Те поемат по пътя от Турция през ледените води на Средиземноморието, натоварени на гумени лодки към Гърция. Рискувайки всичко. Най-вече живота си. С надеждата да бъдат спасени от европейските сили за охрана на границите.
Някои успяват и стигат бреговете на гръцкия остров Лесбос.
Скоро след това обаче попадат в капана на острова… зад високата ограда и телената мрежа на бежанския център „Мория”. „За да получим храна, чакаме по три часа на опашка. Не се чувстваме в безопасност тук”, разказва бежанец от Афганистан.
Бордовият инженер на кораб „Поморие 511” Петър Огнянов обаче е категоричен: „Ако днес, сега, тук не се борим с незаконната емиграция , може би след време няма да има граница, която да пазим”.
Земен Ад
2015 г. Европа се сблъсква с безпрецедентен мигратски натиск. Над милион бежанци от Близкия изток и Африка се отправят към границите на съюза. Първата вълна поемат гръцките острови. Една от основните входни точки е Лесбос.
Бежанската вълна е оставила траен отпечатък върху острова. Почти на всеки бряг могат да бъдат видени с просто око вещи на мигранти, както и останки от гумени лодки.
„Островът на узото”, както е известен, се намира само на 20 км от турския бряг, което го прави привлекателен за търсещите убежище. И до днес повече от 50% от мигрантския поток през страната минава от тук.
Веднъж щом се доберат до бреговете на гръцкия остров, пристигащите мигранти попадат в бежанския лагер „Мория“ недалеч от столицата Митилини. И остават там блокирани за месеци.
Наричат го „Адът на земята”. Условията за живот в центъра са чест повод за недоволство и бунтове сред мигрантите. Построен от гръцките власти през 2016 г., той отдавна е надхвърлил капацитета си за 2000 души. По последни данни на Върховния комисариат за бежанците към ООН в момента там живеят над 6500 души. Предимно от Афганистан, Сирия и Иран. По-голямата част – мъже.
Достъпът до вътрешността му за посетители е забранен. Вратите му останаха затворени и за нашия екип.
Пътят до лагера
На метри от бетонната ограда, опасана с бодлива тел, бежанците са изградили град от палатки. Там срещаме 32-годшиният Садък. Преследван заради азерския си произход, напуска Афганистан.
Твърди, че прекосява границата нелегално със съпругата си и малкия им син: „Най-трудно беше да преминем границата между Иран и Турция. Иранската полиция има право да използва оръжие, много от хора преминавайки, просто умират. От Турция се качихме на лодка нелегално и така стигнахме до бреговете на острова”.
Вече 20 дни палатката е техен дом. Без ток, без вода.
Преди 20 дни в палатковия лагер се настаняват и Башир и Найтла. Семейството бяга от Кабул. Прекосявайки опасните води на Средиземно море, Найтла прави спонтанен аборт – след три години опити да зачене.
Оставяйки всичко зад гърба си, не предполагат за условията, които ги очакват тук.
„Не знам какво е решението на Европейския съюз или как ще се справи с проблемите в лагера, но животът тук е много труден. Всеки ден се налага да чакаме на опашка за храна. Хората са бият, защото не достига. Трябва да се направи нещо”, смята Садък.
В името на детската усмивка
На метри от мизерията и страха ни посрещат детски смях и очи пълни с надежда. Преди около 5 месеца Салам Алдийн преобразява изоставен склад в близост до лагера в център за игра. С една цел – да върне усмивката на хилядите деца на „Мория”, която войната им е отнела.
Салам Алдийн е един от доброволците на острова. Когато през 2015г. вижда снимката на изхвърленото тяло на тригодишното сирийско момче Алан Кюрди на турския бряг, напуска родната Дания и пристига в Гърция. За да участва в спасяването мигранти.
И така до 2016 г. Тогава той и четирима доброволци от неговата организация са арестувани от гръцките власти и обвинени в трафик на хора. Прекарват 48 часа в ареста. След две години борба в съда са оправдани.
