Спешната помощ в условията на пандемия. Ще издържи ли системата?
В търсене на отговора прекарахме няколко дни с екипите на спешна помощ в най-големите градове у нас.
И ще ви срещнем с лицата, които вече 8 месеца водят трудна битка с един нов и невидим противник.
Създадена през 1935 г. столичната "Бърза помощ", както е популярна и до днес за жителите на града, е най-старото звено за оказване на спешна медицинска помощ в България.
От август досега обажданията, свързани с COVID-19, са близо 3 000. Общо, от началото на годината –115 000.
Всяко позвъняване първо постъпва в Регионалната координационна централа.
Маргарита Ангелова e диспечер. В системата служи вече 39 години. Тази година самата тя дала положителна проба за коронавирус. Затова на всяко обаждане с тревога „Болен ли съм“, тя отговаря като медика, преборил това, от което се опитва да излекува другите.
„Обикновено питат какви са симптомите, казват за своите, ние първо се опитваме да им вдъхнем сила и кураж, защото те са изключително уплашени“, казва Маргарита Ангелова.
С настъпването на пандемията нейната работата и тази на колегите й се увеличила двойно. Обажданията са много и трудно успяват да отговорят на всички. Признават за проблем. И то голям проблем.
„Сега е нещо страшно и ужасно! Тази невяра в ковид инфекцията докара голяма беля“, отбелязва тя.
„Обажданията са страшно много, не може да се смогне, за всичко се обаждат тук – не само ковид, а и тежките състояния, които се притесняваме да не пропуснем“, посочва още Маргарита.
Според нея голяма част от адресите са на уплашени хора, не толкова на хора с обективни проблеми. „Субективният фактор надделява при тях и ние имаме огромната трудност да отсяваме най-спешните. Всички са с температура, кашлица, така може да се пропусне нещо“, смята Маргарита.
Така се стига до ситуацията потенциални пациенти на болниците да чакат дълго линейка с медицинския екип в нея.
„Молим хората да бъдат търпеливи, защото се чака с часове да отиде екип, което е убийствено и за тях, и за нас. Не можете да си представите как се чувстваме ние, когато не можем да изпратим навреме екип. Нещата са трагични.
Казваме истината и молим за търпение, даваме съвети“, обяснява Маргарита.
С екип на спешната помощ сме в готовност и поредният сигнал е получен - за заразен, който е под домашна карантина. Това означава, че медиците трябва да се екипират по най-бързия начин.
Дарко Манчевски е родом от република Северна Македония. Но избрал в България да работи и създаде семейство.
„Тези маски са с много висока защита – P2, може да се носи целия ден, но се сменят след всеки COVID-19“, обяснява той за защитните средства и посочва, че 10 минути е оптимално време за обличане.
Екипирани със защитен костюм, маска, очила и ръкавици, екипите на спешна помощ са готови да се отзоват на сигнал на заразен с COVID-19, който е в тежко състояние.
Екипът е на адреса след 10 минути. От шофьора на екипа се очаква наистина бързо каране.
Прегледът продължава 30 минути. Няма нужда от хоспитализация.
„Кардиограма й направихме, сатурация й измерихме, кислорода в кръвта, дишането се чува добре“, казва д-р Дарко Манчевски.
Лекарите се връщат обратно в центъра до следващото повикване. Линейката се дезинфекцира.
През това време сестра Ива Кацарова разказва за работата, напрежението и умората от последните седмици.
„Ние правим по над 200 адреса на смяна, а сега са над 300- представете си какво е натоварването, необходими са неимоверни усилия, за да се справим с тази форсмажорна ситуация“, казва сестрата.
По думите й има хора, които звънят за всичко - да им направим профилактичен преглед, дали на някой не му работи апаратът за кръвно, кръвната захар.
Отиваме на адрес, а всъщност са напълно здрави хора - те се страхуват, панират, обяснява тя.
Следващото обаждане ги отвежда в дома на млад мъж със съмнения за COVID-19. Но пътят до болницата се оказва дълъг - екипът е принуден да смени няколко локации.
„Сигналът е подаден за затруднено дишане, което е така. Има занижена сатурация, сега ще го транспортираме в координационния център, за да му направят PCR“, обяснява лекарят.
Локация 2 – координационният център в Инфекциозна болница. Там мъжът е прегледан от специалисти, които преценяват ще бъде ли тестван с PCR тест или хоспитализиран.
Локация 3 е болница „Люлин". „Там беше прегледан от колегите, направена му е проба за PCR и по препоръка на експерти е транспортиран в болница "Люлин", ще му направят изследвания“, отбелязва Дарко Манчевски.
Докато резултатът излезе, пациентът ще остане изолиран, под лекарско наблюдение в болницата.
От Столичното РЗИ припомнят какво се случва с пациентите с потвърден COVID-19:
При влошаване се звъни на спешния телефон 112. От там - линейка транспортира болния към координационния център в Инфекциозна болница, където лекари преценяват от каква помощ има нужда. При необходимост от хоспитализация - от там насочават линейката къде да транспортира болния.
