Едно от местата, където живеят деца, лишени от родителска грижа, е центърът за настаняване от семеен тип в Долна Баня. От пет години негов директор е Лилия Пенова.
„През 1939 г. имотът и сградата са дарени на община Долна Баня за дом за девици – девойки, от Констанца Ляпчева“, обясни директорът на Център за настаняване от семеен тип „Констанца Ляпчева“ – Долна Баня.
Ляпчева е важно име в закрилата на децата у нас. Съпруга е на политика Андрей Ляпчев. Благодарение на нея през 20-те години на миналия век в България се създават сиропиталища, домове, дневни центрове и детски ясли.
-
Светът 3 мин.Какво трябва да знаят родителите за хроминга - новия начин за дрогиране -
Съдържание от партньори 4 мин.Два тона отпадъци от Пирин събраха доброволци в „Пиринско Чисти планини“ -
България 2 мин.„Реката е отровна. Няма държава“: Защо Струма потече в оранжево? -
Тази сутрин 2 мин.„Пътувайте 6 месеца за 2 евро“: От ЦГМ предупреждават, че това е измама -
Тази сутрин 2 мин.„Изхвърлено като боклук до оградата“: Кадри показват как жена изоставя болното си куче -
Светът 3 мин.Гръцка телевизия с разследване: Внасят се опасни пестициди от Турция и България -
България 3 мин.„Тренд“: 7 партии със сигурност влизат в 51-вото НС
-
Светът 3 мин.Какво трябва да знаят родителите за хроминга - новия начин за дрогиране -
Съдържание от партньори 4 мин.Два тона отпадъци от Пирин събраха доброволци в „Пиринско Чисти планини“ -
България 2 мин.„Реката е отровна. Няма държава“: Защо Струма потече в оранжево? -
Тази сутрин 2 мин.„Пътувайте 6 месеца за 2 евро“: От ЦГМ предупреждават, че това е измама -
Тази сутрин 2 мин.„Изхвърлено като боклук до оградата“: Кадри показват как жена изоставя болното си куче -
Светът 3 мин.Гръцка телевизия с разследване: Внасят се опасни пестициди от Турция и България -
България 3 мин.„Тренд“: 7 партии със сигурност влизат в 51-вото НС
Председател е на Съюза за закрила на децата в България, а по-късно е наградена от цар Борис III с Орден за човеколюбие – първа степен. Самата Ляпчева няма деца, но именно тя е човекът, заради когото за първи път в България през 1927 г. се отбелязва Денят на детето. Днес частица от нея продължава да живее между стените на този център.
„Базата позволява да се помещават до 20 деца и поради изискванията и критериите са създадени две услуги. Едната е за настаняване на деца от семеен тип без увреждане, който носи името на Констанца Ляпчева – на дарителката и доброволката, а пък другата е преходно жилище за деца“, посочи директорът Лилия Пенова.
Най-голямото дете е на 17 години, а най-малкото – на пет.
„Има деца, които са тук поради раздяла на родителите, защото не се разбират самите родители и решават да се разделят и да създадат нови семейства. Децата, които са от общия брак, са неудобни за единия и за другия. Въпреки че думата "неудобни" звучи много грубо, но е точно така. Другите от причините са, че голяма част от родителите пътуват в чужбина, работят и оставят децата на баби и дядовци, които не могат да се справят с отглеждането и отново се налага извеждане на децата в центровете“, коментира Лилия Пенова.
Персоналът е от 13 души. Опитват се да създадат семейна среда, макар и да са наясно, че не могат да заменят родителите. И все пак в трудните моменти именно те са възрастните в живота им.
„Има деца, които за пръв път отиват на море, тогава е много вълнуващо. Страх ги е от водата, страх ги е от пясъка, всичко им е много чуждо. Всичко им е много различно. За пръв път се качват в автобус, за да отидат на екскурзия. Много неща виждат за пръв път при нас. Имало е деца, които за пръв път виждат дори какво е бельо. Деца, които не са виждали какво е прибор – как да се храниш с вилица, с лъжица, с нож. Има много шокиращи ситуации и много истории, които много хора дори не подозират, че може да има такова нещо в ХХI век. В центъра има дневен режим и правила. Ходи се на детска градина и на училище. В двора има и градина, в която са засадени посеви. Тук за децата е създаден ред, който в повечето случаи е липсвал в живота им у дома“.
Едно от момичетата е в центъра от две години. Обяснява, че се събужда около 06:30 часа, а денят започва с чистене на стаите. Има графици кой къде е дежурен.
„Първоначално не излизах от стаята, тъй като не познавах никой. Децата видяха, че съм се стиснала и че не искам да общувам с никой. Затова се запознах с едно от момчетата, той ми помогна да не се срамувам. Да общувам повече и започна много да ми харесва тук. Тук ни разбират. Първоначално си мислех, че почти никой не ме разбира, но директорката на дома не се държи с мен като директор, а като с приятел“, казва тя. Момичето смята да се занимава с готварство.
