Едно от най-големите предизвикателства на века. Повече от 800 милиона по света си лягат гладни всеки ден.
От началото на войната в Украйна около 20 милиона тона зърно бяха блокирани. Около 90% от украинския износ на пшеница беше предназначен за Африка и Азия до миналата година. Справят ли се международни организации като ООН и къде е България на картата на световния глад?
Продоволствената несигурност расте в световен мащаб. Изводът на Европейския съвет е, че военната агресия на Русия в Украйна е довела до недостиг на храни и до рекордно увеличение на цените на храните и торовете. Лидерите на Европейския съюз многократно подчертаха, че санкциите срещу Русия не включват санкции върху руския износ на храни за световните пазари.
Числата обаче показват най-ясно изострения продоволствен проблем. Според Световната продоволствена програма на ООН 205 милиона души по света се нуждаят от спешна продоволствена помощ в сравнение със 193 милиона през миналата година.
Недостигът на храни е най-осезаем в страни като Африка и Азия. Най-тежките продоволствени кризи са в зони, където има размирици и конфликти с терористични групировки, като в Сомалия, Йемен и Афганистан.
А кой плаща най-високата цена на войната?
„Сега живея с баба ми, с лелите ми, чичовците ми и племенниците ми. За съжаление, загубих дядо ми. Животът ми стана още по-труден миналата година. Уволниха ме. Опитах се да си намеря друга работа, но без успех, затова и се върнах да живея на село. За съжаление, тук ситуацията е още по-лоша. Има моменти на суша, а продуктите ни са основно от градините и така оставаме без храна. Стоките в магазините са също от градините ни. Следователно проблемът със сушата води и до глад. Това е много лошо, защото аз не работя, семейството ми не получава пари от никъде и затова се върнах при тях да се боря за нашето оцеляване“, разказва Мога Енджо.
В същото село откриваме и Алшам Абрахам.
„Събуждам се много рано, подкарвам мотоциклета си, за да си търся клиенти. За да пестя време и пари не обядвам, само вечерям. Разходите ни в Уганда са много. Тези дни няма и много продукти в магазините ни. Имам мотоциклет, с който карам пратки – има дни, в които печеля много малко пари, недостатъчно за преживяване“, каза Алшам Абрахам.
„Мечтата ми е да стана телевизионен водещ, но за съжаление напуснах училище, защото нямах финансова подкрепа и трябваше да се грижа за семейството ми, нямаха с какво да се хранят и затова напуснах училище, за да работя“, обясни Мога Енджо.
„Исках да стана електротехник. Сега карам мотоциклета си, но щеше да е хубаво да имам парите да продължа образованието си и да работя това, което искам“, сподели Алшам Абрахам.
Сали Джоузеф вижда картината в Уганда през обектива на камерата си. Разказва, че през последната година особено в северната част ситуацията с продоволствената сигурност се е влошила.
„В северната част на Уганда имаме райони, които са много бедни, защото хората там не могат да си позволят храна за долар. В Северна Уганда имаме регион, който се казва Карамоджа, там има 7 района, от началото на годината, имаме повече от 300 починали от глад“, съобщи Сали Джоузеф.
Помощта от неправителствени организации в Уганда не стига, казва още Сали:
„В Уганда сме около 45 милиона. Според мен е необходимо и други страни да ни помагат. Имаме хора, които се опитват да изкопаят вода от места, има материали, но не са достатъчни. Ако те намерят начин да подсигурят вода за тези места, да намерят източници, това ще помогне. Водата е основният проблем и дори да има доставки на храна, ако няма решение на водния проблем, нищо не може да се оправи. Не бих искал да напусна родината си. Това мястото, където съм роден и това мястото, с което се гордея“.
Сали е в постоянна връзка с българи от Фондация „Усмивка за Африка“. Неин основател е Даниел Делибашев.
„Имаме училище, което построихме и развиваме в момента. Предишния срок бяха записани 386 деца, идеята е 100-150 от децата, които пътуват всеки ден пеша час или повече, за да дойдат на училище, да могат да останат в самото училище в сградите и спалните, които им строим или да останат на пансион“, обясни Даниел Делибашев.
Даниел казва, че горивото за последните месеци от миналата година насам е с около 50% по-скъпо, а цените на храните с около 30 на сто, което за много хора в Уганда значи, че качеството им на живот е под минимума.