Работният ден за този екип приключи. 1000 сигнала за два дни! Това е равносметката за столичната спешна помощ за предходните събота и неделя. 200 от тях са били на пациенти с доказан COVID-19 или със съмнения за него.
От министерството на здравеопазването отново дават насоки как да разпознаем симптомите на ковид – кашлица, треска, затруднено дишане, загуба на обоняние и вкус. Ако оценявате здравословното си състояние или това на ваш близък като спешно, трябва да позвъните на тел. 112, както и да информирате служителя, ако сте пребивавали в чужбина в последните 14 дни или имате установен контакт с положително за COVID-19 лице.
И поясняват, че „спешно състояние“ е всяка остра или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която може да доведе до смърт или до тежки или необратими увреждания, ако не се предприемат незабавни медицински действия.
Всеки лекар с когото се срещнахме припомня, че не воюва само с коронавируса.
COVID-19 е само още едно тежко допълнение към стотиците спешни случаи.
„Ние даваме извънредни дежурства в почивките си и те са страшно редуцирани, това безкрайно ни изтощава, посочва Ива Кацарова, медицинска сестра, от ЦСМП – София.
Медиците на първа линия в борбата със заразата получават по 1000 лева като допълнително възнаграждение. А само до този петък броят на медицинските служители у нас заразени с новия коронавирус е 2169. Всяка новина за починал медик отваря нова рана за колегите му, още преди старата да е зараснала. Дарко разказва, че двама от колегите му загубиха битката с болестта.
„Тежко, тежко се приемат новини да ти почине колега. Те наистина дадоха живота си на работното място в борбата с ковид пандемията, не е лесно да се чуе такава новина. Тъжно е, но всеки ден сме изложени на риск“, казва той.
За близо 670 000 жители на областта отговарят над 450 медицински служители от спешната помощ.
Те са се отзовали на около 56 000 случая, от тях болни или съмнителни за COVID-19 са над 1800. За сериозен проблем алармират служителите в системата. Все по-често, докато транспортират пациент от едно място на друго, обещаното за него легло, бързо се заема от друг болен, разказва Валентина Янкова, лекар в спешната служба в Пловдив, с дълъг стаж в чужбина.
„Случва се, че екипи обикалят от една болница в друга, 3-та, 4-та, а останалите състояния не могат да чакат – все още има състояния като инфаркт на миокарда, инсулт, катастрофи все още се случват. Това е страшното, че докато ние обикаляме от една болница в друга, нещата продължават и изискват нашата помощ“, обяснява Валентина Янкова, лекар в ЦСМП-Пловдив.
„Страхувам се, лично аз се страхувам – на последното дежурство имах двама: жена на 45 години не можеше да диша, бореше се. Беше с тежка пневмония, дължаща се на вируса. Успяхме да заемем последното свободно място в града за недоказани от коронавирус, така че тя ще бъде тествана“, отбелязва лекарката.
Средно един спешен екип отговаря за 29 000 жители.
Свикнали са и с притеснението, и с агресията у хората, казват, че двете състояния са силно свързани.
„Даже, отивайки на адрес не се опитват да помогнат, а пускат хронометър да видят на коя минута ще отиде екипът, там започват претенции“, казва д-р Иван Стойнов, директор на ЦСМП – Пловдив.
„Имало е тежки грипни епидемии, в които наистина са умирали хора, но това нещо – не. Работата е непривлекателна, работи се само на 12 часа, няма делник, няма национален празник“, отбелязва той.
С дежурния екип се отзоваваме на сигнал за заразен с коронавирус. Пациентът е в тежко състояние от няколко часа. Червените светофари не важат, задръстването – също.
Лекарите решават, че ще го транспортират в частна болница. Но след пристигането, пациентът остава в двора повече от 20 минути.
„Най-вероятно хората горе са били заети с нещо, трябва да слязат, да разместят. За тях не мога да кажа – за мен само говоря, ако съм се забавил“, казва ни лекар от спешната помощ.
От болницата обясняват , че с лавинообразното увеличаването на случаите приемането става по-бавно.
След всяко посещение на гражданин с доказана положителна проба за коронавирус или предположение за това, автомобилите на Спешна помощ се дезинфекцират и не трябва да се използват поне 30 минути.
Връщаме се обратно в столицата.
Спешната помощ търси да наемат шестима студенти по медицина, които да поемат част от сигналите по телефона. Трудът им ще бъде заплатен. От Спешната помощ споделят, че кадрите са крайно недостатъчни. А междувременно лекарите, не само в столицата, а в цялата страна, признават, че са уморени. Казват, че последните седмици напрежението понякога е по-силно от тях.
И не виждат края на непрестанната, а понякога и неравна битка с болестта, но виждат надеждата.
„В началото на тази пандемия подписахме договор с ангела - да ни пази и защитава в тези тежки времена, нямаме време за страх, всичко се случва много бързо“, казва Дарко.
За тях един неуспех е в състояние да заличи всичко постигнато с много труд... И призоват мерките да се спазват…
Крайно време е да бъдем отговорни към себе си и обществото, отбелязва Дарко.
Обещават, че няма да се откажат, колкото и да е трудно…
