Аз не знаех какво да направя, тъй като усетих част от зъба си на езика. Цялата ми устна започна да кърви.
Имаше огромна тълпа. Хора, облечени в черно. Бяха ни обградили от всички страни.
В момента, в който ме удари, каза: "Да не съм те виждал вече в твоя квартал". Стана за секунди, аз дори не можах да реагирам.
Това са само част от разказите на хора от ЛГБТ общността, станали жертви на престъпления от омраза.
30 септември 2008 г. В Борисовата градина е убит студентът Михаил Стоянов.
"Под "престъпление от омраза" се разбира физическо или словесно нападение срещу физическо лице, мотивирано от предразсъдъци срещу това лице. Когато Михаил Стоянов беше убит в Борисовата градина, извършителите впоследствие оправдаха себе си, че са прочиствали парка от гейове, че са вършели нещо според тях добро", казва Радослав Стоянов от Българския Хелзински комитет (БХК).
"Престъпленията от омраза, които фигурират в българското законодателство, са тези, които са извършени въз основа на раса, народност, етническа принадлежност, а в някои случаи политически и религиозни убеждения. В българското законодателство липсват като квалифициращ признак, т.нар. - хомосексуалната ориентация и половата идентичност", обяснява и адвокатът по наказателно право Силвия Петкова.
"В случая това е престъпление съобщение, послание към цялата общност. Да, жертвата е една непосредствена, но посланието е към цялата група, която носи този признак. Съобщението е: "Вие не сте добре дошли в обществото и утре всеки един от вас може да е на мястото на тази жертва“, смята Радослав Стоянов.
"Бих подчертала решението на ВКС по делото за убийството на Михаил Стоянов. ВКС всъщност казва, че не става въпрос за хулигански подбуди, а за хомофобски, но поради липсата на такъв квалифициран състав в нашия НК, те не могат да наложат по-високото наказание. Поради тази причина намаляват присъдите на убийците на Михаил Стоянов - едната на 10 години, а другата - на 4 години", обяснява и адвокат Деница Любенова.
Тя припомня, че ВАС се произнася, че няма отегчаващи обстоятелства по това дело. "Впоследствие майката на Михаил Стоянов отнесе случая в ЕСПЧ. Ако сексуалната ориентация присъстваше в Наказателния кодекс, по-различното щеше да е деянието да бъде правилно квалифицирано и да бъде признато какво се е случило точно и нямаше да се стигне до дело в ЕСПЧ, където ще отговаря нашата държава, а и в крайна сметка - всички ние като данъкоплатци. Делото е висящо", посочва още Деница Любенова.
На 17 август 2021 в София са нападнати 18-годишният Димитър и негов приятел.
"Излязох с едно момче в сладкарницата в околността. Седнахме на едната маса, поръчахме. Дойдоха едни момчета след около половин час, седнаха на масата до нас. Единият беше без тениска, с бръсната глава, а другият беше малко по-едър. Като цяло, ние просто си говорехме. Нищо не сме правили, дори не сме се докосвали. Просто седяхме, ядохме, пихме и този мой приятел отиде да плати сметката", спомня си Димитър.
"Момчето с бръсната глава започна да ни вика: "Какво правите, педерастчета"? Аз доста се изненадах от такава реакция и питах го какъв е проблемът, какво се случва. Той се приближи до мен, започна да си бърка в джоба на панталона и аз млъкнах, защото предположих че има нож в джоба. Продължи да ни псува, оттегли се", разказва още Димитър.
Минаха с трето момче покрай нас по тази улица нагоре и продължиха да ни обиждат, да ни псуват. В крайна сметка се скриха зад блока, ние продължихме и вече бяхме забравили за тях. Бяхме решили да ставаме и по пътя ни посрещат на тротоара. Аз доста се уплаших и побягнах, защото си мислех, че вади нож. Неговият приятел му казваше "Не, бе, недей"! Това се случва покрай бял ден", споделя Димитър.
Според адвокат Силвия Петкова хулигански подбуди има тогава, когато престъпният деец чрез своето деяние, изразява явно неуважение към обществото, но като цяло. "Когато говорим за т.нар. престъпления от омраза, ние, за да ги разберем, първо, трябва да ги дефинираме. Ние трябва да дефинираме техния непосредствен обект, това, което те засягат. На практика, това са едни посегателства срещу личността или имуществото на дадено лице, заради това, че то реално или по предположение на самия престъпен деец е част от някаква група в обществото", отбелязва адвокатът.
"Забелязах, че този мой приятел започват да го ритат, да го бият. Аз отидох да му помогна, но изневиделица дойде трето момче и просто ми удари кроше. Аз не знаех какво да направя, тъй като усетих част от зъба си на езика. Цялата ми устна започна да кърви. Не съм мислил как да отвърна. Дръпнах този мой приятел настрани, защото той беше още по-зле. Счупиха му очилата. Той кървеше устната му. Доста обилно", разказва Димитър за нападението.
