В XXI век в България все още има места, където хората живеят без вода. Защо? Има ли виновни за това? И може ли да се намери спешно решение за безводието?

Отговорите на тези въпроси търсят Бесте Сабри и операторът Явор Владимиров тази вечер в bTV Репортерите.

Снимка: btvnovinite.bg

Според официалните данни на МРРБ нарушено водоснабдяване има основно в 28 села и махали, както и в два града в страната – Омуртаг и Радомир.

Хората в Омуртаг се съобразяват с режима на водата от десетилетия. Излизат на протести, пишат жалби, но и до днес решение за безводието там няма.

Преди две години Ралица Христова се завръща в родния си град Омуртаг. Разказва, че до този момент била забравила как се живее без вода.

„Положението е страшно с две малки деца. Нито можеш да измиеш, да изваря шишетата, да сготвиш. След 10 вечерта лягаме некъпани и чакаме да дойде 6ч. сутринта. Пълним кофи, тенджери, това не е нормално в 21-ви век да нямаме вода течаща по 24 часа“, споделя Ралица.

Снимка: btvnovinite.bg

Изгубила надежда, че ще се намери решение за безводието в района е и Емилия Симеонова. Като управител на магазин от над 20 години признава, че е трудно да се спазват хигиенните норми, когато има режим на водата.

„Всички магазини в района не са по изисквания от ХЕИ. Ние си пълним разни неща, за да може да измием, да се държи чисто“, отбелязва Емилия.  

В много от домовете в Омуртаг хората се запасяват с вода със сложна хидрофорна система поне за 48 часа. 

От над 60 години Драган Десподов помни Омуртаг като безводен район.

„Като няма питейна вода, ходим ей там има едни чешми и си пълним вода. Горе до училището пак имаме такава. Не е нормално, ама като няма по-хубаво, къде да отидем“, казва Драган.

Снимка: btvnovinite.bg

„Аз имам едно кладенче, поливам с него. Чакаме да дойде водата или имаме един резервоар, цялата система на къщата е двойна. Трябва да се съобразяваш с водата. Аз съм си свикнал тъй от дете“, обяснява и Веселин Стоянов.

Единственият водоизточник за град Омуртаг и още седем населени места се намира на около 3 км. от село Кипилово и започва от пещера. Макар в непосредствена близост до извора, хората в Кипилово също остават без вода през лятото.

„Два часа има, два часа няма. Така беше станало. Навремето нямали вода в Омуртаг, водата се продавала в тасчета по пазара, безводен район. 30 години не могат да намерят алтернативни източници около Омуртаг“, споделя и Иван Русков, жител на село Кипилово.

„Във вода газим, а жадни ходим“, казва и Стефан Димов от същото село.

Снимка: btvnovinite.bg

От тук тръгва гравитачният водопровод, който стига до помпена станция Кипилово.

От 22 години инж. Явор Миланов се сблъсква с водния режим в Омуртаг. Познава цялата водопроводна мрежа. Заедно с екипа си работи по отстраняването на аварии денонощно и става свидетел на най-продължителните периоди без вода.

„Затрудненията започват началото на септември до започването на есенните валежи. Най-тежката криза през последните 30 години, от които имам близки наблюдения за град Омуртаг, е през 2020 г. На практика месец ноември в град Омуртаг е имало 8 пъти по 2 часа вода за целия ноември“, уточнява инж. Явор Миланов - управител на ВиК-Търговище.

Снимка: btvnovinite.bg

Дължината на водопровода от пещерата край село Кипилово до Омуртаг е 45 км. Датира от 1974-та година, изграден е изцяло от етернит с техническа експлоатация 30 години, което означава, че вече е 18 години над техническия си живот.

Почти половината от трасето на водата до Омуртаг е труднопроходимо, затова и повечето аварии от преди година се отстраняват ръчно.

От ВИК-Търговище отчитат 14 литра загуба по трасето.

Снимка: btvnovinite.bg

Към Омуртаг тръгват 42 литра, а в града пристигат 28. Тази загуба би се избегнала при подмяна на водопровода. В  Омуртаг за 2021 г. загубите са 74%. Малкото вода, която стига до Омуртаг се губи във вътрешната водопроводна мрежа, там още по-трудно се откриват авариите, Омуртаг е на хълм, камениста почва, авариите много рядко излизат отгоре.

През годините са правени множество проучвания в търсене на вода в района, но без успех. Изгражда се водопровод за алтернативно водоснабдяване от язовир Ястребино, но така и не е въведен в експлоатация.

„Не работи, има сгрешена геодезия, има немонтирани въздушници и сгрешено трасе. От около година във ВИК-Търговище текат регионални прединвестиционни проучвания. Фирмата, която е спечелила обществената поръчка на МРРБ, ще обследва и този водопровод и ще даде някакво решение. Срокът за изготвяне на крайния регионален план на област Търговище е април 2023 г.“, обяснява Деляна Иванова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.

Снимка: btvnovinite.bg

Той отбелязва още, че язовир „Ястребино“ към днешна дата се стопанисва от Напоителни системи и се използва приоритетно за напояване. По думите му би могъл да се използва и за питейни цели, като в близост има изградена пречиствателна станция – на теория има възможност, на практика това не е толкова лесно осъществимо.

Има и проект за подмяна на 25 км. от съществуващия водопровод от Омуртаг към село Кипилово.

„ Надяваме се община Омуртаг да участва с този проект за финансиране от Националното финансиране по обявените от МРРБ 250 млн. за 2022 г. Тогава ще се изготви проект за останалата част от водопровода“, допълва Деляна Иванова.

