Десетки мъже и жени прекрачват прага на Националния военен университет "Васил Левски" в началото на 2021 г. с една цел – да служат в доброволния резерв на българската армия.

Снимка: btvnovinite.bg

„Първо, когато ги посрещнах на 10 януари, в погледа на тези млади хора имаше лека неувереност в някои от тях – от незнанието къде те влизат, къде попадат, с огромно желание пристъпват прага, желание и вълнение със срещата с истинския войнски живот“, казва подполковник Стефан Маринов, Началник на Център "Професионално и продължаващо обучение" в НВУ,

„Нашата задача е фокусирана върху тяхната подготовка. По никакъв начин това не трябва да се възприема като време, на което просто ще им бъде дадено да прекарат едни шест месеца. Изискванията са доста големи“, коментира бригаден генерал Иван Маламов, началник на НВУ „Васил Левски“.

Снимка: btvnovinite.bg

В условия на  строг режим, резервистите трябва да усвоят комплексни знания – от нормативната уредба на въоръжените сили, до разглобяване на автомат "Калашников". За секунди.

Снимка: btvnovinite.bg

„Това може би е по-лесната част. По-трудно е да научим младите хора да живеят във военна среда, да преодолеят военно-нормативния екстремум, който се явява чисто психологическа бариера за хора, които никога не са се сблъсквали с войнската действителност.  За първи път те се обличат по еднакъв начин – на всички униформите са еднакви. В цивилния живот не е така. В цивилния живот се толерира индивидуализма, самоизявата“, посочва подполковник Стефан Маринов.

Снимка: btvnovinite.bg

А да живеят в колектив, са избрали Беатрис Велинова и Николай Николовски. Тя е студентка по география, а той – счетоводител. И двамата гледат на казармата като на възможност да предизвикат себе си.

„Всичко започна с една заповед на сайта на МО, от която се казваше, че се набират хора за доброволния резерв. Аз така от време на време влизам, гледам и я видях. Подадох документи във военното окръжие по местоживеене и така. След това се явявах на медицински“, разказва Николай.

Снимка: btvnovinite.bg

„Беше ми интересно, исках да опитам нещо ново и да, любопитството ме доведе тук. 18:47 Нещата, които правят тук, фактът, че ни учат и на дисциплина и ни изграждат като характери - просто ми беше любопитно да видя дали ще се справя. Мисля, че съм за тук, така го чувствам“, споделя Беатрис.

Снимка: btvnovinite.bg

„Тези деца, дето се казва, трябва много бързо да от стола пред компютъра да се нагаждат на седалката на танка, на БТР-ра, на полигона.  Плюс това на полигона понякога пече слънце на 40 градуса, а понякога е минус 15, както е сега, и с всички тези несгоди  сегашният войник трябва да свиква“, казва полковникът от резерва Добри Стоянов.

Доброволната казарма беше приета от депутатите през декември 2020 г. с промени в Закона за резерва на въоръжените сили. Предвидено е всеки български гражданин до 40 години да има право на служба.

Разписано е военната подготовка да се осъществява два пъти в годината, а разчетите на разходите за 12 месеца възлизат на 8.3 млн. лв. 91 души от общо кандидатствалите за доброволния резерв 316 младежи и девойки обаче отпадат по медицински причини.

„Основните проблеми, на които се натъкваме, са наднормено тегло на младежите и девойките, нарушено цветоусещане и нарушение на очния статус, бъбречни заболявания, високо кръвно налягане… Откъм психологическата пригодност  - нереална представа с дейността, с която ще се занимават, занижени критерии и очаквания към военната служба, некомуникативност и като цяло неспособност за внедряване в колектив“, разкрива полк. Георги Петков, началник на Централното военно окръжие.

Снимка: btvnovinite.bg

„Не съм убеден, че за шест месеца ние можем да подготвим тези хора. Да, ако тези хора през няколко години… Защото и военната техника се променя, влизат, както Швейцария го е направила, и поддържат подготовка – да, но само с шест месеца, мисля, че не е достатъчно“, коментира полк. о.р. Добри Стоянов.