Според Радослав Стоянов, когато говорим за убийство и телесна повреда, не означава, че не можем да преследваме престъплението. "В някои случаи обаче - лека телесна повреда, това означава, че не е работа на държавата да разследва, а на жертвата по частен ред. Цялата тежест по организация ляга върху човека, който е бил травмиран и нападнат, осъзнавайки, че той е станал жертва заради нещо, което той не може да промени. Едно е да бъдем нападнати на улицата заради скъп телефон или лаптоп, а друго заради нещо, което не можем да махнем от себе си", смята Радослав Стоянов.
Димитър припомня, че срещу нападателите е образувано досъдебно производство, те са си признали и сега се чака дали ще им бъде повдигнато обвинение.
През 2019 г. в центъра на София е нападната Галя Петкова.
"Вървях си по локалното на "Черни връх" и се разминах с един мъж, който изглеждаше абсолютно нормално. В момента, в който се разминавахме, ми каза: "Долен педал" и аз го подминах. 500 метра по-надолу, чух стъпки зад гърба си и в момента, в който се обърнах, ме удари в лицето. Обърна се и избяга. Аз носех кафе, цялото се разля. Не знаех това по мен кръв ли е, кафе ли е. Прибрах се и видях какво е положението, защото два зъба ги нямаше. Тогава звъннах на една приятелка, тя каза да звънна на 112. Първата ми реакция беше: Какъв е смисълът? После си казах, че ако всички си мълчат, няма да има смисъл", разказва Галя.
Според адвокат Деница Любенова политическият дискурс в последните 20 години е много хомофобски, мачистки и той е бил налаган. "Ако изобщо има законодателна промяна в тази насока, тя бива потулвана именно от този политически дискурс и неговата невъзможност да обясни на обществото какъв е проблемът. Той е: имаме престъпление, но нямаме инструментите, с които да накажем това престъпление", смята адвокатът.
"Имаше две жени на пейката, но то стана толкова бързо, че никой не разбра. Аз не се развиках. Нямаше никаква индикация от моя страна, че нещо се случи, той просто ме удари и избяга. Аз съм сигурна, че живее наблизо. До ден днешен нищо не се знае за извършителя. Води се неизвестен, въпреки че има камери в района. Все още не са го намерили. Най-вероятно няма и да го намерят. Чакат да изтече време и да прекратят делото", продължава разказа си Галя.
"Последствията бяха: два зъба на място и два впоследствие. Две години ходене по зъболекари, един тон пари", добавя тя.
Според адвокат Деница Любенова последствията са за цялата група. "ЛГБТ хората ги е страх да излизат на улицата, всичко свързано със социалния живот, който всеки един от нас живее. Ако става въпрос за лека телесна повреда, това не води доникъде. Защото хората виждат, че няма смисъл. Защото съдебната и изпълнителната власт...Това нещо се прехвърля в прокурорските преписки, после в съда и ако съдията - ако изобщо се стигне до съд, защото в по-голям процент от случаите досъдебните производства се прекратяват в самото начало", казва Деница Любенова.
8 октомври 2020 г. Ивелина Паничарова получава заплаха за убийство.
"Родителите ми имат апартамент в Пловдив. Доскоро живеех там. На входа с огромни букви беше изписано: "Ивелина Паничарова, педал, ще увиснеш на въжето". Надписът се е появил на 8 октомври. На 10 беше протестът против омразата в Пловдив, в който аз бях участник. С мен или без мен, това събитие щеше да се случи. Бяхме една шепа хора пред общината, борещи се срещу омразата. Поводът за протеста беше нападение над тийнейджъри в градската градина, защото други тийнейджъри искали да прочистват градината от гей хора. Решили, че това са представители на ЛГБТ общността и пребили децата", спомня си Ивелина Паничарова.
Според Радослав Стоянов едно от най-лошите неща, които се случват, е жертвата въобще да не подаде жалба. "Това става по много причини - смята, че вече е минало, няма нужда да бъркаме в раната, защото не вярва, че ще получи помощ или защото се бои, че полицаите и разследващите на свой ред ще я виктимизират, ще се подиграват", отбелязва той.
Ивелина се свързва с адвокат и подава жалба в полицията. "На входа има камери и очакват да поискат записите. За мен беше голяма изненада, че полицията не се свърза с мен близо два месеца. Очакват да ме попитат дали съм добре, все пак това е заплаха за живота ми. Дори записите не бяха иззети. За мен това не е първата заплаха. Много често са ме заплашвали в интернет, но когато е на блока, е много по-живо и истинско. Аз мисля, че няма поле за тълкувание, тя е ясна - това е заплаха за живота ми", казва Ивелина.
