Утре любимецът на няколко поколения Стефан Данаилов трябваше да навърши 77 години. В нощта на 27 ноември той остана завинаги на 76.
Екипът на bTV събра непоказвани кадри от живота на Мастера през последната една година.
Какво остана скрито за публиката?
„За публиката? Ами остана скрито огромната любов, с която той ни дари. Хората, които бяха около него. Хората, с които той се чувстваше много щастлив. Това хората трябва да го знаят. Благодаря на Господ, че ме дари с тази последна среща, защото бяхме до него една група хора, които пътувахме с последното му представление "Актрисата". Те го вдигнаха от вкъщи. Може би, ако не беше тази пиеса, той щеше да си остане вкъщи и нямаше да излезе никога”, сподели Ненчо.
"Той каза: "Аз няма да проходя, ако не се кача на сцена пак". Изведнъж го беше обладал невероятен живец, невероятно желание да се върне, да играе”, спомня си Росица Обрешкова, племенница на Стефан Данаилов.
Именно връщането на сцената за Мастера му даваше стимул:
„Той си осъзнава, че трябва да го направи това нещо (да игра не сцената - б.а.), като последно нещо и това му дава стимул да стане, да върши, да прави. Ама Бог си знае времето какво е”, казва Владко.
„Не мисля, че съм била толкова убедителна, колкото ми казват всички мои колеги: "Браво, че го нави!". Аз мисля, че той беше готов и му трябваше съвсем малко. Мисля, че го убедих много лесно и той беше готов, готов да се върне!”, казва Аня Пенчева.
Неговите колеги и приятели споделиха, че той им е казвал, че се е чувствал по-зле, когато не е играл и че „този адреналин няма къде другаде да го намери”.
За 40 години в Народния театър, на сцената Стефан Данаилов е бил и Дон Жуан, и Хамлет, и Дон Кихот, и Бойчо Огнянов. В последните години беше и постановчик.
Мастера държеше да изрежисира и последното ни интервю – къде да застане репортерът, откъде да влезе и излезе от кадър – знаеше точно как иска да изглежда всичко.
Тогава той сподели пред bTV, че му е много тежко, че не може да чете
“Mного ми пречи това, че не мога да чета, имам чувството, че ще затъпея, затова с нетърпение искам да започна да уча текста (на постановката – б.а.), да раздвижа малко тази памет”, сподели Мастера тогава преди завръщането му на сцената в навечерието на рождения му ден.
Колегите и приятелите му го наричат перфекционист:
„Всеки ден репетирахме. И излезна хубава премиера. Той беше толкова щастлив този човек, така че аз съм… Не ми е мъчно в момента от тази гледна точка, че знам, че последните му мигове от последната година беше много щастлива. Ние пътувахме. Видях покрай него едни препълнени салони с хора, които го боготворяха, ставаха на крака. Това него го зареди. Той живна. Той, ако не беше болен с краката си, да не може да ходи, той беше много жив човек. Ние всяка вечер сядахме по неговия начин… едни безкрайни гуляи, по неговия начин, който само той умееше в тая държава. Той даваше едни безкрайни гуляи. До последно си хапваше и си пийваше и така”, спомня си Ненчо.
А дните му преди да влезе в болница са минавали в планове за следващи турнета, гостувания и градове, както и в идеи за нови проекти като пиеси и сега има няколко такива по негова поръчка, които Кирил Кирилов ще направи заради него.
Вижте още неизлъчвани кадри с Мастера във видеото.
