Липса на ресурсни учители и на асистенти за децата с аутизъм в образованието. В България около 2200 ресурсни учители преподават на над 25 000 деца със специални образователни потребности.
Една голяма щастлива любов, за която е готова да даде всичко. Така Ангелина Захариева описва 8-годишната си дъщеря. Момиченцето е с диагноза аутизъм. За малката Веси масовото училище е предизвикателство и затова родителите й избират частно.
„Ако бяхме я записали в едно общообразователно училище, това означава винаги, че майката и бащата напускат работа и един от тях отива с детето като асистент, връща се в първи клас и отива в училище. Ние сме в частно училище в такъв клас с деца с аутизъм, има ерготерапия, арт терапия, йога, музикотерапия, неща, които детето може да ги има на едно място“, каза Ангелина Захариева.
За нея причините за това решение са липсата на достатъчно ресурсни учители, на асистенти, както и на интегрирана програма за деца с аутизъм.
„Нека да има в училище един малък клас с деца, ние примерно сме 4-5 дечица, сложете един, двама учители, нека да има помощник-възпитател. Нека в началото започнат с елементарни неща. Ако трябва редене на дървени пъзели, лека-полека да се надгражда, нека детето не започва с азбуката или с дроби, защото децата не го разбират това“, каза Захариева.
А когато Веси завърши, вероятно майка й ще трябва да напусне работа.
„В Германия, в Ирландия имат защитени селища, които са къщички с по няколко възпитатели. Там на деца и възрастни с проблеми в развитието им правят градинка да работят или нещо да изработват ръчно и да живеят в една защитена среда“, обясни майката.
Христина Бабалова е отдадена на каузата – адекватно образование за децата с аутизъм.
„Доста път сме извървяли, понякога е доста трудно да обясним на хората как едно тичащо, смеещо се и жизнено дете има изключително дефицити и проблеми в развитието“, казва Христина Бабалова, член на Сдружение ''Аутизъм - образование, бъдеще и възможности''.
Вече трета година по инициатива на родители в частно училище има изнесен клас за деца в аутистичния спектър. Там екип от специалисти обучава децата по американска програма.
Във времето са обсъждани различни идеи с цел подобряване на образованието на децата в аутистичния спектър. За да има напредък в развитието на децата, според Христина ресурсните учители е добре да бъдат профилирани за ученици с аутизъм.
„От много години не са правени кръгли маси по тези въпроси, има много конвенции на ЮНЕСКО, които не се спазват в нашата страна. Би могло да се помисли в тази насока, иначе децата ни ще бъдат обречени“, заяви тя.
Световните данни показват, че в България 80 на 10 000 от децата са в аутистичния спектър. Според специалисти статистиката в Европа е занижена.
Мирела Пиронкова съпровожда по пътя на знанието децата със специални образователни потребности. Назначена е по европроект като психолог в столична детска градина.
„Много малко се говори за самите деца, какъв е техният свят, а те са просто абсолютни като нас, като всички деца, но с малко по-различни виждания за света“, обясни Мирела Пиронкова, психолог в ДГ 59 "Елхица".
В яслена възраст е необходимо до децата да има хранителни терапевти, да се развиват правилното им дишане и комуникационните им умения, казват експертите.
Мирела разказва, че изпращането на специалисти от ресурсен център отнема много време и процедурата е тромава: „Един логопед е два пъти в седмицата, особено в детската градина по 30 минути 2 пъти в седмицата работи с едно дете, това е прекалено малко. Часовете на специалистите, които работят с тези деца, трябва да са повече от 6. Ако едно дете има нужда и часът на психолога не е сега, какво правим!?“
Около 200 детски градини в цялата страна имат не само ресурсни учители, но и специални терапевтични пространства. Така например в столичната ДГ 59 ''Елхица'' децата използват мултисензорна Монтесори образователна градинка. Тя е направена с обединените усилия на учители, родители, фондации и доброволци. Финансирането за нея е от голяма търговска верига в страната и от родители.
„Ако в бюджетите на детските градини са заложени достатъчно средства за работа с деца със СОП, не само по единен разходен стандарт, а и такива, които подпомагат за изграждане на среда - пак бихме търсили участието на различни фирми и бихме участвали в различни проекти, защото това ни дообогатява и донося още повече постижения като тези за всички деца не само за децата със СОП“, заяви Мария Галчева-Стоицова, директор на ДГ 59 "Елхица".
След детската градина родителите са изправени пред варианта да обучават детето си в масова класна стая с подкрепата на ресурсен учител или в комбинирана форма, тоест част от часовете да се провеждат индивидуално с учител, друга част в клас. При невъзможност това да се случи детето може да постъпи в център за специална образователна подкрепа. Някои родители избират и частно училище.
