Днес Вятърът носи промяна. Слънцето — надежда. А заедно те движат едно ново поколение енергия — чиста, безшумна и без отпечатък. Невинаги обаче това е било така.
През 19. век учени като Бекерел и Тесла се питат: Може ли природата да бъде източник на сила на енергия?.
През 1954 г. американски учени създават първите силициеви слънчеви клетки. Малко по-късно — вятърни турбини започват да се въртят по крайбрежията на Дания и в полетата на САЩ.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Паралелно с това се появява и страхът, енергията от възобновяеми източници не вреди ли на околната среда и човек може ли да живее между слънчеви панели и ветрогенератори?
„Аз мога да говоря като енергиен експерт. Виждайки инсталациите от соларни панели, виждайки и ветрогенераторите, те се изпълняват стриктно в съответствие с европейските норми, не само българското, но европейското законодателство“, казва министърът на енергетиката, Жечо Станков.
Днес, на прага на енергийна революция, възобновяемите източници вече произвеждат една трета от електроенергията на планетата. От соларния панел, който захранва лампата на алеята към входната ни врата, до една от най-големите фотоволтаични централи и от детската вятърна въртележка, до ветрогенераторите на метри от морския бряг, остава въпросът за създаване и използване на „напрежение без отпечатък“.
През далечната 1912 година в Царска Бистрица е създадена първата водноелектрическа централа. Турбината задвижвана от рилската вода има за задача да захрани с ток само лятната резиденция на царското семейство.
За да стигнем до днес, когато на 40 хиляди декара в България са изградени подобни соларни паркове, които в летните месеци могат да подсигурят между 70 и 80% от нужното електричество на страната.
В близост до първомайското село Караджалово, на земя от 1 000 декара в началото на прехода е бил предвиден терен за построяване на заводи. Днес, 30 години по-късно, там заводи липсват, но производство има. Соларни панели, достатъчни, за да захранят с електричество близо 23 хиляди домакинства.
„Централата работи от 2012 година, март месец“, обяснява ни главният енергетик Николай Колев.
В началото хората в близките населени места се притесняват, че паркът ще остави отпечатък на околната среда. Но компанията измисля подход, с който да докаже, че не вреди, а напротив - помага.
„Един соларен парк всъщност означава да се забият колове в земята, подобно на коловете за мантинели, например, и върху тях да се монтират панелите. Това по никакъв начин не вреди на живота, по никакъв начин не вреди на местните видове. Най-много всъщност да им създаде сянка. Не случайно, когато тук пасат овце, които поддържат растителността, те се крият под панелите, защото в летните горещини панелите им дават сянка и сигурност“, обяснява Никола Газдов от българската Асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ).
„Има десетки научни изследвания, които показват, че те не само не вредят на биоразнообразието, а и помагат за неговото развитие. Той е като един оазис за животинките. Има костенурки, змии, зайци, гущери, лисици“, добавя още той.
Соларните паркове в България се разполагат на индустриални терени или неплодородни земи. Такъв е примерът със соларния парк край Перник, построен върху хвостохранилище на металургичните заводи в миньорския град.
„Има много случаи на терени, които са използвани преди за някакво индустриално производство или пък сметища, хвостохранилища. Разликата с големи наземни проекти, които не са на индустриален терен, а са били примерно на пасища или на много ниско качество ниви, е, че там, където растителността вирее, след изграждането на самата централна, тя продължава да си вирее“, убеден е Газдов.
Само за първите 6 месеца на тази година в България са изградени нова 100 мегават часа фотоволтаични системи, отчитат от Министерството на енергетиката. При недобър баланс и ръст на производството на електричество от възобновяеми източници, България може да стигне до срив в електропреносната мрежа на подобен на този през април на Иберийския полуостров, когато за ден Испания и Португалия останаха без ток. А Франция, Андора и Белгия също имаха смущения в мрежата.
„В България това няма как да се случи, защото имаме нашите въртящи мощности с ядрената централа, с водноелектрическите централи, специално ПАВЕЦ-а също и въглищните ни централи. Естествено, в момента Национална електрическа компания продължава да инвестира средства за развитие на нови ПАВЕЦ-и, които допълнително защита нашата мрежа“, увери министър Станков.
За постигането на баланса в енергийната система на България ще бъдат използвани и батерии, които могат да съхранят електричество при свръх производство. Така, страната ни няма да изпадне в ситуацията на Северна Македония - твърде много енергия, а малко потребление, което доведе пак до срив на системата.
Само преди година в покрайнините на Ловеч е имало просто поляна, а днес вече е най-големият център за съхранение на енергия в Европа. Тук батериите могат да съберат 500 мегаватчаса или една четвърт от производството на АЕЦ „Козлодуй“.
„Към момента вече имаме сключени 7500 мегават часа като договори, които дават шанса да съхранят над 20 000 мегават часа енергия“, каза министър Станков.
И докато в последните години със скоростни темпове паркове със соларни панели се появяват на различни места в България, паркове за производство на зелена енергия от вятър не се строят. Отново заради притесненията на обществото от вреда върху околната среда.
Едно от най-големите инвестиционни намерения беше за изграждането на 74 турбина с мощност 519 мегавата близо до Ветрино. Инвестицията за 610 милиона евро беше замразена след решение на общинския съвет във Ветрино паркът да не бъде изграждан.