„Спасяването на човешки живот е нещо неописуемо.След като видях всичко, не мога просто да обърна гръб и да се върна у дома, в моята страна и да живея нормален живот. Не мога! Опитвам се да направя нещо, което да има смисъл”, категоричен е доброволецът.
Затова всеки ден посещава палатките около лагера и помага на хората с храна, вода и одеяла. Според него ако разселването е невъзможно, то поне би трябвало да се изградят още лагери: „Дайте им правото да се почувстват хора, защото сега кучетата на улицата живеят по-добре”.
Не всички бягат от война
И докато търсещите убежище свикват с мизерията, местните хора на острова са завладени от нарастващия страх и несигурност.
Палюла живее в столицата Митилини и работи на търговската улица. За последните две години магазините тук са обирани няколкократно: „Първо пристигаха бежанци от Сирия, бягаха от войната и ние ги приехме. И нямаше как да не го направим, защото това, което те преживяват е ужасно. Но сега ситуацията се промени. На острова пристигат все повече икономически емигранти”.
Тя не вярва, че на острова отново ще може да се води нормален живот.
Кой пази границата
Морските граници на ЕС са 45 000 километра. За тяхното охраняване страните членки са подпомагани от „Фронтекс” – европейската агенция за гранична охрана. В Егейско море 500 офицери и 14 патрулни кораби на агенцията се борят с пресичането на миграционните потоци.
От град Мaливос в северната част на острова тръгва екипажът на португалския патрул всяка вечер. За да видим как се охраняват териториалните води, на борда се качва и нашият екип.
Малко след полунощ започва дежурството на португалските офицери. Страната участва в мисиите на „Фронтекс” от 2014г. Четиричленният екипаж прекарва средно между шест и седем часа в териториалните води между Гърция и Турция , патрулирайки.
Маршрутът всеки ден е различен. На борда присъства и представител на гръцката гранична полиция.
С помощта на радари прихващат приближаващите се лодки. За по-голяма точност едновременно с тях на пост е и сухопътен патрул, снабден с термокамера.
Когато патрулът локализира лодка с бежанци, действа екипно. „Даваме им одеяла, ако са премръзнали. Имаме медицинско оборудване и обучен член от екипажа, който може да укаже първа помощ, след което ги извеждаме до брега по най-бързия и безопасен начин”, обяснява капитан Карлос Силва.
През последния месец във водите около острова граничарите са спасили и предали за регистрация над 4000 мигранти.
Българско участие
В охраната на Егейско море участва и българската мисия. След поредното си 12-часово дежурство на пристанището в Митилини акостира корабът „Поморие” 511. Всеки ден деветчленния екипаж патрулира в най-бурните води на острова.
Мисията им е да охраняват и да прихващат лодките с бежанците още щом навлязат в гръцки води.
„Лодките, които се използват за нелегална емиграция – те са малки, необезопасени, често без адекватни спасителни средства. На практика почти всяка операция, която ние извършваме, на някакъв етап се превръща в операция по търсене и спасяване на хората”, посочва капитанът инсп. Ивайло Николов.
Често пъти в такава ситуация числеността на мигрантите надвишава в пъти броя на екипажа.
В момента държавите-членки участват в опазването на външните европейски граници на доброволен принцип. За овладяване на ситуацията Европейската комисия предлага да се засили охраната на външните граници. А броят на офицерите на „Фронтекс” да се увеличи на 10 000.
„Ние рано или късно можем да бъдем поставени в същите условия. Аз смятам,че е задължение на всяка страна да помага на европейска страна, която е граница на ЕС, защото тези процеси са изключително бързи. И рано или късно ще достигнат до вътрешността на Европа”, коментира инж. Петър Огнянов.
Реалното решение
„Охраната на границата не е единственото решение. Винаги ще виждаме хора, които искат или ще се опитат да преминат границата. Трябва да се работи в конкретната ситуация със страната, от която идват бежанците. Трябва да помогнем на тези страни да се стабилизират”, категоричен е говорителят на „Фронтекс” Тон Ван Лиероп.
А докато чакат помощта и решението, всички те остават тук на границата…. между отчаянието, търпението и надеждата, че все пак животът им ще бъде такъв, какъвто са мечтали.