„Ние сме нахъсани, 20-годишните, и може би се тормозим от това, че като екип все още не можем да се съчетаем, но мисля, че всички добре се справят. Всички са много различни, това е хубавото, защото си пасваме – всеки е от различна сфера и различни знания има, говоренето с тях е доста приятно, защото научавам много нови неща, създаваме връзки и контакти и като колектив сме супер“, казва резервистът Беатрис Велинова.

За да кандидатствате в доброволния резерв на армията, трябва да предоставите редица документи, а за времето на активна служба резервистът има статут на военнослужещ с всички права и задължения, произтичащи от заеманата длъжност.

„Обучението е за придобиване на професионална квалификация. Той придобива квалификация войник. Второто е записано и в Закона за резерва – там хората, преминали етапите на военната подготовка при нас, могат да бъдат назначавани с предимство в държавната администрация“, казва подп. Стефан Маринов от НВУ "Васил Левски". 

„Беше ми интересно да видя за какво става въпрос . Не съм служил преди това, въобще нямам никаква идея как стоят нещата тук. Може би и от гледна точка на това, че имам и възможности за кариерно развитие след това – да остана в системата и да ми бъде един вид професия“, споделя Николай Николовски.

Събуждане в 5:40 ч. сутринта, физзарядка, почистване на спалните помещения, учебни и тренировъчни занятия – всяка минута от всекидневието на резервистите е точно фиксирана.

„Правим разни упражнения. Взводния ни, който ни води нещата, ни казва упражненията, ние ги изпълняваме. След това вече според разпределение на времето и какви занятия ще имаме, дали ще бъдат полеви, или в аула едно, лекции и така…“, разказва Николай.

„От началото беше странно, но бързо се свиква и е интересно и мисля, че всичко беше окей“, споделя Беатрис.

„Всички резервисти са поставени при едни и същи условия, при едни и същи битови условия, при едни и същи условия на провеждане на занятието и военната униформа задължава. Военната униформа е символ на достойнството и честта на българската армия“, казва подп. Маринов.

„Ние не можем да направим компромис с правилата си, защото това е смисълът на подготовката и е цел на военния“, отбелязва бриг. ген. Иван Маламов, началник на НВУ "Васил Левски".

„Военната педагогика трябва да направи от изявените личности колектив, който да действа като един човек на бойното поле, а не десет души да действат по различен начин. И това става не за ден, не за два. Това става с много труд, упоритост, тренировки и най-важното – убеденост. Тези момчета трябва да са убедени, че така трябва“, смята полк. о.з. Добри Стоянов.

Снимка: btvnovinite.bg

„Не мисля, че самата подготовка би пречупила един мотивиран и амбициран младеж или девойка, готови, и то на доброволен принцип, да отидат в поделението. Да, със сигурност ще има отпаднали, но това ще покаже докъде ще издържи физиката и психиката на съответния кандидат“, убеден е полк. Георги Петков, началник на Централното военно окръжие .

Над 1500 - толкова са свободните длъжности в сухопътните войски, военноморските сили и военните окръжия за кандидатстване в доброволния резерв на армията ни. Търсят се специалисти по разузнаване, бойна подготовка, както и командири на екипажи, а срокът е до края на октомври тази година.

Снимка: btvnovinite.bg

„Законът дава право на всички хора, които чувстват в себе си нужда, първо, да се предизвикат с това дали аз мога да живея под режим, дали мога да възпитам аз у себе си качествата, които са необходими на един военнослужещ като чест, достойнство, да бъда възпитаван в дух на колективизъм, да получа усещането някой да се грижи за мен“, коментира подп. Стефан Маринов, НВУ "Васил Левски".

„Не само службата трябва да бъде самоцел. Трябва да бъде самоцел и изпитание на собствените качества, сили и възможности. Човек на младини трябва да опита от всичко, за да види къде ще бъде полезен не само на себе си, но и на обществото.  Мисля, че всеки един трябва да има стимул и не заради самия себе си, а заради Родината, защото ние сме призвани да служим на Родината“, казва полк. Георги Петков, началник на Централното военно окръжие.

Още в ранни зори и при минусови температури на полигон „Беляковец“ край Велико Търново резервистите се обучават на стрелби, както и на сглобяване и разглобяване на автомат „Калашников“.

Мерките за безопасност на полигона са безкомпромисни и резервистите преминават задължителен допуск по запознаване с изискванията на терен.

