24 февруари 2022 г. година се оказа повратен за световната история.
Денят, в който в 21. век в Европа една държава влезе в друга държава. Стотици загинаха, хиляди бяха ранени, десетки хиляди избягаха от войната, стигнала до прага на домовете им.
И така, 24 февруари дойде. Но за да се стигне до него се мина през различни фази на противопоставяне между Украйна и Русия.
Фази, които превърнаха тази война в нещо неизбежно и до голяма степен предсказуемо.
Името Украйна може да се преведе и като "гранична земя". На края.
Но освен това тя е и земя на противоречията. Районите в тази страна са много различни. На изток е промишленият Донбас и масово се говори на руски.
На запад и близо до границата с Полша хората проявяват в много по-силна степен украинско национално самосъзнание.
Напълно независима държава Украйна става едва през 1991 г. след разпада на Съветския съюз. На 1 декември референдум утвърждава с 90% от гласовете независимостта на страната.
Съветският съюз официално спира да съществува на 25 декември 1991 и суверенитетът на Украйна е признат от международната общност.
Но с това неприятностите ѝ не свършват.
Една фигура става съдбовна за украинската история – тази на Виктор Янукович.
На президентските избори в Украйна през 2004 г. той е проруският кандидат. И първоначално според официалните данни печели вота.
Съмненията за масови фалшификации на изборите обаче предизвикаха т. нар. Оранжева революция, която го свали от власт.
При повторните избори печели неговият съименник – Виктор Юшченко, с 52% срещу 44%.
Победата на Юшченко над Янукович обаче му струва много. По време на предизборната му кампания Юшченко поглъща опасни количества диоксин.
Той претърпява обезобразяване в резултат на отравянето, но физически се възстановява. А поглъщането на диоксина се счита за опит за убийство.
Въпреки цялата тази история, Янукович все пак печели следващия мандат през 2010 г. Но когато анулира търговското споразумение на Украйна с Европейския съюз, отново се стигна до революция. И до майдана през 2014 г.
След месеци протести, сблъсъци и пролята кръв, Виктор Янукович бяга в Русия. А на власт идват първо Петро Порошенко, а след него и Володимир Зеленски.
Още преди войната да започне, тя вече имаше своите герои и символи. Един от тях е 79-годишната Валентина Константиновска. По време на обучението на териториалната отбрана на Украйна в Мариупол тя беше уловена от международните медии да се учи да стреля с автомат.
Много преди това обаче, преди 8 години, Валентина започва да помага на военните. С каквото може. Днес плете маскировъчни мрежи.
„Как взех решението ли – ами просто започна войната и трябваше да се помага. Нашите бойци всъщност бяха деца, които тръгнаха да защитават родината голи и боси. Армията беше в много лошо състояние, а ни започнахме да ги храним, обличаме и обуваме. Сега плетем защитни мрежи. Това също е необходимо.
Моите приятелки също участват, шият пояси за артилерията, възглавници за танкистите, да не седят на метала“, казва Константиновска.
Въпреки че до последно никой не знаеше как ще се развие ситуацията, Валентина беше решила за себе си да се готви за най-лошото.
„Путин като удари с ракети... последно тук два пъти удари, 30 човека умряха. Ако войната е такава, няма да успяваме дори да снабдяваме с патрони. Ако се налага, аз ще легна под танк с граната и ще се взривя, както обучават кучетата. Така поне един танк ще съм взривила. Ние сме украинци, имаме ген на свободата и не сме роби. По-добре да умрем, но да не сме роби. И ние, жените, ще се бием. Да, аз ще защитавам улицата, дома, семейството и родината си. Ако имаш дух и за теб са важни майка, семейство и родина, то ти ще ги защитаваш, защото това е твое“, категорична е Константиновска.
Много хора мислят като нея. Сергей е член на териториалната отбрана на Украйна. Не казва фамилията си от съображения за сигурност, макар че е сигурен, че войната ще го постави на много и различни изпитания.
„Ако и когато нещо започне, то и без да ме викат, без заповед аз ще се явя на определено място. Задачата на териториалната отбрана е охрана на инфраструктурата на града, критични и стратегически обекти, помощ на населението. Стратегическите и критични обекти са електростанции, заводи, летища, хлебни и млечни фабрики. Така че населението да няма проблем с храната, водата и електричеството“, коментира Сергей.
Жителите на Украйна бяха призовани да подготвят т.нар. „тревожен куфар“.
„В него се слага най-необходимото – минимално облекло, лекарства, храна, консерви. За да не се налага да тичаш напред назад, взимаш куфара и действаш и си обезпечен за няколко денонощия до седмица. Документи също и оръжие, ако притежаваш такова“, уточнява Сергей.
Всичко се повтаря, но не съвсем и не за всички. Олекси Сокол се включва в първата война през 2014 г. И през 2017 г. е прострелян в сърцето. Оцелява по чудо, но вече не може да се бие на фронта. Затова започва да работи за църквата в Киев и да помага на тези, които са минали през най-страшното.
„Важното е, че съм жив и това ме прави щастлив. Аз отидох да защитавам своята страна, своята майка, своето бъдеще. На третата година от войната аз вдигах знамето в поделението. И бях прострелян с куршум в сърцето и в резултат на това не мога да воювам, но мога да воювам с думи, с вяра. Не съжалявам, че отидох на война и когато ме питат дали бих го направил отново, без да се замисля. Не зная кое ме промени повече – войната или получената рана. Има хора, които макар да нямат физически рани, имат ранена душа. Войната ме научи да разбирам това. Аз имам за какво да живея, но войната никога не те пуска. Моята война продължава всеки ден. Понякога искам да се изключа. Много е тежко да се живее в очакване на неизвестното. Ние украинците, искаме победа, искаме своята земя. не искаме нищо чуждо“, казва Олекси.
Той има прогноза как ще се развие ситуацията и е категоричен, че хората ще се бият до край.
Местните медии и анализатори също са категорични – животът в Украйна през последните месеци и седмици е на ръба на силите, нервите и страха.
„Ние живеем в постоянна опасност, защото наш съсед е Русия. Ние се отнасяме вече спокойно към това, защото войната не започна днес или вчера, а през 2014 г., това са 8 години. Нито едно човешко същество не може да изпитва страх толкова дълго, 8 години. Затова ние не се страхуваме. Опитваме се да сме подготвени. Днес ние живеем като върху действащ вулкан“, коментира Сергей Огородник, журналист и член на териториалната отбрана на Украйна.
„Извън всякакво съмнение, това което става в Украйна в Киев и други големи градове, е ужасно. Но не по-малко ужасно беше и това, което се случваше в Донецк, Луганск и други населени места. Това е ужасно като всяка война. От военна гледна точка такава операция досега не е имало. Използва се целият арсенал от средства – оръжия и специални операции, радио и електронни средства. Мисля, че скоро в Украйна ще има избори, ще има смяна на военното и политическо ръководство на страната“, допълва картината руският журналист Фьодор Гладких.
Ескалацията, която всички очакваха, дойде.
Оказа се обаче, че никой не е подготвен нито за нейните мащаби, нито за скоростта, с която се развиха процесите.
Тези истории са заснети, ден преди войната да започне. И носят в себе си страховете и надеждите на цял един народ за собственото му бъдеще.
А Валентина, Олекси и Сергей вече живеят в друга, променена държава. В която за четири дни хиляди човешки съдби се промениха.