25-годишният Валентин Вичев е пример за това как трудното начало в живота невинаги означава неуспех.
„Детството ми беше много тегаво. Като цяло съм изоставен още от бебе по домовете. На 3-4 годинки попаднах в дом за деца в Галати. То беше нещо като детска градина, тъй като всяка събота и неделя идваха родителите и си прибираха децата, а аз оставах. И много често се налагаше, за да не седя сам, самите възпитатели ме взимаха в тяхната къща и ме гледаха като свое дете, грижеха се за мен, за да не се чувствам лишаван, за което съм им много благодарен“.
Първите и най-оформящи години за Валентин минават през институциите в Северозапада. В историята му има много моменти, в които се е отклонявал от правилната посока в живота, но всеки път някаква невидима сила го връща обратно. За пръв път се уверява в това, когато е преместен в дома за деца в Роман.
„Там се запознах с една прекрасна жена, която е директорка на дома. Ивет Симеонова се казва. Като цяло тя там наистина успя да направи детството ми малко по-цветно, тъй като аз по едно време се чувствах доста самотен, защото никой не познаваш, новото момче, постоянно си заобиколен от други хора“, коментира Валентин.
„В Роман идваха много от родителите на децата да ги виждат и виждах как им носят лакомства, виждах как ги прегръщат, как ги целуват. Абе, общо взето изпитват тая майчина любов, която аз така и не изпитвах. И го исках това нещо и просто отидох при директорката и ѝ казах точно какво изпитвам, защо съм тъжен и т.н. И тя ми каза: „Виж, аз знам, че ето тези глухарчета – те действат като писмо. Просто изпрати писмо до майка си и тя ще дойде. И това с глухарчетата така ми остана и всеки ден духах по едно глухарче, за да може един ден тя да дойде и тя дойде. Аз бях в телевизионната зала и тогава директорката дойде и ми каза: „Вальо, имам изненада за теб – майка ти дойде да те види“. И аз като цяло не знаех как да реагирам. Видях жената, която дойде и видях, че ми носеше лакомства и като цяло се зарадвах на това, че имам някакви лакомства“.
„Биологичния си баща не го познавам. Веднъж го потърсих. Намерих го, звъннах му, казах му, че аз съм синът му Валентин и той - „Аз какво да направя“ - ми отговори. Директно му затворих телефона“, посочи Валентин.
Момчето за кратко се прибира у дома, но условията за живот са такива, че решава отново да се върне в дома. Детската му мечта е била да стане футболист и да играе за Реал Мадрид.
С други деца започват да правят неща, които застрашават бъдещето им, но промяната идва, когато един ден директорката на дома във Враца му казва, че ще дойдат доброволци, за да се срещнат с децата. Сред доброволците момчето среща своя ментор – Марта Стефанова.
„Тя видя нещо в мен. Започна да ми обръща доста внимание. Започнахме да си споделяме някакви неща. Толкова много се сприятелихме с нея, че станахме един вид неразделни“.
Валентин започва да ходи на уроци по български език и поправя двойките си в училище. Вдъхновен и обнадежден решава да дойде в София. Известно време живее в преходно жилище и дори го приемат в Софийския университет – специалност "Физическо възпитание". За да се издържа обаче трябва и да работи и затова оставя академичния живот на заден план.
„Готвач съм, правя сандвичи. Готвач силно казано – сандвичар. Правя, мога да кажа – най-хубавите сандвичи в София. Така че, може и вие да ги пробвате и да се убедите в това“, казва Валентин Вичев.
Още докато е в институциите, Валентин участва в инициатива на фондация "Подарете книга". Събитието се казва "Училище за работа". В продължение на пет дни деца от центрове се срещат с хора от различни професии и ги наблюдават на работните им места. Тази година ще се проведе от 5 до 9 юни.
„Вальо всъщност е едно от децата, които благодарение на това, че е срещнал правилните хора, е успял да се реализира. В момента самото самочувствие, с което той съществува в професията и в живота, е впечатляващо. Той по време на "Училище за работа" е бил в екип в италиански ресторант. Сега в момента прави сандвичи по италианска рецепта. Много е тематично това, с което се занимава“, коментира Йоанна Джоканова.
Тя е доброволка във фондацията от 7 години и е една от близо 150-те души, които всяка седмица посещават децата в центровете в цялата страна.
„Бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на мечтите си“ - думите са на първата дама на Съединените американски щати – Елинор Рузвелт.
Във всяка мечта живее надежда, а надеждата у тези деца се поддържа с подкрепа и търпение. И макар без родители, те срещат своите вдъхновители, които им дават надеждата, че животът може да се промени към добро.
bTV Репортерите: Вдъхновители на мечти
Автор: Мария Аладжова
Продуцент: Асен Иванов
Графичен дизайн: Витали Варадинов
Монтаж: Калояна Климентова
Оператори: Красимир Борисов и Евгени Генов
