния, историческия и културен център на града.
„Като се каже, тази фраза „Роден е на жълтите павета" това веднага ни говори, че този човек е някое поколение софиянец – трето, четвърто, пето. Или като кажем „Отивам да се разходя по жълтите павета“, е ясно къде отива“, казва доц. Върбанова.
Лако Лаков не е от тези, родени на жълтите павета. Но е от хората, чийто анонимен подпис, стои върху тях. Познат е като майстора на софийското паве. Един от малцината опитни в този занаят.
Ръцете на 88-годишия майстор и дружината му участват в един от мащабните ремонти на керамичния паваж по време на социализма.
Реденето на каменни блокчета е майсторлък, който се предава от поколение на поколение – казва бай Лако. Той го усвоил в пернишкото село Дивля от зет си.
„Хвърляли сме си чука например да кажем колко ще наредим днеска. Като хвърлим чука до там трябва да го наредим. Имахме такива майтапи. И се надпреварваме, и много работехме тогава. Много“, спомня си Лако Лаков.
С годините бай Лако все по-рядко хваща чука, но детайлите не му убягват.
„Като ги гледам ми е криво, защото много ги почупиха и не взимат мерки навреме да ги сменят. Не се пазят, а тука вървяха и танкове едно време, ама нямаше толкова разтурено“, казва майсторът.
Днес е трудно да се да се каже какво е останало от някогашните улици, които кметът Мартин Тодоров е искал да павира. Причината - едва 100 години след като са положени, се взима изключително важното решение паветата да се обявят за културна ценност. За този период немалко са пострадали заради интензивни трафик и ремонтите. Други са безвъзвратно загубени.
„Факт е, че десетилетия на наред те са премахвани от софийските улици и ние имаме редица данни, че през 80-те години например, когато са ги извадили от района край сградата на Ректората и булевард „Васил Левски“, те са продавани на населението и то ги е закупувало с ясното съзнание, че ще се застилат дворове, алеи в селски къщи. Въобще всеки е купувал с ясното съзнание да задоволи битовите си нужди“, обяснява Тодор Чобанов.
Така от общината обясняват защо през миналата година се появиха снимки на частен имот в Бояна, застлан с уникалния паваж. През 2019 г. жена откри 6 квадрата от павета случайно в двора на къща в квартал „Гео Милев“.
А през миналия месец любопитни погледи на родители забелязаха емблематичната настилка и в двора столична детска ясла. Оказа се, че те са получени като подарък.
Тук наредените павета са напълно автентични и са около 200 квадратни метра. За сравнение в резервите на Столичната община има около 350.
Паветата в базата се съхраняват под ключ и бройка. Пазят се дори счупените керамични блокчета.
А местната власт започва кампания за попълване на липсите в резерва.
„Сега борбата е да си върнем отново паветата, защото те са много скъпи“, посочва Тодор Чобанов.
Какво прави жълтите павета толкова ценни и уникални?
Керамичните блокчета са с дебелина 10 сантиметра. Освен че впечатляват с жълтия си цвят, те са и изключително здрави. Какъв е точният им състав остава енигма за десетилетия.
Първите публикации на тази тема са от 1960 г. в списание „София“ - свидетелстват архивите на Националната библиотека.
В редовете е записано, че жълтите керамични павета се произвеждат от варовика „мергел“, известен в Унгария под името „марга“, който се намира в мина край Будапеща. Изкопаният мергел се стрива на прах, формува се и се изпича в специални пещи при температура 1300 градуса. Находището обаче било изчерпано още в средата на миналия век.
Голяма част от работата на професор Александър Караманов е посветена на превръщането на опасни индустриални отпадъци в безвредни керамични облицовки. Завършва докторантурата си в Италия, но решава да се върне у дома.
Преди около 6 години той и колегите му от Института по физикохимия към БАН и от Университета по архитектура и Минно-геоложкия университет се захващат с първото подробно проучване на химичния състав и свойствата на жълтите павета.
„Доколкото знам първоначално е предвидено тази настилка да издържи 40 или 50 години. Тя е издържала много повече, което показва нейното качество. Уникалността на паветата не е толкова техният жълт цвят, а тяхната микроструктура. Много добре изпечено изделие, то не абсорбира вода“, посочва проф. Александър Караманов.