Досъдебното производство по случая е прекратено поради липса на доказателства и липса на действия от полицията.
"След 2011 г., поради едно решение на ЕС, което е задължително за транспониране, бяха въведени престъпления, извършени по расистки и ксенофобски подбуди. За съжаление, други признаци в тези състави няма. Това означава, че не само сексуалната ориентация и половата идентичност, но възрастта, увреждането на едно лице, полът не могат да бъдат взети предвид за по-тежко наказание", смята Радослав Стоянов.
"Имаше огромна тълпа - хора, облечени в черно. Бяха ни обградили от всички страни. Трябваше да чакаме полиция, за да направим няколко крачки от общината до парка. Заплахите, кошмарите след това, страхът. Всички безнаказани случаи остават едно чувство за безнаказаност", отбелязва Ивелина.
30 октомври 2021 г. Центърът на българските ЛГБТИ организации "Рейнбоу хъб" е нападнат и изпотрошен.
"Група от няколко мъже, предвождана от Боян Расате, нахлуват в пространството и потрошават всичко. Удрят и наш колега в лицето, след което си тръгват. Полицията реагира навреме и идва десет минути след подадения сигнал, но те вече не са тук", разказва Симеон Василев от фондация GLAS.
Според адвокат Силвия Петкова трябва да се предвиди в Наказателния кодекс престъпленията, които се извършват въз основа на сексуалната ориентация на пострадалия да бъдат предвидени като квалифициращ признак. "Един доклад от 2009 г. показва, че България е една от четири държави, които не предвиждат никаква защита за хората с различна сексуална ориентация и различна полова идентичност. Към настоящия момент тези държави в рамките на ЕС вече са само три - това са България, Австрия, Италия, четвъртата е била Малта", обяснява Петкова.
"Чупени са прозорци през годините, знамена са късани, имало е нападения, включително онлайн. Адресът на "Рейнбоу хъб" беше свален, след като бяха подадени близо сто ревюта с една звезда. Когато нямаме политическото насъскване, атаките, ако обществото бъде оставено да се развива без тези псевдонационалистически възгледи, мисля, че бяхме стигнали и по-далече като нива на приемане", смята Симеон Василев.
По думите на адвокат Силвия Петкова в общия случай, тези посегателства изобщо не се докладват.
Според нея основната причина е липсата на достатъчно доверие в правоприлагащите органи поради това, че самите правоприлагащи органи често проявяват признаци на дискриминация спрямо хората с различна сексуална ориентация.
"Всяко нещо извън статуквото се смята, че трябва да бъде унищожено. Хората все още вярват, че ние си избираме да бъдем такива. Повярвайте ми, ако можех да си избера живот без тормоз и насилие, нямаше да си избера този начин на живот. Това всъщност не е начин на живот, това сме ние", отбелязва Димитър.
Според Симеон Василев България остава нещо като черно петно на картата по отношение на човешките права в Европа. "Дори сме и крачка назад от Полша и Унгария. Колкото и ние да сме активни като общност, колкото и да сме добри в кампаниите, в публичността, накрая стигаме до законодателните промени и не можем да дадем тласък да се случат", казва той.
Според адвокат Силвия Петкова ние променяме нашето законодателство непрекъснато. "Тоест щом 20 нормативни акта могат да се променят в рамките на една седмица, то няма пречка да се промени наказателният кодекс в този смисъл“, казва адвокатът.
Радослав Стоянов смята, че в случая с "Рейнбоу хъб" дискриминационният елемент е прикрит. "Има квалификация, но тя няма как да бъде по-различна от хулиганство. Да, това предполага, че имаме престъпление и може би ще има някаква наказуемост, но прикрива дискриминационния елемент. ЕСПЧ казва, че дискриминационният елемент трябва да бъде демаскиран и да бъде признат", казва представителят на БХК.
"Някъде сериозно сме сбъркали, след като позволяваме деца да пребиват деца, не реагираме и си мълчим. Със сигурност злонамерените не са повече, но те са много по-шумни и активни. Ако останем тихи и не направим нищо, ставаме съучастници", е мнението на Ивелина.
"Имах една преподавателка, която много обичаше да казва: "Важното е да създаваме закони, които покриват правата на всички хора, които покриват правата на всички граждани". Кога и дали обществото ни ще стане готово за една или друга тема, е въпрос на това какви водачи сме ние", отбелязва Деница.
А според Галя, това, което трябва да се промени, е да има наказание. "Хората, които правят такива неща, да знаят, че има последствия. Да си ходиш по улицата и някой да реши, че не си достоен да живееш, е пълен абсурд", смята тя.
