bTV Репортерите: Забравените съкровища

Свещена земя. Кръстопът. Балкан. Древност. Това са само част от думите, които ние, българите свързваме със своята родина.

Място, през което са преминали много племена, водили са се много битки и са преодолени много исторически кризи, за да стигнем до днешния ден.
Всяко едно от тези събития е оставяло следа. Духовна и материална. А следите по нашите земи ни водят хилядолетия назад.

Бегликташ е мегалитно тракийско светилище на повече от 3500 години. Но тайните му започват да се разкриват пред нас едва сега, през XXI век.
За което, разбира се, има причини.

„Първата информация за светилището е още от братята Шкорпил, те са правили проучване по Ропотамо, забелязали са един от най-големите камъни, апостол Таш, те го кръщават по този начин и правят обход, описват мястото и казват, че има обект от времето на траките, това е началото на XX век. По-късно светилището попада в територията на резерват Ропотамо, построява се резиденция „Перла“ и всъщност достъпът до това място е бил ограничен. Проучвания не са се случвали и археолозите не са имали достъп“, казва Борислава Кирова от Историческия музей в Приморско.

Така заради една от резиденциите на Тодор Живков мястото остава забранено за всички. Теренът около самото светилище се е използвал за лов, до него дори има чакало за диви животни. Едва след като режимът пада, нещата се променят.

„2002-2003 г. са направени проучвания и се открива мястото.
То е място, на което се правят много интересни ритуали. Местното племе се нарича скримиани. Първата информация за светилището е от XIV век преди новата ера, което означава, че 1400 г преди Христа. Те населяват териториите в тази част на Странджа“, разказва Кирова.

Легендите разказват, че ако успеете да минете през един от процепите, греховете ви ще бъдат опростени. Той е бил част от изпитанията, през които младите момчета от племето е трябвало да преминат.

Това е така наречената инициация, за да станат просветени. Били са 14-16 годишни и според учените са минавали през лабиринт със змии и препятствия с вързани очи. Тези, които изберат левия коридор, са били на прав път. За да стигнат до процепа.

От 12 декара, на които е разположен Бегликташ, засега са проучени само 6. Учените казват, че проучванията тепърва предстоят и се очаква още много въпроси да получат своите отговори.

И докато за този храм и обичаите на траките знаем по-малко, свидетелствата от по-късните епохи са значително повече. А в музеите на България се крият стотици съкровища, за които или не знаем, или отдавна сме забравили.

Едно от тях е в регионалния музей в Смолян. Пушката на капитан Петко войвода. А историята ѝ е като за филмов сюжет.

„Пушката е предадена от самия воевода на неговия секретар и пръв съратник свещеник Атанас Келпетков от Устово. Това става 1879 година когато се разпуска дружината на капитана.

Той я завива в едно платно и я зазидва в тайник на своята къща. 1923 г. се налага ремонт на къщата и уста Петко Христов от Райково открива тайника в зида. Той я пази 30 години в своя дом и 1952 г. я предава в музея. Последните думи на Келпетков за пушката са „Пазете пушката на капитан Петко войвода, последното свидетелство за веществената памет на един човек, направил целия си живот подвиг“. Пушката е уинчестър от 1866 г. Тя е ценна като оръжие и е с колекционерска стойност, защото има малко екземпляри. Тя идва 1873-та година в България. Има много легенди, свързани с пушката на капитан Петко войвода и две предположения как я е получил. Едното е, че я е получил лично от Джузепе Гарибалди, а второто е, че я е получил от руския император Александър втори“, казва Валентина Василева, директор на регионален исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян.

В София пък се намира оръжието на друг велик българин – Георги Сава Раковски.

„Започва Кримската война и Раковски вижда възможност за българска свобода. Създава тайно общество, първа революционна организация в България, дори преди Левски. Но замислите му са разкрити, Раковски е арестуван но успява да избяга и с чета от 12 души обикаля Котелския балкан. Чака руско напсътпление, но то не се случва. Тогава Раковски е принуден да напусне страната, защото иначе го очаква арест. Последните си дни на родна земя прекарва в Свищов в къщата на своя приятел Цвятко Радославов. Преди да напусне страната и да мине Дунав, той оставя в къщата двата свои пистолета кремъклии“, обяснява Михаил Симов, уредник в НИМ.

Раковски никога не се връща в България и умира в Букурещ, Румъния. След смъртта му тленните му останки са пренесени в днешната църква „Света Неделя“, а по-късно – в родния му Котел, където са и до днес. 

В началото на XX век Мехмед Шукри паша потушава Илинденско-преображенското въстание, а после става комендант на Одринска крепост.
Руско-турската и Балканската война са оставили много белези в сърцата и душите на българите. И много следи в музеите ни днес.

Христо Христов, уредник в НИМ, ни показва часовник, тип будилник, на коменданта на Одринската крепост.

„Той е пленен от нашите части и няколко месеца остава в плен. Доволен от доброто отношение той подарява своя часовник на фелдфебел Иван Филчев. Кариерата му приключва и умира няколко години по късно“, разказва историята му Христов.

Някои от музеите през годините са правили значителни открития и смятат, че имат и научен принос в изучаването на Българската история.

Така музеят в Смолян пръв открива криптохристиянството.

„Считаме, че това е най голямото ни откритие и то е свързано с разкопки в село Борино, средновековни некрополи, които в горната си част са по мюсюлманските традиции, а в долната си част, скрити, са с кръстове. Това показва, че е съществувало през средните векове и след насилственото помохамеданчване на Родопите, така нареченото криптохристиянството, скритото. Официално не е можело, били са мюсюлмани, но в погребалните обреди в множество гробове са намерени кръстове, дори в надгробните паметници. Затова се говори за религиозен синкретизъм – едновременно изповядване на двете религии в продължителен период“, уточнява Валентина Василева.

Повечето експонати попадат в българските музеи по традиционен път. След разкопки, проучвания, исторически събития.

Има обаче и един друг начин. Без да искат, в Бургаския музей са се сдобили с цяла зала, наречена Спасените съкровища.

„Те са дошли при нас точно чрез полиция или митниците и попадайки в музея са спасени съкровища. Те са били обект на контрабанда и са крадени от антиквариати в Румъния и е направен опит за пренасянето им през България към Турция. Предметите и извършителите са заловени на нашата митница и попадат в музея. Иконите са крадени от църкви в околността и тъй като църквите нямат статистика какво имат и са попаднали при нас. Предметите са много интересни, защото мисля че извън София нашият музей е единствен с такива предмети – хем красиви, хем за бита. Идват посетители които разпознават авторите“, обяснява Ивана Делчева, главен уредник на Историческия музей в Бургас.

За всички тези откраднати предмети осъдени няма. А в някои случаи дори извършителят не е установен. 

Историците казват, че в държавата ни има хиляди съкровища, за които отдавна сме забравили. Някои са изложени в музеите, а други се намират в хранилища и публиката никога не ги е виждала.

Надяват се, че времето им е дошло и някой някога ще им обърне внимание.
Защото за да има един народ бъдеще, той трябва да помни и познава своето минало.