Всички познаваме Яворов. Като че ли сме негови братя, сестри, другари и любими. Знаем го като символист, нежен лирик и ценител на женската душа. Поет до мозъка на костите. Но той е внедрен с цялата си личност в своето време.
Конфликтната му природа живее така сякаш е призована да се отдаде изцяло на епохата от края на XIX и началото на ХХ век.
В годината, когато започва Балканската война, поетът става кмет. Макар само за седмица Пейо Крачолов Яворов застава начело на Неврокоп, днешен Гоце Делчев. А преди това чета номер 15, която поетът лично предвожда, участва в освобождението на града. 108 години по-късно за първи път бяха публикувани неизвестни писма и документи от тази бурна есен на поета.
„Яворов гледа много добросъвестно да изпълнява тези свои задължения. Това личи от документите, които публикувахме в тази книга – „Непознатият Яворов“, вътре има разписки, от кого какво е взето. Има требвания, да обясним, това са отчислявания на четниците на неговата чета, които напускат, но продължава да им се води оръжие, което е собственост на ВМРО. Всичко точно, честно, почтено е изпълнявано. Има на какво да се учат днешните кметове от Яворов“, казва издателят Пламен Тотев.
„Това е разгарът на Балканската война, или Втората освободителна война, както спонтанно народът я нарича. Заварва Яворов като действащ член на задграничното бюро на ВМОРО, той изпълнява този пост още от 1908 г., много важна длъжност впрочем в организацията“, уточнява историкът проф. Светлозар Елдъров
Освен като поет, той изпъква като полеви командир и като добър организатор.
Слабо известен факт е, че в същата есен Яворов е кмет и на Кавала. Също за кратко. Но непосредствено преди това заедно с бащата на Никола Вапцаров, Йонко, Христо Чернопеев и Михаил Чаков превземат със забележителна хитрост 50 хилядния пристанищен град.
„Преоблечени като български военнослужещи, явяват се внезапно в града, представят се на слисаните турски войниците от първите постове като парламентьори на българската армия на Седма рилска дивизия на ген. Тодоров, която по техните думи идва по петите им, и поставят ултиматум градът да се предаде. Този номер, да го наречем, проработва“, разказва историкът Елдъров.
Чак два дни по-късно по заповед на ген. Тодоров една българска рота влиза в Кавала.
Звездата на Яворов изгрява след като публикува в сп. „Мисъл“ поемата „Калиопа“. Името Яворов му дава друг поет – Пенчо Славейков, който не иска да сложи под красивите рими фамилията Крачолов. Но творецът с ново име вече е поел по пътя на революционера и застава до най-големите имена в Македоно-одринското освободително движение – Гоце Делчев и Тодор Александров.
Когато след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание Гоце Делчев е убит, Яворов написва първата му биография. Посвещава му и стихотворение. А в наши дни композиторът Божидар Петков написа песен за телевизионния вариант на филма „Мера според мера“.
Поетичният и личният живот на Яворов се свързват в едно с каузата на Македония. За първи той участва в акция на Върховния македоно-одрински комитет през 1895 г., през 1912 г. вече е войвода на чета. Всички нови документи, писма и стихотворения на поета са намерени от човек, който се представя като второ поколение колекционер и ги продава на фондация „Яворов“ за 27 хил. лв.
„Тази откупка стана на 3 януари, наново проверихме тези документи, дали са оригиналите и като видяхме, че всичко е точно, тогава се заехме да намерим тези пари“, уточнява Тодор Иванов от фондацията.
За часове тези сензационни разкрития предизвикаха скандал в писателските среди. Появяват се съмнения, че става въпрос за фалшификация.
Доц. Милкана Бошнакова изследва документите, изхождайки от дългогодишната си работа с архив за Македония, ВМРО и Яворов. Според нейната експертна оценка те са автентични, включително и патриотичните стихове, писани на бойното поле през 1912 г.
„Реално това са последните три стихотворения, известни нам, написани от Яворов, като че ли го има момента на равносметка, тази страст е донякъде по-приглушена, има го и това, че той е застанал пред лицето на смъртта, той може да не се върне, има го този мотив тази земя да го погълне. Тези три стихотворения, ако не точно революционни, могат да бъдат определени, по-скоро те са родени от революционна среда“, коментира Пламен Тотев.
Стиховете, намерени повече от век по-късно, са в добро състояние, запазени са и пликовете, в които са били поставени, защото две от тях са част от писма.