„Падането под този минимум за тях означава да се лишават от храна за дни, от медицински грижи, да лишават децата от образование, защото образованието в Африка е платено, не могат да ги закарат на лекар и в много случаи води до фатален край за самите деца“, отбеляза Даниел.
На най-големия и най-населен континент на Земята последствията от войната в Украйна също са видими. Някои страни от Азия вече имат продоволствена стратегия.
„Индонезия внася много пшеница и пшенично брашно от Украйна, което е 2,83 милиарда щатски долара, това е за 2021 г. Украйна е най-големият износител на пшеница към Индонезия след Австралия. Нямаме гладуващи хора, но имаме стратегия за това. Първо, даваме приоритет на достъпа и наличността на хранителни продукти. Второ, насърчаваме политика за диверсификация на храните. Както знаете, Индонезия е зависима от ориз на първо място и на второ място върху пшеница и соя. Трето, подобряваме управлението на хранителните запаси и на почвата, както и на водите. Това е така, защото в същото време ние сме изправени и пред екологична криза“, каза Ники Фахризал, изследовател в Центърa за стратегически и международни изследвания (CSIS) в Индонезия от 2017 г..
Прогнозата му е войната да продължи още дълго.
„Мисля, че войната няма да приключи тази година или следващата година, затова се в момента се запасяваме с храна особено с ориз, пшеница, пшенично брашно и царевица и соя“, допълни Ники Фахризал.
И докато на места в света някои хора се борят да оцелеят, в развити страни като Великобритания енергийната криза взема превес. Доц. Джеймс Морисън гледа с критика на работата на международните организации. Според него е необходима нова форма на международно споразумение не само за продоволствената сигурност, но и за енергийната.
„ООН продължава да бъде безсилна по отношение на войната между Украйна и Русия. Това е организацията, която трябва да поддържа мира, но е глобална организация по начин, по който НАТО не е. Тя събира над 180 държави, обикновено включвайки Русия. Мисля, че ООН можеше да изключи Русия, но е трудно Русия е и член от Съвета за сигурност, затова е трудно и конституционно, но със сигурност има неща, които можеха да се направят. Това показва, че има дълбоки проблеми в начина, по който е изградена ООН. В момента, в който една държава атакува друга, както е в случая с Русия и Украйна, тази организация трябва да може да реагира за в бъдеще. В противен случай се поставя под въпрос целта на ООН да пази световния мир“, коментира доц. Джеймс Морисън, бивш журналист и преподавател по журналистика в университета ''Робърт Гордън''.
През тази година се очаква увеличаване на хората в нужда от храна в най-засегнатите райони на света с над 30 милиона, сигнализират от Министерството на земеделието.
„Миналата година са били идентифицирани 128 милиона крайно нуждаещи се от този световен регион. През тази година техният брой нараства до близо 152 милиона (глобално), виждаме ръст. Програмата за прехрана към ООН, в рамките на тази програма се оформи остра нужда за пренасочване на ресурси от недохранени към гладуващи. Тоест, трябваше да бъде насочен хранителен ресурс от чувствителна група към друга с остра нужда. Нашите очаквания са, че ситуацията на пазара ще се стабилизира що се отнася до доставките на тези храни, вкл. и за най-нуждаещите се страни, като Африка и Азия“, заяви Георги Събев, заместник-министър на земеделието в служебния кабинет.
В България няма и не се очертава да има продоволствена криза, категорични са експертите. Членството ни в Европейския съюз, свободното движение на стоки, хора и капитали спомага за това.
„Този съюз действа на принципа скачените съдове. Ако някъде има дефицит, то на база на пазарни принципи, този дефицит се компенсира“, допълни Георги Събев.
„Членството в ЕС ни води до една сигурност, до една продоволствена система, която доста добре гарантира и законодателно, и като ефективност, и като методи и методология, много сме далеч от състоянието на пазарите в Африка в Азия – няма как да видим в България подобен тип ситуация при днешни условия. Тази нестабилност в енергийния пазар води до едно презастраховане, един страх, една паника на пазара, натоварена психология в пазарните взаимодействия, това ни пречи. Нека си пожелаем разум в геополитиката“, отбеляза Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.
