Представи си да живееш в свят, който отвръща поглед от теб – само защото не те разбира.
Представи си да имаш нужда от подадена ръка - но никой да не я протяга.
Представи си да се страхуваш да си себе си.
Но си представи и свят, пълен с обич, подкрепа и разбиране.
Това е една от техните мечти.
Сред нас живеят хиляди, които се крият – зад четирите стени, между които живеят, или зад собствената си представа какво е да си „обикновен“.
Този свят е сив, самотен, неразбран.
Вместо за него, ще ви разкажем за живота, който отново е пъстър – благодарение на само една подадена ръка.
Като света на Росица. Работи сред цветове и шарки. Всеки ден тя и колегите ѝ ворят. И когато са на работа, се чувстват като вкъщи.
„Това не е работно място като работно място. Хората казват, че не трябва да имаш приятели на работното си място. Тук е точно обратното, тук са приятелите. Тук са познатите. Другите може да нямат приятели в живота, но тук са им приятелите“, казва Росица Николова, управител на арт ателие „Творилница“.
„Творилница“ е социално предприятие за хора с психични разстройства. Преди да попадне в него, Роси дълго търси подходяща работа. През 2007 г. губи своята, след като споделя за заболяването си.
„Направих опит да кандидатствам. Видях, че си направих нещата, които те искаха като пробни задачки, бяха доволни, усещаше се, че искат да ме наемат. И накрая като споделих, че имам психично заболяване, ми отказаха. Тогава спрях да правя повече опити. На практика ние сме лишени от правото на труд. Това се получава – ако излезеш и кажеш, че имаш диагноза, няма да те вземат на работа. Може би те си представят, че постоянно си в състояние на криза, но то не е така – кризата преминава и ти си оставаш същия човек“, споделя жената.
Обещава си – следващото работно място ще е това, на което може да е себе си.
„Тук е среда, в която си приет, можеш да споделиш всичко ,може да ти се помогне. И си себе си. Аз съм решила до края на живота си да работя само с хора с психични заболявания. За мен те са по-добри като хора, по-честни, по-искрени. Може би тези страдания са ги направили и с тях се работи по-лесно“, смята Росица.
Но тези, които откриват разбираща среда, са единици. Обикновено работодателите отказват да наемат хора с психични заболявания, защото не познават същността на тези диагнози, казват запознати.
„Изключително малък е процентът на работещите с психични разстройства. Една част от тях работят без знанието на работодателя. Но когато има криза, работодателят се освобождава от тях. Другият проблем е, че ако заявят, че имат психично разстройство – въобще ни биват назначавани. Фактът, че болестта може да отнеме някои способности временно, дори не е толкова показателен, колкото голямата стигма в обществото. Работодателите особено са доста тревожни по отношение на хората с увреждания, а в частност – с психични разстройства, най-малко наемат хора“, обяснява Валентина Христакева от фондация „Глобална инициатива в психиатрията“.
Търсещи работа често се свързват с Валентина. Но работодатели – не.
„Нашите хора се справят. Те са лоялни, коректни и изпълнителни. Като че ли това са качества, които трудно се намират в работниците“, допълва Христакева.
С подобни проблеми се сблъскват и хората с интелектуални затруднения. Като Павел.
Всеки ден малко преди 11 ч. той приема детската кухня за над 70 деца от столичния квартал „Гоце Делчев“.
На 42 години е. И това е първата му работа. Разказва, че срещите с хора са променили живота му: „Развил съм се. Не съм този човек, който съм бил преди 2 години или преди 5. Смятам, че съм на по-добро равнище. Преди съм бил по-затворен, сега съм по-отворен, да кажем. Харесва ми, че общувам с тези хора. Общувам и ми харесва това нещо. Нещо различно е от всекидневието.“
Работата го прави и пълноценна част от обществото, казва самият той. Сега целта му е да сключи трудов договор с общинската структура – и да поеме детската кухня за постоянно.
„Подал съм документи. Кандидатствам, но дали ще ме одобрят…. Това никой не знае. Важно е да се представя тука добре. Малък ми е ТЕЛК-а. За да мога да имам пенсия, трябва да работя, да имам осигуровки и след време да получа някаква пенсия“, уточнява Павел.
А Калин се занимава с кулинария от 18-годишен. В момента работи както в столичен ресторант, така и към социалното предприятие за кетъринг „Бон Апети“ към „Света на Мария“. Да приготвя храна за различни поводи е любимата му дейност.
„Виждаш, че хората ти харесват храната. Че я оценяват. И знаят, че въпреки че идва от хора с интелектуални затруднения, са доволни. Ние сме съвсем нормални хора. Нищо, че сме с малко по-бавно мислене. Това не значи, че не можем да работим и да помагаме на обществото“, коментира Калин.
И той споделя – с работата си е добил много нови умения и вече се чувства по-приет.
„Даде ми повече увереност, самостоятелност. Мога да взимам решения сам за себе си. Как да си разпределям бюджета. Как да живея самостоятелно. Чувствам се добре. Чувствам се полезен“, допълва младият мъж.
Промяната виждат и родителите му.
„Те са много горди с мен. Защото те не очакваха аз да се развия по този начин. Преди бях много плах. В момента единственото нещо, което искам, е да заживея самостоятелно. Някой ден. Някой живот“, споделя мечтите си Калин.
