Интернет е неделима част от нашето ежедневие. Потребители на световната мрежа са почти 5 милиарда души. Всеки един от тях има достъп до огромно количество информация, която е на само един клик разстояние. Но как да разберем на кого можем да вярваме? Как да различим фалшивата от истинската новина?
В началото на април границата между Гърция и Северна Македония се превърна в арена на масови размирици. Стотици мигранти се опитаха да я преминат, но бяха спрени от силите на реда, които използваха палки и сълзотворен газ. Оказа се, че причина за избухналите безредици е една фалшива информация.
„Това е резултат от една напълно фалшива информация, че ще има масово събиране на границата и че тя ще бъде отворена, за да могат мигрантите в Гърция да продължат по пътя си към Европа. Обяснихме многократно, че тези слухове нямат нищо общо с реалността”, каза Милтиадис Клапас, представител на гръцкото министерство на миграцията.
Темата за миграцията продължава да е обект на разпалени дебати в Европа. Според експерти фактът, че въпросната фалшива новина беше разпространена около месец преди изборите за Европарламент, не е случаен.
„Ако това се беше случило малко преди изборите, например няколко дни, можеше да подхрани ксенофобските настроения и по този начин да се повлияе на изхода от вота. Поуката, която трябва да си извадим, е, че платформи като „Гугъл” и „Фейсбук” трябва да поемат отговорност за съдържанието, което разпространяват. Тази информация беше оборена от медиите, но не достатъчно бързо. Ако имаме евроскептично или дори крайнодясно мнозинство с ксенофобски възгледи, това може да доведе до краха на Европейския съюз. Това може да бъде предизвикано именно от фалшивите новини. Видяхме притеснителни примери в няколко страни. Един от тях е брекзит, референдумът за излизането на Великобритания от Европейския съюз несъмнено беше повлиян от фалшивите новини”, обясни Кристоф Леклерк, председател на фондация „Евроактив”.
„Големият проблем не е, че фалшивите новини не са истински, проблемът е, че те са превърнати в политическо оръжие и благодарение на големите данни, на това, че социалните мрежи ни наблюдават и знаят много добре нашия психологически профил, нашите политически пристрастия и т.н., те всъщност ни познават по-добре от нас самите. Вече могат да бъдат създадени силно специализирани новини. Дали са верни, дали са фалшиви, това е второстепенен въпрос. Въпросът е, че могат да бъдат генерирани новини за определен човек и освен това направени с определена цел, т.е. те са нещо, което иска да натисне едно конкретно копче в един конкретен човек”, заяви софтуерният специалист Преслав Наков.
Социалните мрежи се радват на огромна популярност в световен мащаб. Истината е, че те улесняват не само общуването ни с други хора, но и следенето на нашите навици, интереси и нагласи. Това нагледно беше демонстрирано от избухналия скандал с „Кеймбридж Аналитика”, когато стана ясно, че незаконно са били използвани личните данни на десетки милиони потребители на „Фейсбук”.
По-късно стана ясно, че консултантската компания е използвала данните, за да повлияе на референдума за излизане на Великобритания от Евросъюза и президeнтските избори в Съединените щати.
„Фалшивите новини са спам на стероиди. Спамът също е вредно съдържание, но ако аз изпратя спам на 1000 души, той стига там и умира. Ако обаче изпратя фалшива новина на 1000 души, за което, всъщност, мога и да си платя, и да я изпратя на точно определени хора, тъй като „Фейсбук” може много добре да профилира потребителите, оттук нататък тя може да достигне до милиони. Това би ми струвало само няколко долара”, допълни Преслав Наков.
„Хората започват да живеят в свои малки балони. Ако, например, даден човек е расист, той започва да получава информация, която отговаря на неговите възгледи, вместо да види голямата картина и да научи за примери за успешна интеграция на мигранти, например. Това е сериозен проблем. Решението е да се забрани на платформите да изпращат толкова профилирана информация”, смята Кристоф Леклерк, председател на фондация „Евроактив”.
„Фалшивите новини може да не са незаконни, може да не са нещо ново, но днес се разпространяват изключително бързо. Това застрашава репутацията на медиите и бъдещето на нашите демократични общества. Затова ние сме длъжни да направим всичко по силите си, за да ги ограничим. От огромно значение е да се подобри прозрачността на информацията в интернет, за да бъде улеснено откриването на нейния източник”, заяви Мария Габриел, европейски комисар по дигиталната икономика и общество.
Американският президент Доналд Тръмп е олицетворение на политик, знаещ как да използва фалшивите новини. Той непрекъснато използва този термин, обвинявайки медиите, че изопачават фактите. Неговите изказвания, обаче, повдигат един важен въпрос – как да разграничим борбата с фалшивите новини от потъпкването на свободното слово?
„Няма причина, поради която да вярваме повече на политиците, отколкото на журналистите. Медиите са против всякаква форма на цензура. Фалшивите новини не бива да бъдат потискани. Ако искате да четете ужасни неща за това как Хилъри Клинтън убива малки бебета, вие ще ги намерите. Но това не бива да става сензация, не бива да му се придава излишна важност. Популярността на новините трябва да зависи от достоверността на техните източници. Доброто трябва да е на повърхността, а лошото – на дъното”, каза Кристоф Леклерк, председател на фондация „Евроактив”.