„Това е истинско чудо, наистина, това е сензация в най-хубавия смисъл на думата, защото имаше много критически томове се изписаха за това за неговото, едва ли не ритуално отказване от поезията, след смъртта на любимата му Мина. Поет се ражда, поет умира“, смята Тотев.
Изследователката на Яворов Катя Зографова изрази съмнение, че римите са произлезли от ръката на Яворов.
В статус във „Фейсбук“ тя поиска нова експертиза и цитира известно писмо на поета, в което той обобщава годината на Балканската война в три точки. Като под точка три отбелязва, че не е яхнал вълната на криворазбраното родолюбие и не е написал патриотически стихове.
Според Зографова писмото е публикувано в том V от събраните съчинения на Яворов през 1979 г., на страница 237, а оригиналът му се пази в Българския исторически архив на Националната библиотека.
Новите документи, датирани от есента на 1912 г., излязоха в книга в навечерието на рождения ден на Яворов – 13 януари.
Неоспорим факт е, че същата есен има много специално значение за поета. През септември 1912 г. Яворов толкова набързо сключва брак с Лора Каравелова, че булката дори няма бяла рокля. Това е тяхната хайдушка сватба преди отпътуването му за Македония.
„Изпълнителният комитет на македоно-одринските братства оповестява, че всички, които не са служили в българската армия и нямат някакво мобилизационно назначение, трябва да се явят на сборния пункт в Лагера, мястото на днешния едноименен квартал. И наистина, там на 19 септември, се събират 5000 души.00.35.43. той за половин час намира време да сключат църковен брак с Лора Каравелова, но веднага след това се включва в това движение“, обяснява проф. Светозар Елдъров.
Сред сензационните открития е писмо до деееца на ВМРО Тодор Александров, в което поетът изразява несъгласие с насилствено покръстване на помаци в Родопите и преследване на арменци. Но тук също се появиха несъответствия.
Акцията е известна под името Кръстилката и е по-скоро самодейност от страна на войводата Христо Чернопеев и още двама негови съратници, независимо, че църквата и държавата също се включват. Около 200 хиляди българо-мохамедани са принудени да приемат християнството, но следва пълен провал. Година по-късно те се връщат към мюсюлманската религия, а част от тях се обръщат срещу ВМРО.
Връзката на поета с арменците е много дълбока. На ръба между XIX и XX век Яворов пише едноименното стихотворение, след като става свидетел на жестоката съдба на заселниците край гара Скобелево, които пеят тъжни песни за масовите убийства по време на султан Абдул Хамид Втори.
Арменци се бият рамо до рамо с българските четници в Тракия и Македония и по всички Неговите „изгнаници клети“ често го посещават и в последните му дни. Полуслепият Пейо Яворов има малко приятели, след като прави неуспешен опит да се самоубие, разтърсен от загубата на съпругата си Лора, която се застрелва пред очите му в нощта на 29 ноември през 1913 г. Тя си отива си от света в същата черна рокля, с която набързо се венчава за него през есента на 1912 г. Той остава жив, но обречен на клеветническа кампания от нейни роднини и близки, които го обвиняват, че е убил съпругата си.
Поетът изпада в унизителни ситуации и търси помощ от приятеля си Асен Златаров: „Ти знаеш ли, че днес паднах и никой не ми подаде ръка. Да, да, паднах, заплетох си краката в едни камъни и се сгромолясах. И трябва да е било забавна картина за минувачите: виждам ги как се хилят…“
Обръща се и към Тодор Александров, другар от битките за свободата на Македония: „Брате, Тодоре, кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният син (аз се считам неин) умря в свободна България, увенчан с една мръсна клевета…"
Една част от кореспонденцията между Яворов и Александров изчезва.
Пейо Яворов е толкова значим, че първото произведение за драматичния развой в живота му е написано от непосредствения му съперник през онази бурна 1913 г. Той е Михаил Кремен, негов приятел и годеник на Дора Конова, девойката, заради която на 29 ноември същата година Лора прави сцена на ревност и се самоубива. Произведението е „Романът на Яворов“ в две части и според специалисти остава единственото по рода си в българската литература, безценно свидетелство за един от най-ярките периоди в културната ни история.
От 1912 г. 1914 г. година поетът живее от есен на есен. Най-важното му се случва в сезона, в който природата умира. Накрая той е отритнат, безпаричен и сам, и слага край на живота си с куршум и силна отрова.
