Успех или провал за съседите е гласуването и какво бъдеще ги очаква?
Най-големите привърженици на евроинтеграцията в Македония на този референдум се оказаха албанците.
Най- активно за ЕС и НАТО гласуват в община Сарай, където 96% от населението е албанско. Община Сарай е съвсем близо до Скопие.
От излезлите 21 291 избиратели само 83 са гласували против ЕС и НАТО. Избирателната активност е 68.89%.
„Сарай иска Европа и НАТО и това е. Друго няма, освен НАТО и Европа”, казва Кенан – общински служител.
„Ние искаме Европа, както е и в България”, посочва още той.
На въпрос за името отгворя: „Какво да ми е жал, нали пак ще е Македония, само че Северна”.
Джелал Якупи, административен директор на община Сарай: „Бройката казва всичко – жителите на община Сарай твърдо са определени за възможността за НАТО и за ЕС, друг опция гражданите нямат. Затова ние поздравяваме референдума и сме за ЕС и НАТО.
Жителите на нашата община се занимават повече със земеделие, има месна индустврия, преработвателна индустрия, община Сарай е най-атрактивното туристическо място – забележителности са Каньонът „Матка” и езерото Треска.
И общината сега прави проект да оживи туризма, ние сме близо до града и сме част от град Скопие. Мислим да привлечем много туристи от града, от цяла Македония и от съседите.
270 милиона ни е годишният бюджет, за момента нямаме голяма инвестиция от Европа, но имаме доста апликации и очакваме положителен отговор”.
Албанските политически партии обаче си правят други сметки и отново споменават за подялба на Македония.
Срещаме се с журналиста Суат Сакипи на албанския площад в Скопие – площада на Скендербек.
„Ще продължим поредицата от договори по езера - имахме Охридски договор, имаме Преспански договор. Има още едно езеро - Дойранското. Ще имаме и Дойрански договор”, предполага Суат Сакипи.
„Трябва да седнем за последен път да се разберем как ще живеем заедно македонците и албанците. Няма да продължава, както е било досега”, според журналиста.
Не знам как да им се обясни на македонците, че ако Македония е член на ЕС и НАТО, всички, всички лоши намерения за подялба на Макдония ще приключат, смята Суат.
Аналогично е мнението и на наблюдателя Борян Йовановски – журналист.
„Окончателното уточняване на границите в бивша Югославия още не е приключило, Косово, Белград и Прищина се опитват да променят територии и граници, имате Босна и Херцеговина, също неизяснено положение.
Ако този процес се отвори, а Македония е извън НАТО и ЕС, това по всякакъв начин може да се отрази на Македония и тя да влезе в същата група.
Интеграцията на Македония в ЕС и НАТО е единствената сила, която удържа Македония като едно цяло от различни етнически и религиозни групи. Изгубването на тая перспректива може да доведе до много лоши последици”, казва Борян Йовановски.
Поради тези причини и международната общност смята, че членсвото на Македония в ЕС и НАТО е важно за стабилността в целия регион.
Кампанията „за” референдума беше кратка. Договорът от Преспа – неразбран. А избирателните списъци непрочистени.
Един от най-внушителните аргументи в полза на референдума – че Европа ще помага на Македония с 260 хиляди евро на ден.
Друг – че македонците трябва да изберат между новото име Северна Македония и международната изолация.
„Македонският език ще е официален на съюз от нации, който наброява 500 милиона души!”, обясни по време на кампанията премиерът Зоран Заев.
Въпросът на референдума попита гражданите: „Подкрепяте ли членство в НАТО и ЕС чрез приемането на споразумение между Македония и Гърция?”.
То беше подписано край Преспанското езеро през юни от Ципрас и Заев и сложи край на 27 годишния спор.
В агитацията за референдума се включиха лично германският канцлер Ангела Меркел, американският министър на отбраната Джеймс Матис, австрийският канцлер Себастиан Курц, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и еврекомисарят по разширяването Йоханес Хан.
Привържениците на членството и промяната на името се оказаха най-много – 610 хиляди души. Повече от половината реални избиратели в Македония.
„Ние искаме да сме в НАТО и ЕС, аз добре знам какво беше в България преди 20 години, а сега как е в София живота и как беше преди 20 години. Не говоря за времето на Тодор Живков”, казва един от гласуващите на референдума.
Противниците на промяната от движението „Млади за Македония” агитират против референдума като припомнят как след балканската война западните сили са насърчавали балканските държави да провеждат терор над македонското население.
„Ние сме македонци и имаме право да се наричаме Македония. Винаги Македония! Никога Северна!”, скандират противниците на референдума.
Движението „Глас за Македония” призовава за бойкот на референдума. Техният призив е: „Народът е последната защита на Конституцията, името и достойнството на Македония”.