В община Омуртаг ни посрещат с хидрофорна система.

Снимка: btvnovinite.bg

Общината прави проект за ремонт на цялата вътрешната водопроводна мрежа на Омуртаг на стойност над 13 милиона лева. Кметът пресмята, че заради инфлацията сега проектът ще струва около 20 милиона.

„През 2018 г. беше готов и имахме разрешение за строеж. Тези средства са непосилни за бюджета на общината. Ще ни нужно държавно или европейско финансиране, за да реализираме този проект. Ние сме се обърнали към Министерството на регионалното развитие“, обяснява инж. Ешреф Ешрефов – кмет на община Омуртаг.

На почти 350 км. от Омуртаг жителите на Радомир също често се запасяват с вода.  

Атанас Йорданов разказва, че проблемът е от години.

„Има моменти, когато нямаме по два, три дена вода.  Добре, че имам кладенец, не знам дали е питейна или не, но що да правим. Не може в 21-ви век с тези компютри и работи, ние да нямаме вода“, смята той.

„Обикновено всеки ден спират водата и когато дойде е мътна, лоша. Градините не се поливат, всичко изсъхва. От години може би нищо не се прави“, отбелязва и Александър Николов, жител на Радомир.

Снимка: btvnovinite.bg

До къщата на Александър живее Анна Костакиева, майка на 4-годишно дете.

„Единият път беше за почти три денонощия. През април веднъж имаше авария миналата седмица и сега от неделя Великден налягането е много слабо в целия квартал. 59:39 Трудно се живее, тъй като ние не сме предупредени, че няма да имаме вода и най-често се случва след работа да се прибера и на чешмата няма нищо“, споделя жената.

Град Радомир е разделен на три части. Според кмета във високата зона водата се качва трудно. Довеждащият водопровод към Радомир за ниската е от помпена станция на 13 км. от Радомир. По него често има аварии и затова за подмяната му има проект.

Половината от водата към Радомир, която тръгва от помпената станция Опалово, се губи по трасето.

„Непрекъснато имаме аварии, снощи пак сме държали града до 23.30 ч. без вода“, съобщава Пламен Алексиев – кмет на община Радомир.  

Преди три години е внесен проект, изготвен от община Радомир, за смяна на довеждащия водопровод. Проектът трябва да продължи в цялата община, във всичките населени места.

Според ВИК-Перник причината за спирането на водата са най-вече множеството аварии по довеждащия водопровод към ниската част на Радомир.

Снимка: btvnovinite.bg

„От Министерството на регионалното развитие са водени разговори да бъде започнат проект, който да извърши цялостна подмяна на този водопровод, така че първо загубите да намалеят, после да не се налага непрекъснато спиране, прекъсване на водата заради отстраняване на аварии. В момента е на финалната права това да стартира“, обяснява инж. Борислав Иванов, управител на ВИК-Перник. 

По информация на Министерството на регионалното развитие и благоустройството около 85% са средните загуби на питейна вода в цялата страна. В България има над 90 хиляди километра водопреносна и канализационна мрежа, голяма част от нея – изградена преди 1970-та година.

„Недостигът на финансиране за тези 90 000 км., над 90 000 е над 7 милиарда лева. С актуализацията на цените и тези оценки растат“, посочва Деляна Иванова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.

По думите му най-сериозният източник са средствата по европейски програми, затова и министерството полага изключителни усилия за консолидация на териториите. Вече се получават средства от европейските фондове и реконструкцията и модернизацията на техните мрежи е в процес. За останалите 7 предстои да бъдат реконструирани в новия програмен период. Третият източник на ресурс е националният бюджет, където до днешна дата средствата, които се отделят за финансиране на ВИК-а инфраструктура, са крайно недостатъчни, смята зам.-министърът.

Снимка: btvnovinite.bg

От общия бюджет на министерството за проекти във ВИК-а инфраструктурата има одобрени 16 милиона лева. Това се оказва недостатъчна сума за общинските проекти, които надхвърлят милиард. 

Според данните от Българската асоциация по водите и в Радомир, и в Търговище основните водоизточници са подземни. А за да се черпи вода от тях, трябва да се изгради т.нар. санитарно-охранителна зона.

„В повечето случаи това е свързано не само с инвестиции, а с отчуждаване на земята около водоизточниците, което не се случва, пречи на ВиК-а операторите да си изпълнят ангажимента и възпира институциите да им дадат разрешителни за водоползване. ВиК операторът или трябва да наруши закона да бъдат водоснабдени живущите, или да спре водата. В повечето случаи се нарушава законът.  Отдавна предлагаме да се направи една национална програма за намаляване на загубите на вода във водоснабдителните системи“, посочва инж. Иван Иванов – председател на Българската асоциация по водите.

Снимка: btvnovinite.bg

„За да станеш специалист, трябва да се обучаваш, а няма къде. Има феномен в България- водният сектор е разпръснат между шест министерства. Когато потърсиш някакво решение, винаги е в другата институция някъде там. Няма институция, която да знае към днешна дата какво има като водни ресурси, тоест какво има в язовирите. Има откъслечни данни. Това, което трябва да се случи, е първо да се иска мнението на експерти, но не когато настъпи криза, когато каруцата се обърне, а да се работи стратегически с хоризонт 10-15-20 години напред“, казва доц. д-р инж. Борис Цанков - зам.-ректор на УАСГ.

Участъци от водопроводи, които подлежат на ремонт, както и водоизточници за допълнителна вода са определени чрез регионални проучвания на МРРБ в 16 области. Такива проучвания има и в етап на подготовка. 

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!