Опитите показват, че материалът е изключително издръжлив и на натиск и огъване – няколко пъти повече в сравнение с бетонните блокчета
В пещта пък става ясно, че паветата не са получени чрез леене, а чрез пресоване. И още жълтият цвят се дължи на съдържанието на железни оксиди, а температурата на изпичане е по-ниска.
„На 1300 градуса материалът е напълно стопен на капка. Ако се загледат павета в София, има малко по-кафяви, малко по-жълти и т. н. Това е абсолютно нормално и това означава вариране на температурата в пещта или на атмосферата на изпичане“, обяснява още проф. Александър Караманов.
Тези открития позволяват на учените да стигнат по-напред и да произведат почти идентично копие на жълтото паве, но с български суровини.
Въпреки че инициативата и част от средствата за проучването на жълтите павета идват от Столичната община, след като са разработили технологията, учените все още очакват интерес от местната власт.
„Трябва да има втори етап, за да минем от лабораторен образец към прототип. За целта трябва да се направи една научна програма, да се направят лабораторните изпитания. Обемите на производство не са толкова големи, за да бъде ангажирана чуждестранна фабрика и никой няма да си модифицира производството на клинкери, за да произведе 30 хиляди квадрата павета за София. Това за мен трябва да бъде задача поставена и разрешена в България и имаме предпоставки. Смятам, че на научено ниво сме ок, хората, които да организират кариерите - има, завод-има. Разговори няма!“, отбелязва проф. Александър Караманов.
Според Тодор Чобанов има доста голяма колекция мостри, които обаче показват различни отлики от оригиналните жълти павета.
„При откриването на шистови скали с подобни качества като тези в Унгария, ние ще можем да възпроизведем тази технология в български условия. Това би било несъмнен успех. Първо защото ще са произведени в България и второ, защото ние ще можем на по-ниска цена да препавираме“, казва той.
Според него ще се търсят всички варианти, за да се върнат в оригиналени вид тези настилки по софийските улици.
За сега единственият такъв вариант остават находищата в Унгария.
Цената е 700 лева на квадрат. А рано или късно ще се наложи настилката да се подмени, защото при всеки ремонт и пренареждане се повреждат около 30% от керамичните блокчета.
„Малко символи останаха непокътнати при нас. Независимо от известните им недостатъци, за които се говори, това е символ. Хората, когато идват, говорят за Дороти, говорят за всичко. Сега, ако новият символ са магистралите и ремонтите, аз бих предпочел да са жълтите павета“, казва проф. Александър Караманов.
Според Валентина Върбанова, всеки, който е роден в София е много привързан към жълтите павета,. „Това му е като нещо родно, познава го от дете. Пързалял се е, падал е през зимата. Мисля, че не само са емблема, те са и нарицателно име за София. Обичаме си ги, не само софиянци, всеки, който живее в София. Трябва да ги пазим само“, смята тя.
Никой не може да каже със сигурност, дали са вдъхновили златния път на Дороти, но е факт, че са устояли на времето. И до днес сърцето на София тупти в жълтия ритъм, по който пресичат столичани.
И макар почеркът на създателите им да остава анонимен – бай Лако се надява заветът му да бъде чут от всички: „ Много са ценни тия павета. И гранитът. Ние въобще не трябва да ги затриваме. И гранитът. Това е вечно ...“.
-
България 2 мин.Ремонтът около „Св. Александър Невски”: Ще останат ли паветата в историческия център на града? -
България 1 мин.След ремонт на ремонта: Паветата над софийското Ларго се рушат -
България 2 мин.Жълти павета се оказаха в двора на детска ясла в София -
България 2 мин.Махат жълтите павета от градинката пред Софийския университет -
България 2 мин.Жълти павета под земята: Строителен инвеститор откри и върна 527 от ценните блокове -
Тази сутрин 2 мин.Изкъртени жълти павета: Какви са щетите върху паважа пред парламента?
-
България 2 мин.Ремонтът около „Св. Александър Невски”: Ще останат ли паветата в историческия център на града? -
България 1 мин.След ремонт на ремонта: Паветата над софийското Ларго се рушат -
България 2 мин.Жълти павета се оказаха в двора на детска ясла в София -
България 2 мин.Махат жълтите павета от градинката пред Софийския университет -
България 2 мин.Жълти павета под земята: Строителен инвеститор откри и върна 527 от ценните блокове -
Тази сутрин 2 мин.Изкъртени жълти павета: Какви са щетите върху паважа пред парламента?