Пътят на Павел и Калин започва именно от социалните предприятия. В тях те придобиват умения, които им помагат на пазара на труда. Хора с интелектуални затруднения работят и в детски градини, хотели, музеи.
„Най-големият напредък за нас е, че има толкова младежи, които успяват да се реализират на пазара на труда. И това е нашата цел. Другият напредък в обществото е, че малко по-лесно става сякаш работодателите да се отворят към това да наемат човек с интелектуално затруднение“, коментира Миряна Сирийски, директор на фондация „Светът на Мария“.
Миряна е категорична – нужни са спешни мерки, които обаче да са насочени към нуждите на различните групи. По думите ѝ хората с психични разстройства са най-изключените хора от пазара на труда. Точна статистика няма, защото те влизат в общата група на хора с увреждания.
Не се знае колко точно са българите с психични разстройства и интелектуални затруднения - няма. Но само от 2021 г. ТЕЛК за тази диагноза получават над 5000 души. От тях 90% са в трудоспособна възраст.
Каква част работят – също не се знае. Държавата подпомага 4 центъра за защитена заетост, 60 места, на които хората с такива потребности се обучават на умения.
„По принцип не са достатъчни. Но тук са най-тежко засегнатите хора в тези центрове. За голяма част от тях това е и първото им работно място. В тези центрове те придобиват трудови навици, свикват със средата и вече, ако се реализират – могат да преминат в обичайна работна среда. По тази програма ние даваме 50% от минималната работна заплата за срока на целия проект, плюс всички осигурителни вноски за работодателя“, обяснява Миряна Сирийски, директор на фондация „Светът на Мария“.
Има и мерки, които стимулират работодателите да наемат хора с увреждания – чрез покриване на част от разходите им или отпускане на средства за интегриране на работните места или разкриване на нови.
Според неправителствения сектор – тези мерки са неработещи, защото работодателите нямат задължение да назначават определен дял хора с психични заболявания или интелектуални затруднения.
Според европейската статистика заетостта при хората с увреждания е 40%. Едва 25% от тези с интелектуални затруднения и психични разстройства обаче работят. У нас – под 1/4 от хората с увреждания в трудоспособна възраст работят. За заетостта на тези с психични заболявания и интелектуални затруднени – данни няма.
Пример за добри практики е Италия. Още през 70-те години там започва реформа в психиатричната помощ. Целта на този подход е социалното изключване да спре.
„По този начин работата стана важен стълб от системата за психично здраве. Трудовата терапия се превърна в истинска работа. В средата на 70-те години бяха създадени и първите социални предприятия, в които работят хора с увреждания. А през 1991 г. италианското правителство прие закон, който ги регулира – поне 30% от работещите там трябва да са от уязвими групи. Цялата концепция се базира върху идеята за работа, която е съобразена с индивидуалните особености на човека“, обяснява Фелицитас Крезимон от конфедерацията на европейските социални предприятия.
Към днешна дата социалните предприятия в Италия са над 20 хиляди. Поддържа се и специална база данни за хората с над 45% намалена работоспособност, в която са описани уменията и опита им. А според местните закони, работодателите са задължени да назначават определен брой хора със специални потребности според броя служители.
Картината у нас – от началото на годината на всеки 100 регистрирани безработни работа започват петима. За 2023 г. 4500 от хората с увреждания са намерили работа чрез посредничеството на бюрата по труда.
Сред успелите е Георги. След като защитеното му работно място затваря врати, му се налага сам да търси работа. Онлайн намира точната обява – работа в обществена пералня.
„Имах известна резервираност и мислех ,че след като съм такава утежняваща диагноза ще бъда тенденциозно посрещнат и няма да ми бъде оказано внимание, или че ще бъда назначен, но ще бъда дискриминиран“, споделя Георги Христов.
Управителят на обществената пералня Иванка Сарандева си спомня деня, в който Георги се обадил по обявата за работа: „Беше, спомням си, петък късно вечерта. Представи се по телефона. Каза, че е отговорен и честен служител. Каза, че ще даде всичко от себе си за развитието на фирмата. И аз си казах: „Еми супер, това е моят човек“. Той дойде на следващия ден, беше притеснен. Сподели ми, че има заболяване и се колебаеше дали ще го одобря“.
Още на интервюто Георги показва завидни умения. Така вече 1 година той работи със сърце и с усмивка. През тази година в пералнята намира и приятели.
Той мотивира Иванка да наеме и други хора с неговата диагноза. В момента двама се обучават активно. А Георги казва, че вниманието и подкрепата лекуват.
-
Тази събота и неделя 4 мин.Да запаметиш света: Канадско семейство обикаля планетата, преди децата им да ослепеят -
Светът 4 мин.Надбягай съдбата: Историята на Давиде, който покорява върхове с четири ампутирани крайници -
Светът 2 мин.“Силата на цветята“: Историята на младежи с увреждания от Гърция и техния пъстър свят
-
Тази събота и неделя 4 мин.Да запаметиш света: Канадско семейство обикаля планетата, преди децата им да ослепеят -
Светът 4 мин.Надбягай съдбата: Историята на Давиде, който покорява върхове с четири ампутирани крайници -
Светът 2 мин.“Силата на цветята“: Историята на младежи с увреждания от Гърция и техния пъстър свят