„За съжаление, последните години виждаме и политическото заиграване с страховете на хората, ако позволите така да го нарека. Чувал съм от какви ли не източници, че ветрогенераторите били по-токсични отработеното ядрено гориво. Аз мога да говоря като енергиен експерт. Виждайки инсталациите от соларни панели, виждайки и ветрогенераторите, те се изпълняват стриктно в съответствие с европейските норми, не само българското, но европейското законодателство, което транспонираме“, обясни енергийният министър.
На по-малко от километър от най-източната точна на България, а именно нос Калиакра, се намира един от най-големите ветропаркове, които е строен у нас.
Тук, между перките, откриваме Петър Михайлов - потомствен пчелар. Разказва, че и той, като повечето хора, бил негативно настроен за изграждането на ветрогенераторите.
„Бях чел и слушал доста теории по отношение на влиянието на ветрогенераторните паркове като цяло за пчелите. Това ми беше една причините в начало да подходя скептично. Но от друга страна, как самото място е много интересно, защото е като природа е много красиво, спокойно и има доста дива растителност. Има площи, които не се обработват, много площи, където има диворастящи билки и цветя. И за самите пчели е добре. Така, в крайна сметка решихме да пробваме“, разказва ни той.
„Стана следното. Пчелина е тук от 5 години. Започнахме с 5 пчелни семейства. С идеята да бъдат независимо от другия пчели. Размножавам ги по естествен начин, без външни никакви други фактори- сами каквото си направят реално погледнато. В рамките на 5 години, в момента семействата от 5, станаха 60. Най-близка перка е може би на 150 метра по права линия и аз реално досега не съм видял никакво вредно влияние. Въпреки всички неща, които съм изчел и съм чул“, казва още Петър.
Освен под ветрогенераторите, той има кошери и на 12 километра до близкото село.
„Няма генератори, няма никакви други влияния, освен стандартното земеделие, конвенционално земеделие. Колкото да звучи странно, тук пчелите презимуват по-добре, смъртността е по-ниска, развият се по-бързо, по-рано и по-лесно“, убеден е Петър.
Докато пчеларите нямат притеснения за кошерите, разположени в близост до перките, природозащитниците твърдят, че те пречат на миграцията на птиците, а много от тях намират смъртта си завлечени от въздушните течения към ветрогенераторите.
Кирил Белев е един от орнитолозите, които всеки ден след движението на птиците покрия вятърните паркове край Каварна.
„Случва ли се заради една птица целият парк да спре да работи?“, питаме го ние/
„Не, не целият парк. Всички перки в район сме спирали. И то за един лешояд“, казва ни той.
„Това преди няколко години беше, ставаше въпрос за една птица, която беше от колонията край Котел. Тя беше със сателитен предавател. Колегата реагира, че тази птица е някъде в района и е кацнала. Намерихме птицата, къде се намира и три дена, денем и нощем пазихме тази птица, защото времето беше лошо, първо беше дъжд и вятър и птицата седя на земята. Даже се наложи да купуваме черен дроб и да я храним, докато тази птица не се отдалечи от всички тези перки бяха спрени за близо два часа. Чак когато птицата пое посока между Балчик и Варна, даже преди Варна тогава включих не парка“, казва още Кирил.
България е единствената страна в Европа, която е успяла да обедини усилията на всички оператори на ветропаркове и да създаде системата за мониторинг. Те се допълват с наблюдение от орнитолози на терен.
Вятърните паркове също непрекъснато следят движението на птиците с помощта на радари.
Кметът вятърната столица на България е на мнение, че местните вече са свикнали със вятърните перки.
„В началото имаше възражения, но мисля, че хората свикнаха. Даже ми се е случвало да виждам да идват посетители в града, да ги снимат, да си правят снимки. Даже ги възприемат като атракция на определени места“, казва Елена Балтаджиева, кметицата на Каварна.
„България е единствената държава в Европейския съюз, която от 10 години, повече от 10 години не е изградила нито един нов ветрогенератор, нито един нов голям ветропарк. Изключително тъжна статистика, нещо, което трябва спешно да променим. И то не, защото някой така ни е казал, не заради някакъв декрет от Брюксел, а защото евтиния ток от вятър много добре допълва евтиния ток от слънце“, убеден е Никола Газдов.
На първо място сме обаче в съхраняването на зелена и евтина енергия от страните в Европа.
„България в момента притежава най-голямата батерия от над 500 мегаватчаса, но това е само малка част от нашата амбиция, която цели да стигнем близо 10 000 мегаватчаса“, казва министър Станков.
В тези батерии трябва да се съхранява евтината и зелена енергия, която произвеждат ВЕИ централите от 10 часа сутринта до 4 часа следобед, когато има най-много слънце и най-слабо потребление.
Това би могло до намали и сметките за ток на домакинствата, но чак когато излязат на свободния пазар.
Плановете на властта обаче изискват още.
„Когато успеем да засеем всички покриви на сградите, на всички желаещите с такива инсталации, тогава съм на мнение, че обществото ще бъде готово да излезе на свободния пазар“, обясни енергийният министър.
Това вече се е случило с финансиране на държавата но само със 1 500 домакинства.
„Сметка за електроенергия в рамките на 170 лева, след като е инсталиран соларен панел на покрива на сградата, в която живеят хората с малка батерия, довежда до факта, че в момента сметката на току за тези хора е паднала на 23 лева. От 170 лева на 23 лева“, каза още Жечо Станков.
Министърът посочи срок, в който този проект може да бъде изпълнен и колко би струвало това на държавата и домакинствата.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
