Тази година паметта им е почетена и в родния им град Свищов на точно 754 километра от дома – там, където приключва живота им.
Една от най-големите трагедии за България се случва още в началото на века. На 1 април 2004 година родители изпращат децата си на екскурзия. Тя е била петдневна, а в автобуса са пътували общо 50 души.
„Автобусът е собственост на „Пампорово“ АД, град Смолян. Нает е от софийска туристическа фирма“, обясни Емил Денев, наблюдаващ прокурор по делото „Лим“.
Следват три тежки разказа на трима бащи, загубили децата си.
14-годишната Лора е един от пътниците в автобуса. Дъщеря, сестра, приятелка, ученичка. И може би... бъдеща певица. За да замине крие от семейството си, че докато е в Дубровник, у нас има важен конкурс.
„Ако аз знаех, че тя има конкурс, никога нямаше да я пусна“, каза Илиян Николов, баща на загиналата Лора Николова.
13-годишната Антоана - по-голямата сестра в къщата. Ученичка с добър успех. И с награда – екскурзия.
„Отлично дете, отлична дъщеря, възпитана отличничка и спортистка“, посочи Венцислав Евтимов, баща на загиналата Антоана Евтимова.
Юлиян – бъдещ футболист с договор в чужбина, син, брат и любим.
„Тръгна с голямата си любов. Той не беше от това училище. Отиде и беше щастлив, че си прекара това време с приятелката си. Бяха много щастливи. На мен начина ми да бъда със сина ми е че аз всяка сутрин съм тук“, обясни Георги Манзаров, баща на загинали Юлиян Манзаров.
За тях 20 години по-късно Лим продължава да е отворена рана. Датата, променила живота им, е 4 април 2004 година. Тогава екскурзията, на която са децата им, е към своя край.
Автобусът пътува за България. Вечерта в 20 часа и 10 минути сръбско време, на планински път между Черна гора и Сърбия шофьорът губи управление. Автобусът пада в река Лим.
Големият герой е Юлиян. Когато автобусът пада в реката, 18-годишното момче успява да излезе.
„Връща се да няколко пъти. Всеки път вади, но накрая не успява да излезе. За съжаление не му стигат силите и въздуха, за да извади още някой от съучениците. Успява да спаси 4-5 ученици“, обясни прокурор Денев.
Накрая няма сили да спаси себе си. Майката на приятелката му, която е учителка и също е в автобуса, се връща за него.
„Гмурнала да го извадят. Бил е полужив. Качили са го на една кола на едно момче. По пътя за брударево той е издъхнал. Неговата приятелка оцелява. Тя няма никаква вина“, посочи Георги Манзаров.
Всеки, успял да излезе на покрива на автобуса, опитва да спаси останалите. В спасяването се включват и местни.
36-ма от пътниците и двамата шофьори са спасени. В България родителите на децата разбират за катастрофата същата вечер. Още тогава е ясно, че жертвите са поне 10. А две деца са в неизвестност. Всички те – на възраст между 11 и 18 години.
„Чу се по националните медии. Чу се, че със свищовски деца. Всеки си мисли – „А, не е за мен. Не е за нас“. Оказа се , че е точно за нас“, спомня си Венцислав Евтимов.
И докато в Свищов посрещат оцелелите и погребват жертвите, родителите на 15-годишният Светослав и 13-годишната Антоана, които са в неизвестност, все още са на брега на реката.
„Антоана е четвърта или пета. Изкарват я полужива, нагълтана с вода. Връзват я. Метрите, които са от покрива на автобуса до брега са 5-6 метра. Тези 5-6 метра тя се развързва и изчезва“, каза Венцислав Евтимов.
За да търсят нея и изчезналия Светослав към мястото на трагедията тръгват и български водолази.
„Аз бях ръководител на цялата група. За съжаление, си спомням всичко. Може би всеки час. Гледката беше ужасяваща - планинска буйна река около 20-30 метра широка и от 6 до 9 дълбока. И най-малък шанс за живот да има – търси се оцелял човек, който всеки един момент може да загуби живота си“, подчерта Главен инспектор Димитър Бришимов, пожарникар.
„Тогава за първи път ми побеля косата в първата седмица“, обясни Ради Генков, баща на загиналия Светослав.
Тялото на издирвания Светослав е открито на 25 април. Точно месец след катастрофата – на 4 май откриват и Антоана. Заради придошлата река изваждането на автобуса от Лим в първите дни след катастрофата е невъзможно.
Започва съдебен процес. Подсъдим е 51-годишният шофьор Илия Измирлиев.
Обвинението е за причиняване на смърт по непредпазливост на повече от едно лице. По делото има няколко експертизи. Част от тях са с противоречиви заключения. Първата експертиза приема, че няма никакви технически причини за отклонението на автобуса.
Експертизите са категорични – шофьорът е карал с разрешена, но не и със съобразена с условията скорост. Спирачен път няма. Самият автобус е преминал технически преглед и е бил ремонтиран малко преди екскурзията.
На първа инстанция шофьорът Измирлиев е осъден на 7 години затвор.
„Все пак накрая приемаха че причината за катастрофата е човешка грешка. Прокуратурата се опитваше да лансира тезата, че има заспиване. Няма заспиване от него“, коментира Димитър Вълчев, адвокат.
Присъдата е обжалвана. На втора и трета инстанция е намалена на 4 години затвор. Причината – подсъдимият е оказал „реални спасителни действия и са на лице много смекчаващи вината обстоятелства“.
Можели ли са възрастните пътници да дадат път и да спасят децата - свързахме се и с Виолета Хабиб – тогавашната директорка на училището откъдето са почти всички пътуващи деца. Тя ни отговори, че се отнася сериозно към темата, но не желае да се включва „по никакъв начин в каквото и да е“.
А трагичният инцидент в река Лим води до законодателни промени. Първо в Закона за туризма. С него се забраняват нощните пътувания при екскурзии с ученици. Затягат се мерките и за фирмите превозвачи и туроператорите.
20 години след трагедията раната е отворена. Едни пазят спомени, към които не смеят да се върнат. След смъртта на децата си родителите им учредяват Фондация „Ангелите от Лим“. Дават награди, стипендии, организират конкурси. Включително музикален, на който винаги прозвучава гласа на Лора.
И така, помагайки на чуждите, знаят, че се помнят и техните деца. За родителите на Александра, Антоана, Антония, Боряна, Валентин, Виктор, Глория, Женя, Лора, Светослав, Светослава и Юлиян раната остава отворена.
