bTV Репортерите: Няма места

„Да се вземат ефективни мерки за осигуряване на равно третиране и пълен достъп на ромските момчета и момичета до качествено общо образование и да направят необходимото всички ромски ученици да завършват поне задължителната степен на образование“

Този текст на съвета на Европейския съюз дава като първа мярка „премахване на всякаква сегрегация в училище“. Думата сегрегация идва от латински и означава „отделяне“, изключване на група от обществото. Според Европа то пречи на равнопоставеността и гладкото съжителство с малцинствата, а включването им в нашия живот предполага и обучението в смесени паралелки в училище. Оказва се обаче, че в страната ни има над 50 училища само и единствено с деца от ромски произход. А други учебни заведения отказват да приемат ученици от махалите, защото, цитирам „няма места“? Нека видим възможна ли е тази интеграция в училищата и колко е важна тя за всички ни?

Ренета Методиева от ромския квартал на Самоков – майка на 11-годишния Крум. Крум учи в едно от училищащата с най-голям брой ученици в софийска област – „Неофит Рилски“. Разположено в самата махала, то едно от десетките в страната, в които учат само и единствено деца от малцинствата.

„До IV клас е бил там и иска да се развие, много добре му върви училището, не искам детето да се осакати… аз самата си го виждах детето, че си учи“, казва жената.

Дългогодишният директор на училище, бивш служител на МОН и експерт по ромските въпроси Доц. Йосив Нунев, коментира обучението в училища само с деца от малцинствата.

„Няма нито един български  ром интелектуалец, с интелектуален продукт зад себе си, който да е завършил висше образование и да е минал през сегрегираното, изцяло сегрегираното образование, ако неговите родители не са го извели оттам след IV клас примерно.

Почти няма разлика между ромските и другите деца от едно поколение в смесените училища. Ромските деца стават неразпознаваеми, конкурират се с останалите деца. За останалите деца е изключително важно да се познават от малки, да растат заедно, защото това е най-сигурният знак за опазване на социалния и етническия мир в едно населено място. После като възрастни хора, те няма да имат проблеми при общуването“, сочат наблюденията на Нунев.

Така през юни Ренета Методиева опитва да премести Крум в някое от тези училища. Но не успява. Принудена е да продължи обучението на детето в старото „Неофит Рилски“, където всички ученици са от малцинствата.

„Върна се обаче въобще не иска да учи, няма такова желание. Обиколила съм всички училища. Излизат с оправданието „имате достатъчно училища за ромите“, разказва Методиева.

В писмен отказ за прием от юни директорът на училище „Отец Паисий” Лиляна Минкова казва, че паралелките за V клас тази година вече били пълни. С предимство са децата в близост до училището.

„Помолих я да ми даде молба да попълня, да има нещо черно на бяло,  да очакваме нещо, тя ми отказа. След това я помолих да бъде в резервите, защото тя ми обясни, че има още  5 деца,  поне да е в резервите, пак ми отказа“, допълни майката.

„Водещият критерий е близостта до училището по местоживеене. Конкретно за средно училище „Отец Паисий“ този прием винаги се реализра на 100 процента още през юни и паралелките ни са пълни до максимално допуснтиямия нормативно определен брой, след това има случаи, в които ученици желаят да бъдат записани и техните молби не биват удовлетворявани. Но искам да уточня, че това не са само ученици от ромски малцинства, в момента, когато паралелката е напълнена на 26 деца и повече, ние нямаме как – отказваме всички подадени заявления“, казва директорът на СУ „Отец Паисий“ Лиляна Минкова.

Наплив от ученици в Самоков се оказва причина Ренета да не успее с опита си в друго училище със смесени паралелки – „Авксентий Велешки“. Отговорът на директора Ирена Коцева отново е: „няма места“.

„Има дискриминация, защото съм чула и от други майки,които децата им са искали в български училища, и нямаше места, понеже са от ромското“, твърди Ренета Методиева.

„Аз и тази година използвам моите 10%, с които закона ми дава право да завиша броя на учениците и в I и V клас… 4 са паралелките ми, които са с брой ученици 30, това многократно надминава възможността, която като нормативен документ ми се дава да увелича броя на учениците. Но това е ситуацията...“, е позицията на Ирена Коцева, директор на OУ „Митрополит Авксентий Велешки“.

Ситуацията коментира и зам.- министърът на образованието и науката Таня Михайлова: „Ако са запълнени на 26 бройки, най-вероятно няма места. Проблематично би било, ако не са на 26 и се отговаря „няма места“, аз не мисля, че има колега, който така да отговори… Зависи от демографията, ние няма как да предвидим дали са много или малко, това са процеси динамични извън нас“.  