„Провежда се стрелкова тренировка с резервистите и в момента се намираме в учебния център за привеждане на оръжието в нормален бой и в момента се подготвят мишените за подготовка на боя на автомат „Калашников“. Това е личното оръжие на всеки един войник“, обяснява подп. Маринов.

„Трудно ми беше като цяло да се ориентирам в отделните команди, при подаване на отделна команда, има точно определен ред, който се следва, това трябваше да запомня, иначе другите неща са лесни“, казва Никола.

Снимка: btvnovinite.bg

„Не са първи, тези стрелби за мен, тук сме вече за трети път и доста напреднахме с материала, всички се справяме доста добре и просто ни трябват още тренировки“, коментира Беатрис.

„Най-важното е да се придобият умения за боравене с оръжие, еднообразно премерване и плавното спускане, което е много важно за произвеждането на изстрел и реалното заемане на положението за стрелба.  Това са умения, които се натренират с различни стрелкови тренировки.  Най-важното, което е при началната военна подготовка, е обучаемите да се запознаят на теория с устройството, взаимодействието на частите и механизмите с автомат „Калашников“, казва подп. Маринов.

Снимка: btvnovinite.bg

„Аз съм убеден, че сред тези момчета и момичета има хора, които искрено вярват, че така служат на държавата, но има една лично мое съмнение, че някои го правят просто ей така – по комерсиални причини, по причина за малко разнообразие. В края на тези шест месеца, като ги изправим там пред мишените, на полигоните, дали ще са Сливница, Корен, Ново село, какви ще са показателите. Ако показателите клонят към нула, какво правим? Защото, недай си боже, свирне тръбата тая вечер, той трябва да влезе в танка, в БТР-а, за авиацията и за пехотата да не говорим, защото трябва там всичко да си е професионално“, казва полк. о.з. Добри Стоянов.

„Армията има бъдеще. Това, което сега започна като обучение, трябваше много отдавна да се случи. Да има хора подготвени, ние сме сега начална подготовка.  И дори някой да се откаже, защото има опция нали след клетвата, просто човек е преминал една начална военна подготовка, която ще му е от полза и в живота и, недай си боже да стане нещо, вече имаш представа какво е автомат, какви са заповедите, какви са командите и т.н.“, категоричен е Никола.

Никола и Беатрис гледат към бъдещето. След завършване на военната си подготовка Никола и Беатрис се надяват да постъпят в поделение и вярват, че мечтата им да служат на родината, вече се сбъдва.

„Ние станахме като едно семейство и чувството е много хубаво, самото въздействие от цялата тази обстановка и всичко, което ни заобикаля“, казва Бетрис.

„Това, което изпитвам, е това, което трябва да изпитва всеки български гражданин. Това е гордост и чест да си българин“, споделя Никола Николовски.

„Най-важният урок, според мен, това е да бъдат дисциплинирани, да вярват на своите командири, на своите колеги. Армията е институция, която изгражда колектив.  Ако този колектив няма доверие в своя началник или колективът няма доверие вътре помежду си, така не се върши работа. Затова винаги се стремим да възпитаваме в армията, да изграждаме самодисциплината“, коментира бригаден генерал Иван Маламов, началник на НВУ „Васил Левски“.

„Знаете ли, това ми го споделиха две млади жени от категорията на военнослужещите резервисти – „На някого му пука за нас“, това ми казаха. Което за мен беше много жалко.  Жалко защо - защото беше един сигнал, че извън армията, на никого не му пука за тези млади хора. А ние всички, офицерския, сержантския, командния състав ни пука за хората“, казва подп. Маринов.

„Мисля, че бъдещето на институции като българската армия е в ръцете на всички младежи и девойки, които идват след нас, на тези, които имат амбицията да постъпват в армията, да се развиват, да израстват в кариерата и да повеждат след себе си по-младите хора“, казва полк. Георги Петков, началник на Централното военно окръжие.

„Бих искал да завърша с една мисъл на Хенри Форд, който казваше: „Вземете ми богатствата, вземете ми всичко материално, но оставете ми хората и с моите хора, аз пак ще постигна всичко това“. Това е то!“, казва подп. Стефан Маринов от НВУ "Васил Левски".

 

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!