Илиян е на едва две години, когато майка му чува диагнозата аутизъм. Посещава детска градина, но за кратко и до обяд, тъй като има особености в режима му на хранене и на спане. Постъпва в масово училище. Заради липсата на асистент и малкото време с ресурсен учител, Цвета е плътно до сина си и в клас, и в междучасията. Държавата отпуска около 1000 лева месечно за Илиян, които покриват само единия център, който той посещава.
В помощ на Илиян би била изнесена паралелка за деца със специални образователни потребности в масовите училища обяснява майка му.
В училището са назначени ресурсен учител, логопед и педагогически съветник, но не и помощник-учители, които да заменят родителите в клас.
Децата със специални образователни потребности училище посещават ресурсен учител поне за два учебни часа на седмица, занятията им включат например работа с магнитна дъска. В училището 17 деца със специални образователни потребности учат наравно с останалите си връстници, от тях 4 са в аутистичния спектър.
„Взимам и допълнителни часове, тъй като имаме повече деца и не мога да ги обхвана в редовните часове“, казва Цветелина Максимова, ресурсен учител в 42 ОУ ''Хаджи Димитър".
Над 10 години Доника Костадинова е счетоводител, докато не става майка на момченце с аутизъм. За да му помага и вкъщи, завършва специална педагогика.
Обяснява, че за добрата интеграция в клас е добре до всяко дете със специални образователни потребности да има помощник-учител.
„Свърза се с мен майка от Украйна със съвет как да я насоча къде да запиша детето й. Аз я попитах какво може. Тя ми разказа, че детето й е невербално и в Украйна е с придружител, който адаптира програмата. Попитах през цялото време ли и тя каза - да. Аз чистосърдечно й се усмихнах и й казах, че това в България няма как да се случи, осигурено от държавата“, обясни Доника Костадинова, която е ресурсен учител в 60 ОУ ''Св. Св. Кирил и Методий".
В страната около 2000 деца в аутистичния спектър са в образователната система, но според специалисти те са поне два пъти повече, защото голяма част от тях нямат формално такава диагноза.
Броят на ресурсните учители постоянно се променя. В момента в България те са едва около 2200, а децата със СОП са 25 000.
„Това, което се прави, е, че се предлагат допълнителни квалификационни форми. Общообразователни учители могат да получат допълнителна квалификация за ресурсен учител. Така се разширява и палитрата от специалисти“, Калоян Дамянов, директор на Регионален център за приобщаващо образование София-град към МОН.
От регионалния център открояват необходимостта от помощник-учители.
Съветът на експерти е да се отделя еднакво време за групови занимания на детето и за индивидуално обучение с ресурсни учители и специалисти.
„Детето в спектъра общува лесно с възрастни, лесно с по-мънички деца, но по някаква причина детенцето много трудно общува, влиза в обстановка с групови правила. По тази причина и фронталното образувание, образуванието, при което един преподавател се изправя и започва да инструктира детето в рамките на целия клас, на детето в спектъра му се струва доста трудно да влезе в тази обстановка“, казва Станислава Чуринскиене, консултант по детско развитие и основател на Сдружение ''Всяка дума''.
Развитието на социалните умения на децата с аутизъм е ключово за интеграцията им в работна среда след навършване на пълнолетие. Това може да се случи в защитена трудова среда например в дневни центрове. Наблюденията на специалистите са, че IT компаниите са най-отворени към наемането на младежи в аутистичния спектър.
„В България ще стартира една програма, която ще подготви младежи за IT компания. Тази програма е вече разработена, приложена е в други англоговорящи държави и цели да обучи лица с диагноза от аутистичен спектър. Трябва да са над 18 години за работа на основни позиции в компанията“, обясни Ана Андреева-Сапунджиева, клиничен психолог в ''Център за социална рехабилитация и интеграция - приоритет аутистичен спектър''.
В зависимост от заболяването на детето и степента на увреждане месечната помощ от държавата варира от 350 до 930 лева.
„В случаите, в които до 2-годишна възраст на детето се установи, че има трайно увреждане и му бъде издадено експертно решение от ТЕЛК, майките или семействата могат да кандидатстват за допълнителна еднократна помощ при раждане на детето, която за 2022-ра година е 100 лева“, казва Павлинка Дупчева, която е главен експерт в отдел ''Социални и семейни помощи'' на Агенцията за социално подпомагане.
За момента няма предвидени промени в размера на средствата.
Липсва статистика за това колко деца в аутистичния спектър се реализират професионално. Специалистите казват, че много от тях в България остават невидими, защото няма достатъчно услуги, които да откликнат на потребности им.