„Пътят към Европа зависи от работата, а не от името. Само с бойкот ще съхраним Македония!”, казват те.
Движението призовава служителите на държавната администрация да не се поддават на натиск от страна на държавата за участие в референдума и обещават безплатна адвокатска помощ, на тези които са решили да не отидат да гласуват.
Кампанията на бойкотиращите се провежда основно със скъпи клипове в интернет и скромен палатков лагер в центъра на града пред самия парламент.
Бойкотиращите са от различни неправителствени организации и са водени от национална гордост, противници са на промяната на името и заличаването на традициите и македонската идентичност.
„Събримае подписи за жалба пред ООН за промяната на името, винаги Македония, никога Северна Македония”, заявява Славе Дамяновски, организатор на протеста.
„Нашето име не е светеща фирма да го променя кой както дойде, нашето име е от 2000 години, още от времето на Александър и Филип Македонски”, казва един от бойкотиращите.
Той обяснява още: „Хубаво се вижда на снимките как са се отнасяли гърците към македонския народ, не само са ги изселвали по време на социализма, огромен брой е преселен и в България, огромен дял от македонците сега казват, че са българи. Българската държава ги е асимилирала”.
„На нас не ни е потребно, Македония не беше в никаква криза, нашето икономическо развитие си растеше преди това, на нас не ни трябваше тази насилствена подмяна на историята и на името”, обяснява Виолета Петковска, друг организатор на протеста.
„Дали на България и Хърватска им поставиха такива условия като на нас – да си променим името? Да ни поставят други условия. Например реформите – да изпълним реформите. Ние искаме и като народ да влезем гордо”, казва още Виолета Петковска.
В деня на референдума бойкотиращите организират празник на лютеницата и постно тафче-графче – олицетворение, според организаторите, на македонските традиции.
Елизабета Матевска, активист на движение „Македонско прераждане” обяснява: „Спретваме македонските айвари и македонското постно графче, както нашите предци са се хранили, ще пеем македонски песни, ще си разказваме македонски приказки и поезия и някое хоро ще изиграем.
Без разлика както ще стане на референдума ние се убедени, че ще стане, международната общност ще обяви референдума за успешен и по- нататък ще продължи с натиск над депутатите и народа. Но ние и по -нататък ще останем тук и ще се борим, за да я спасим Македония.”
Резултатите от референдума бяха посрещнати единодушно от всички – и управляващите и опозицията обявиха победа. До палатковия лагер се събраха няколко стотин празнуващи.
В Щаба на Заев, макар и на закрито, също се събра победен митинг.
„Честитя на всички граждани! Днес имахме успех за демокрацията и за Европейска Македония. Успехът е наш общ, на страната ни и на всички граждани, независимо от организирания бойкот от ръководството на ВМРО - ДПМНЕ. Очаквам огромна част от гражданите да изберат ЕС и НАТО.
Гласовете на гражданите в този консултативен референдум, трябва да се претворят в политическа активност в законодателния орган”, заяви премиерът Зоран Заев на митинга.
„Очаквам депутатите на ВРМО да уважат демократичния глас на гражданите. В противен случай ще трябва да изберем другия инструмент на демокрацията, а именно предсрочните парламентарни избори. Аз ще продължа да я водя нашата страна напред към ЕС и НАТО! ”, каза още Заев.
Според анализаторите 620 000 гласа за Преспанския договор са наистина силна политическа подкрепа.
„Ако не успее в парламента сега, то една коалиция от политически партии, която ще залага на Преспанския договор, който да деблокира евроинтеграцията и членството в НАТО, ще подсигури мнозинство. Но и за съжаление ще се отрази много зле на ВМРО, която сама себе си се дезинтегрира от Европйското семейство на Европейската народна партия”, смята журналистът Борян Йовановски.
„За да бъдат приети промените е необходимо две трети мнозинство в парламента. 72 депутата има мнозинството в парламента, в момента и му трбяват още 8 от опозиционната ВМРО ДПМНЕ, за да бъдат приети промените.
Дали ВМРО ДПМНЕ ще успее да се прекърши вътрешно и да стане адекватна на геополитическата реалност, която го налага този договор, това е въпрос, на който очакваме отговор следващата седмица.
Моето очакване е сега да влезем в процес на така наречените политически пазарлъци при затворени врати, за да се постигнат тези гласове. Лично аз не вярвам, че това ще стане, защото цената, която ще плати ръковдството на ВРМО ДПМНЕ ще бъде амнистия на тия, които в момента отговарят пред съда за корупция”, посочи още журналистът Борян Йовановски.
Какво ще стане обаче с Македония, ако и предсроните избори не излъчат малцинство за конституцинни промени. Този въпрос засега няма отговор.