Събитията от февруари тази година дадоха отражение и у нас. Инфлацията повлия на джоба ни. Годината се оказа тежка и за българския земеделец, въпреки помощта от над 420 млн. лева за земеделските стопани.
Според изчисленията на производители торовете тази година са поскъпнали двойно в сравнение с миналата, а биологичните торове четворно. От една страна скъпите торове и материали.
„Равносметката – един тон хубав тор, конвенционален, е около 2000 лева. За биологичните - те отиват вече около 5000 лева. Миналата година беше торът около 1100-1200 лева. Миналата година нафтата на едро, която ни я доставяха на земеделците, беше около 1,50 – 1,80. Тази година е 3,50 и дори трябва да се плати предварително, това ще покаже, че е по-зле от минали години“, обясни биоземеделецът Борис Йотин.
От друга страна – износът от Украйна и затруднения транспорт.
„Като започнем да извозваме, много по-рядко идват камионите и много по-трудно. Загубите, които очаквам, мисля, че ще бъдат от слънчогледа. Хората, които гледат пшеница и те ще имат загуби. Причината е износът от Украйна, който е безконтролен. Всички преработвателни предприятия на слънчоглед в момента са си напълнили складовете със слънчоглед и нашата цена е много малка за момента".
„Имаме сигнали от бранша, задействани са проверки, в контакт сме с всички заинтересовани срани“, каза Георги Събев.
Над една трета от производството на десертно грозде в България е в землището на село Брестовица. По думите на производители, проблемите с работната ръка, скъпите торове и препарати, а и пазарната цена са все по-осезаеми особено след войната в Украйна.
„Големият проблем - ЕС разреши на Молдова да направят безмитен внос на плодове, затова че не могат да си ги продават в Украйна, на територията на ЕС тези количества се насочиха основно към Румъния, това блокира работата на част от румънските търговци. Голяма част от румънските търговци, освен от България, се снабдяваха и от Гърция. Спирайки да пазаруват от Гърция, количествата на гръцките колеги започнаха да влизат на нашия пазар, тъй като сме единен европейски пазар, няма как да ги спрем. Оказва се, че цената, на която трябва да продаваме, е почти равна на цената, която трябва да платим“, обясни Иван Гюров, земеделски производител на плодове и на десертно грозде.
„В цените повлия и друго обстоятелство – ние, като солидарни към Украйна, разрешихме да внасят неограничени количества хранителни продукти и аграрни суровини. Сега до колко тази пшеница, която влезе в България, е от райони, свързани с аварията в Чернобил, там радиацията не е изчистена, никой не може да каже колко се контролира по границите, солидарни сме, пускаме всичко и това отиде в заводите и мелниците за фураж. Същото важи и за слънчогледа. Явно Русия прави някаква политика в момента с това, че зърното е при тях. Това увеличаване на броя на бежанците и продоволствената криза има пряка връзка. Това е и политическата цел - чрез иницииране на такава продоволствена криза в най-бедните страни на света да предизвика вълна от бежанци. Очевидно всички средства са разрешени, когато се води война“, заяви доц. , Института за икономически изследвания към БАН.
Докато в Западна Европа и у нас високите цени на хранителните продукти и енергийната криза са основен проблем, някъде в Африка храната не стига до всички.
„Пожелавам си да се върна в града и да започна някакъв бизнес или да си намеря работа, за да се грижа за семейството ми“, каза Мога Енджо.
„Искам да стана електротехник и ако Господ е отредил ще стана. Имам дъщери и родители, на които искам да им помогна“, допълни Алшам Абрахам.
„Най-добрата формула това е формулата на ЕС - тя опростено и банално звучи - да дадем въдица на гладуващите да си хванат риба, а не да носим риба. Това се стремят да им построим хидромелиоративни съоръжения, да им дадем техника и тогава няма да има. Ние какво правим - взимаме им суровините и остават без работа и се чудим какво правят на границата с България“, коментира Огнян Боюклиев.
По света има два пъти повече храна, отколкото може да бъде консумирана, но заради геополитиката, нестихващите размирици и липсата на равенство - тези, които живеят в нищета, плащат най-високата цена.
„Гладът не е въпрос на благотворителност. Това е въпрос на справедливост“ - Жак Диуф, генерален директор на Световната организация по прехраната към ООН (1994-2011).