Същото се случва и в училище „Кирил и Методий” в Самоков. Детето на Ренета не е прието и в средното училище „Христо Максимов“, което е близо до ромския квартал и едва успява да поддържа паралелките си смесени.

„Не мога. Нарушавам закона, член 99, ал. 4, не допуска паралелка само с деца от един етнос. Родителите, които са от български произход, те се познaват, има момент, в който изтеглят молбите на децата си, защото при нас има доста ромчета. Както ви казах, законът забранява паралелка от един етнос и за да не допусна вторична сегрегация, ние задържаме някои паралелки на минимум, което не е в интререс на училището, защото Вие знаете, че всяко дете носи пари... Проблемът е, ако пробладава един етнос.  Значи в първи клас, когато март месец  беше предварителният прием, се записаха 18 деца, втори етап юни месец, след удостоверение от детската градина, останаха само 10 деца, останалите не се записаха, разговаряла съм по телефона, основният им мотив е, казват: „вие имате доста ромчета, не желаем децата ни да учат в такава среда“.

Изцяло ромски паралелки не се допускат, там е по-трудно, защото стимулът на децата е по-малък, защото в смесените виждат, че част от децата имат желание да учат и това е в техен плюс. В училището всеки клас има само по една паралелка. Настроения срещу   преобладаващия брой деца от ромски произход има и сред майки и бащи и от самите малцинства. Това е искане на родители до училището против, цитирам „допълнителен прием на ученици от уязвими групи в бъдещия пети клас, тъй като паралелката ще стане сегрегирана”, разказва Антоанета Николова, директор на ОУ „Христо Максимов” в Самоков. 

Подписката е от миналата година. По това време директорът Николова получава санкция забележка от Инспектората по образование, след идентично оплакване, че не е приела да запише дете в V клас от квартала.

А от община Самоков подкрепят действията на директора на „Христо Максимов“.

Така или иначе 11-годишният Крум стартира своя пети клас отново в училището със сто процента ученици от малцинствата – „Неофит Рилски“. Майка му се надява той да се възползва от правото на избор на училище в бъдеще.

По време на първите родителски срещи за годината директорът на Неофит Рилски ни уверява, че там децата учат, а учителите полагат всички усилия за това.

Проблем с обученето в училище със 100% ромски деца обаче има според  Христо Николов, председател на ромската организация „Саворе“. От години той защитава интереса на семейства, които не успяват да запишат децата си в смесени паралелки.

„Тези сегрегирани училища на територията на Бългатрия са 57 – само с деца от ромски произход – там където има град с махала, обезателно да има и такова училище – те са наследство още от социализма. Във „Факултета“, „Филиповци“, „Христо Ботев“, „Самоков“. Не, че нивото на образование не е добро, но средата не дава възможност тези деца утре да са граждани на тази държава. Защото не са заедно с другите. Точно това разделение, тази предпоставка за отблъскване още от малки им създава тази огорченост – не ни желаете… Ако това продължи, то е един вид заплаха за националната сигурност. Град в града или държава в държавата. Колкото повече ромската общност затъва, толкова повече увлича цялата държава. Когато ти имаш една група в обществото – тя не е посветена, не е информирана, не е подготвена за живота И когато имаш такива хора, тогава е опасно – дисбалансът е огромен – тази разлика повлича“, смята Христо Николов.  

„Ромите са били изключени от българското общество като цяло. Никой ромите не ги е търсил за образование. Въпреки че и преди 1944 г. образованието е било задължително. През 70-те години, забележете, неграмотните са само 11%  от цялата ромска общност. Към средата на 80-те години – 1,02% процента неграмотност сред ромското население, т.е. поти ликвидирана неграмотност, и както пише по документи, това са възрастни жени на доизживяване. При последното преброяване обаче през 2011 г. 21,8% се отчитат като неграмотни или полуграмотни. Началният старт на ромската общност в догонването на останалата част от обществото е много ниска, стартът е много нисък“, коментира експертът по ромски въпроси Йосиф Нунев.

Просветното министерство и общините обаче твърдят, че проблемът е главно демографски. Нарастващият брой ромски деца и липсата на достатъчно сгради налага те да учат в близките до квартала училища. В същото време от 2005 г. насам в посока интеграция на ромите страната ни е получила над 700 лв. главно от европейски донори. Къде е резултатът от тези пари е друг голям въпрос.