С бързите темпове, с които се развива технологията, възможностите за създаване на фалшиви новини придобиват плашещи размери. Преди няколко месеца компанията OpenAI нагледно демонстрира това. Тя спря своя езиков модел, наречен GPT2, тъй като може да бъде използван за масова дезинформация. За какво всъщност става въпрос?
Въпросният модел може да произвежда текстове, изчислявайки каква да бъде следващата дума. Така, за секунди могат да бъдат създавани публикации с напълно фалшиво съдържание. Ето и един конкретен пример, публикуван от OpenAI. Човек пише следното изречение:
„Вагон с ядрени материали беше откраднат в Синсинати”.
Оттук нататък, всичко преминава в ръцете на изкуствения интелект. За части от секундата, той подготвя подробен текст.
„Инцидентът стана по линията, свързваща станциите „Ковингтън” и „Ашланд”. Властите съобщиха, че работят заедно с Федералната железопътна администрация, за да открият вагона. „Кражбата на ядрените материали ще има негативен ефект върху здравето на хората и околната среда”, заяви министърът на енергетиката на САЩ.”
Това е само част от цялата статия, генерирана от изкуствения интелект. Изводът е ясен – трябва да бъдем много внимателни с публикациите, които четем в световната мрежа.
„Това е старият проблем от Средните векове, кое е по-силно: бронята или оръжието? В момента, оръжието по-силно, но съм сигурен, че технологията ще предостави решение, с което по-ефикасно да се защитим от куршумите на фалшивите новини”, допълни Кристоф Леклерк.
В интернет все по-често се появяват и видеа с фалшиво съдържание. Някои от тях са лесни за разпознаване, но други са професионално направени и разкриването им не е никак лесна задача, смята Ивелин Илиев, който работи като видео монтажист.
„Фалшифицираното видео към момента изисква професионална техника като монтажна станция, професионални колони, професионални монитори, професионалист, който да работи с тях, както и време, защото няма универсален начин. Едно и също нещо можеш да го направиш по различни начини и ти като професионалист трябва да избереш най-подходящия”, обясни Ивелин Илиев.
Според Ивелин, човек с опит в сферата на видеомонтажа може да създаде клип с фалшиво съдържание за броени минути:
„Заиграх се с видеото с Тереза Мей и Ангела Меркел, които се смееха на нещо и всички се чудеха на какво точно се смеят. Аз добавих един контраплан на таблета, който гледат, на който се вижда една забавна анимация. Както на мен ми отне не повече от 10 минути да направя това видео с шеговит характер, така на някой по-злонамерен човек би му отнело същото време, за да направи фалшива новина, свързана с европейските избори или да накърни достойнството или репутацията на някой, който участва във видеото”.
Проблемът с фалшивите видеа е, че тяхното създаване става все по-лесно.
„С развитието на софтуера за видеообработка вече съвсем спокойно може да се генерира съдържание от абсолютната нула. Докато в момента аз правя колаж между две или три изказвания, които са реално записани, реално случили се, то новата техника вече може да вкара думи в устата на човек, които изобщо не е казал. И това става все по-достъпно за хора с минимални познания в сферата на технологиите и компютрите”, допълни Ивелин Илиев.
Експерти алармират, че видеата с фалшиво съдържание набират все по-голяма популярност. А колко убедителен може да бъде подобен клип нагледно демонстрира известният актьор и режисьор Джордън Пийл. Той публикува видео, в което озвучава фалшиво изказване на бившия американски президент Барак Обама.
„Това са опасни времена. Движейки се напред, ние трябва да бъдем по-внимателни за нещата, на което вярваме в интернет. Това са времена, в които трябва да се доверяваме на проверени източници на новини. Може да звучи просто, но как да вървим напред? В ерата на информацията ще стане ясно дали ще оцелеем или ще се превърнем в някаква ши***а антиутопия”.
„Изследванията показват, че 70% от потребителите не могат да различат фалшива от истинска новина. Това, което е интересно, е, че по-възрастните хора са по-склонни да споделят фалшиви новини. От друга страна, рисков фактор са младите хора, защото те имат нужда от себеутвърждаване, независимост, отхвърляне на авторитетите и по тази причина лесно могат да попаднат в капана на сайтове с фалшиви новини. Но според мен цялата тази дискусия около фалшивите новини е полезна, тъй като показа, че не може да се вярва на всичко в интернет”, заяви Преслав Наков.
„Дезинформацията може да се окаже добра възможност. Всички проучвания показват, че има по-малко грешки и фалшиви новини в традиционните медии, отколкото в социалните мрежи. Въпросът е как качествените новини да бъдат поставени в по-предни позиции във вашия фийд във „Фейсбук”, например. Проблемът е, че фалшивите новини често са забавни, лесно привличат вниманието и се възползват от някои от основните инстинкти на хората. Не бива да се опитваме да ги потиснем, да ги цензурираме, а да разкрием кой е източника, да покажем, че на тази информация не бива да се вярва”, каза Кристоф Леклерк.
Живеем във време, в което достъпът до информация е невероятно лесен. За секунди всеки може да се осведоми за събития, случващи се в най-отдалечените точки на света. Но това е нож с две остриета, тъй като разпространяването на лъжи никога не е било по-лесно.
Фалшивите новини са напълно реална опасност. Затова простата истина е, че не бива да бъдем наивни и да вярваме на всичко, което прочетем или видим в интернет.
