На 2 януари Богдан Аймалиев е в Стара планина с приятелката си. По пътя от връх Ботев към хижа „Плевен” неочакван инцидент поставя в риск живота му.
„Падах в продължение на 600 м по леденото лице на улея и се спрях малко преди самия край на Северния Джендем. През цялото време се търкалях, подскачах по неравностите, по леда. С 40 км/ч. съм падал надолу по леда. Имам едно извадено рамо, фрактура на десния крак, рани по цялото тяло“, разказва Аймалиев.
Сред пострадалите са и още трима младежи. Планинските спасители качват Богдан на шейна, която се налага да влачат надолу: „Самата операция беше много опасна за тях… Наклонът там е доста голям, по този наклон те осигуряваха една шейна, която е много е тежка и във всеки момент иска да тръгне надолу. И я осигуряваха с една котка. Не знам дали може да си представите какво е да ви влачат с метална шейна по камъни. Всякакво камъче се усеща. Ако имах някаква по-сериозна травма по гръбнака, врата – щеше да е изключително болезнено изживяване. Аз имах много малък шанс за оцеляване, аз съм жив само заради късмета. Горе беше много студено – минус 15. След два часа и половина чакане по този лед тялото започва да се чувства по един начин, в който осъзнаваш, че има голям шанс да не успееш да се справиш до долу“.
В същия ден, но при друг инцидент в района загина 45-годишният Тодор Желязков. Според планински спасители, ако в акциите им са били използвани медицински хеликоптери, са щели да протекат по различен начин.
„Говорим за пациенти със сериозни, тежки травми и наранявания. Просто щяхме да свършим за час и половина, не за 11 часа и половина“, категоричен е директорът на Планинската спасителна служба към БЧК – Емил Нешев.
От 2013 г. до средата на 2019 г. страната ни разполага с 2 медицински хеликоптера – собственост на частната компания „Хели еър“. Заради затруднения в поддръжката им и липсата на държавна подкрепа са продадени в Грузия.
„Хеликоптерите бяха страхотни. Бяха със специална поръчка от компания в Швейцария – една от най-добрите, специално поръчани за Алпите, да изпълняват най-сериозни мисии в планината, включително много ветроустойчив хеликоптер. Вътре със специално медицинско оборудване, което да поддържа болния – имахме лебедка с 50 метра въже, система за багаж и товар на външно качване“, казва собственикът на „Хели еър“ – Георги Спасов.
В спасителния екип като парамедик е включен един от най-опитните планински водачи и катерачи у нас – Виктор Варошкин: „Докато го правиш, нямаш много време да мислиш. След това осмисляш какво се е случило. Каквото и да се е случило, ти си щастлив, че си направил всичко по силите си да помогнеш. Може би това беше голямо удовлетворение, че правим наистина това, които можем. И всъщност недвусмислено разбираш каква е необходимостта от хеликоптери, когато застанеш на терен с един страдащ човек в средата на нищото, наистина осъзнаваш това нещо колко важно е. И за теб спира да бъде някаква абстракция. Става една много конкретна необходимост“, обяснява Варошкин.
В началото на миналия януари малко след като хеликоптерите са продадени, от спасител Виктор се превръща в спасяван. Но не от български, а от словашки екип. Докато се катери по замръзналия водопад „Скакавица“, пада от 5-6 м височина върху бедрото си.
„Получих три фрактури по него с пълно прекъсване на костта в средата. Имах късмет, че имаше кръг от световното първенство в Банско, обезпечен от екипи от Словакия. За мен беше наистина огромен късмет, тъй като една наземна операция с моята травма криеше доста рискове. Някои от тях животозастрашаващи. Част от хората, които ми се притекоха на помощ, 5-6 години по-рано ме обучаваха в тяхната авиобаза. Хората го направиха изключително професионално – пратиха не един, а два хеликоптера. С един ме извадиха с лебедка, тъй като там е невъзможно да се приземи хеликоптер. С другия вече ме откараха до „Св. Анна”, казва планинският водач.
Няколко месеца по-рано в същата болница, но не с хеликоптер, а с линейка е откаран 31-годишният Радослав Петков от Велико Търново, пострадал при инцидент в Стара планина. Това се случва 10 часа, след като получава травма на гръбначния стълб.
„Буквално влитайки в залата, разбрахме, че трябва да се действа бързо и има нужда от неврохирург и първото нещо, което казах е – „хеликоптер”. Те ми казаха – „няма“. И аз им казвам – нещо друго ли е нужно, да заплатим допълнително за частна услуга? Как няма бе, хора. „Няма”… По-късно се разрових в информацията, че от 10 юли 2019 г…. 30 дни по-късно да имаше! Ние карахме след линейката, със същата нейна скорост. Влизайки в болницата, непосредствено до нас – хеликоптерна площадка. И няма кой да каца на нея“, спомня си майката на Радослав – Даниела Петкова.
