Мястото, където река Драговищица се влива в река Струма, недалеч от Кюстендил, е било изключително красиво, но сега е превърнато в грозна картина, с кратери, дупки и кал.
Тежки машини „копаят и рият“, но на въпроса ни какво правят там към хората, които ги управляват, получаваме отговор „не знам“.
„Това е пресевната инсталация, тя пресява златото. Да изкарат на ден 40-50 грама злато. Говорим за ден“, казва кметът на село Раждавица Стоян Ръждавички.
Законният начин за добив на злато е чрез концесия. Такава тук няма. Кой тогава добива злато и законно ли е това?
Залежите на злато в района на Кюстендил са открити по време на проучвания през 80-те години на миналия век.
„По долината на Струма, Шишковци, Шкорпиловци, почти до Невестино. Понеже едно време се правеха такива изследвания и са разбрали, че има нанос на злато и държавата го добиваше до 90-те години на миналия век и са се сдобили с карти какво има и търсят земята, купуват я и така“, казва кметът на Раждавица.
Днес държавата не експлоатира находищата, а жители на района ни сигнализират, като твърдят, че златото се добива нерегламентирано, със самоделни инсталации, разрушавайки природата по поречието на Струма.
Законно ли е всичко това? Терените, на които се знае, че има злато са частни земеделски земи. Златотърсачите ги купуват или наемат. Обаждаме се на зеления телефон на регионалната инспекция за опазване на околната среда, за да попитаме.
Подаваме сигнал, че между селата Шишковци и Раждавица в Кюстендилско машини копаят и искаме да знаем дали на това място има ли разрешение да се добива злато.
„Ние сме ходили многократно на проверки в този регион. И обикновено нищо не произлиза от това, писали сме и актове, които падат в съда, защото от една страна, в някои случаи те имат документ от МФ. Документ, че могат да обработват насипно злато“, казват от РИОСВ.
Въпросният документ не дава право за добиване на злато. Добиването на злато ръчно, без съществена намеса в природата е законно. Но машинното може да стане само чрез концесия за добив на държавни природни богатства.
„Точно така, това не е ръчно, това е машинно, единият от актовете ни беше атакуван точно по този показател. Защото ние пишем с едрогабаритна техника в актовете, но съдът не го приема. Това като терминология явно не е уточнено“, казват от РИОСВ.
На зеления телефон питаме имат ли концесия за добив на злато тези хора и кои са те.
„Там е работата, че те не плащат концесия на държавата. Само че това са частни имоти и ние като отидем на проверка, никой не намираме там, не знам по какъв начин се сдобиват с тази информация. Ние много отдавана тази сага я .... От 2015 сме писали писма къде ли не и когато сме намирали някой на обекта, обясненията са много измислени, смехотворни даже някои. Някои казват, че си рекултивират имотите, други, че ще садят трюфели. Много време се борим с тях, събрахме се много институции. Последният път ходихме с МИ, с ДАНС, с общината. Написахме един протокол и от това нищо не произтече, те продължават да си стоят там. Последните пъти, като ходихме на терен, никой не откриваме“, гласи отговорът.
Уточняват, че „изобщо се чувстваме безсилни, защото това се влачи години наред, без да има нещо, което да се направи, за да се спре“.
Техниката, която добива златото е без номера.
„Няма, те така действат. Ако има номера, лесно се издирват. Да изкарат на ден 40-50 грама злато. Говорим за ден“, казва кметът на Раждавица.
Според еколога Рашид Рашид методът за добиване на злато чрез промиване е прост и не е вреден за природата, но разкопаването на речните корита и на териториите около реките е заплаха за екосистемата.
50 грама злато струва около 4000 лева, според актуалните цени на ценния метал. Останалата част от инвестицията е багер и помпа за вода, за да се промива пясъкът.
Това е само една подобна инсталация по поречието на Струма в Кюстендилско. До село Раждавица в труднодостъпна местност откриваме още една. Според местните тя работи само нощем.
Продължаваме към село Шишковци и откриваме още по-мащабна дейност. Хората на инсталацията са неприятно изненадани от нашата поява и настояват да изключим камерата си. Питат кой ни е пратил и отричат, че извършват златодобив.
Предупредени сме, че се намираме на частен терен и домакините гонят екипа ни. Но дори върху частен терен природните богатства не са частни, а на всички.
От години сигналите на гражданите до институциите за тази дейност не водят до нищо.
„Като се обадиха от полицията, те ги предупредиха“, казва кметът на село Раждавица Стоян Ръждавички.
Екипът ни получава сигнали за още три подобни инсталации по Струма, работещи само нощем, както и активизирали се златотърсачи в цялата страна.
България е една от най-богатите на злато страни в Европа. Голяма част от нашите реки и потоци носят със себе си ценния метал, под формата на песъчинки или малки златни парчета. Законният начин за добив на речно злато, без да се плаща концесия на държавата, е ръчният добив. Това е хоби, популярно в целия свят. Но покачването на цената на златото увеличава рекордно през миналата година броя на членовете на Българската асоциация на търсачите на злато.