„Съжаляваме, че сме ги продали, но ние видяхме, че сме стигнали една точка, където просто няма смисъл. Все едно чукаш на затворена врата. В тази държава едни имат право да работят по държавни поръчки, други – нямат право. Ние бяхме от тези, които нямаме право. Разбрахме го вече и оттук нататък работим само навън“, обяснява Спасов от „Хели еър“.
„Малко след като изпратихме в последния път детенцето ни, виждах хеликоптер да каца в района на нашия град. Не със спасителна цел, а с цел да се открие инфраструктурна отсечка. От министър-председателя“, разказва майката на Радослав Петков.
Няколко дни след последните инциденти в Стара планина Борисов беше на инспекция на магистрала с хеликоптер.
Oбещанията на властта, че България ще купи въздушни линейки са от години. Още през 2015 г. министър-председателят казва, че хеликоптери за санитарна авиация ще има до края на годината.
5 години по-късно беше обявено, че България ще купи два медицински хеликоптери с евросредства – 20 млн. лв. по Оперативната програма „Региони в растеж”. Впоследствие стана ясно, че парите ще стигнат вероятно само за един. Проектът е със срок за изпълнение 3 години, което означава, че въздушната линейка може да се забави до 2023 г.
„Твърде късно е. Ние вече трябва да нагаждаме живота си, да се приспособяваме и да живеем в условията на кризи“, коментира депутатът от БСП Дора Янкова.
В края на миналия ноември тя предлага да се купят два медицински хеликоптера с пари от държавния бюджет. Янкова разбира за липсата им при опит да транспортират нейния племенник от Смолян до София – заради тежка дихателна недостатъчност, предизвикана от COVID-19.
„Лекарят, който трябва да съпроводи линейката, каза: „Аз не мога да тръгна. Не знам ще ми стигне ли кислородът, ще има ли препятствие по пътя, не искам да нося тази отговорност“. И ти казват – или те интубират, или имаш късмет да те спасят. И си дадох сметка, че в такава ситуация са много български граждани“, разказва Янкова.
Предложението ѝ е отхвърлено от управляващото мнозинство: „Видях в погледа на почти всички, че бяха „за“ и паралелно с това видях ледената политическа воля да не се мърдат параметрите на бюджета.
Преди дни военното министерство обяви, че е готово да даде 4 хеликоптера „Кугър“, които да се преоборудват в медицински. Но, оказа се, това също не е нова идея.
„Кугърите са страхотни хеликоптери – спор няма. Имат добри летателни качества – спор няма. Но той е друг клас. Тази дейност се прави с максимално излетно тегло 3750 кг. Мисля, че „Кугър“ е около 9000 кг. По отношение на ползване в планински условия, хеликоптер от този клас не може да тръгне да спасява на лебедка с въже, защото струята му е много голяма. Представете си долу какво става – може да убие човек. (…) Този хеликоптер има двама пилоти, борден инженер, поне двама инженери за регулярно обслужване и медицинско лице – значи 6. Разходите изведнъж стават двойно. Т.е. хвърлят се много средства, но не могат да направят ХЕМС“, обяснява Георги Спасов.
„Кугърът може идеално да изпълнява третата мисия на армията при бедствия и аварии, но линейка той не може да бъде. Вие не може да отидете на едно местопроизшествие с ТИР – отивате с един нормален вертолет“, пояснява Мариян Боновски, член на ХЕМС.
ХЕМС е система, която се появява още през 60-те години на миналия век. В България все още не е изградена. В стратегията ѝ е заложено оказване на спешна помощ в рамките на т.нар. „Златен час“.
„Става дума за система от хеликоптери, така че на всеки пострадал в България, където и да се намира той, в която и да е географска точка, в рамките на 1 час да му се гарантира специализирана медицинска помощ в медицинско заведение“, обяснява Емил Нешев.
„Истината е, че при такъв тип спасяване трябва да има един орган, който да контролира всичко и в повечето нормални държави това е Спешният номер. Ние така и не бяхме свързани със системата на 112, който за мен беше основният източник на забавяне, тъй като винаги наставаше малко и много комуникационен хаос“, смята Виктор Варошкин.
Едно от най-новите изисквания е времето от кацането от хеликоптера, от болницата до шокова зала да не е повече от 3 минути, казва бившият зам.-директор на „Пирогов“ Олег Чолаков: „2012-2013 г. кандидатствахме по една програма за хеликоптерна площадка в „Пирогов“. Оказа се, че не е толкова скъпо – от порядъка на 500 000 лв. Не се случи. Държавата не се интересува от такива неща. На многото разговори винаги ми е казвано: „Ама то много скъпо!“. И аз винаги съм казвал: „Кажете ми колко струва един-единствен човешки живот“.
Според планинския спасител Красимир Стоянов, за да има въздушни линейки, категорично трябва да участва държавата: „Говорим за нацията ни, която се топи, а всъщност ние не полагаме усилия да пазим живота на всеки член на обществото“.
Въпреки многото обещания и планове, България остава единствената страна в Европейския съюз без въздушни линейки. И без система, която да превърне спешната помощ в небето в реалност.