Кирил Стаменов е председател на Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити. Казва, че организацията е „единствена на Балканите, с цел хоби“.
„Хоби, хоби... Ама като намериш злато, си е злато. Е, да, то всеки златар го купува. Самородното злато можеш днеска нищо да не намериш, да похарчиш 100 лева за гориво, както рибата, както ловът и ако имаш късмет с малко четене, образование коя река е златоносна, можеш да имаш късмет“, казва Стаменов.
Чрез информация от своята мрежа от членове на организацията, Кирил създава карта на златните реки у нас. Той знае тайни за българките реки, официално неизвестни дори за науката. Води ни при река в източните Родопи, богата на злато, но и на рубини.
„Няма да кажа коя е (реката), защото ще стане Клондайк. Защото ако кажа коя е реката, тука след един месец ще се навъдят драги и нагоре ще стане чудо. Просто не искам да казвам коя е реката. Направил съм карта. Там всички реки ги упоменаваме, които са златоносни. С помощта на геолози, някои от които не са живи, с помощта на членове, които ми дават непрекъснато информация, коя река е златоносна. Но там не значи, че ще отидеш и ще намериш злато“, казва Кирил.
Няма достатъчно проучвания колко злато има у нас.
„То е образувано в така наречените златно-кварцови жили, има изригвали вулкани и в Родопите то се е образувало по химичен начин. Тук в този район, в Източни Родопи, има над 7 вулкана, които са изригвали някога и е богат освен на самородно злато и на минерали. Тук освен самородно злато в тази река, намирам и рубинчета. Рубини, които са естествени, натурални рубини. Родопски“, разказва председателят на Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити.
Показва ни огромен рубин, който е намерил в Родопите.
„Това аз съм го извадил на ръка, след това съм го носим в Измир. За да се избистри и след това да се фасетира. И в България почти е много трудно да намериш някой да фасетира минерали“, казва Кирил.
„Вечерно време, като знам къде има рубини, това свети много силно, става и за под водата и вечерно време, като тръгна, може да намирам рубинчета по реката, стига да имам късмет“, допълва той.
Законният добив на речно злато има два основни метода. По-големите парчета могат да бъдат открити чрез металдетектор, а по-малките - чрез ръчно пресяване на пясъка и чакъла. Накрая остава златен пясък.
Кирил демонстрира как става откриването на злато с металдетектор. Точно на това място е намерил парче злато. Оставил го е на същото място, за да ни покаже как открива скъпоценния метал.
„На около 4 см (го открих). То като има скала и тя цепката не е много дълбока. Между 19 и 23 карата е самородното злато в България, зависи в кой район е“, казва златотърсачът.
„Това така - 0,53, един грам, ако е 80-90 лева, тази самородка може да струва около 60 лева. Но ако я продадеш като самородка, ето в такова състояние, може да искаш примерно 30% горница“, обяснява Кирил.
Питаме дали може да събере достатъчно злато за едно кюлче. Разсмива се.
„Отиваме на митове и легенди. С това не можеш да се прехранваш. Това е просто хоби. Интересно е, а и тръпката е много голяма“, казва златотърсачът.
Класическият метод за ръчен добив на речно злато е чрез пресяване със специално легенче.
„Златото, тъй като е 15 пъти по-тежко от водата и е седем пъти по-тежко от материала, който е всичкият в реката, тръгвайки по коритото на реката, то застава на определени места - е такива джобове, завои, корени на дървета, е тия скали. Защото като падне, то е тежко, леката фракция заминава, а то остава“, обяснява Кирил.
Демонстрира ни как трябва да се използва легенчето за промиване.
Покачването на цената на скъпоценния метал кара 150 нови членове да се включват в Асоциацията на търсачите на злато у нас всяка година. Това занимание е хоби, но страстта, която води хората да го практикуват, е надеждата да открият богатство.
„Траките са промивали, византийците са промивали, Първото българско царство, затова примерно на Арчар е имало монетарница със злато и сребро, вадено от там. Панагюрското съкровище, то е правено с промито самородно злато от територията на Средна гора. Това се разбира с рентгено-спектрален анализ“, казва Кирил.
Според него в България „има много злато, има и продължава да се вади“.
Златото е стремеж и магия за хората от древността, а дори в модерните времена учените имат различни теориите за произхода му. Една от тях е, че златото има извънземен произход. По-точно, че златото е продукт, появил се вследствие на низ събития, които започват с експлозия на звезди, пръснали се като множество различни отломки в Космоса, съдържащи в състава си различни елементи, сред които и злато.
Въпреки че на Земята все още има доста руда със злато, се предполага, че количеството, с което планетата ни разполага, е силно ограничено и приблизително може да запълни около три олимпийски басейна. Затова всяка песъчинка е ценност.
