Едно шествие в германския град Плауен провокира Европа в началото на май. Организира го малка партия, която за първи път участва и в надпреварата за европейския парламент.
Пастор Румел е свидетел на сцените. От години наблюдава какво се случва в града.
„Много е плашещо, когато такова шествие мине през града с барабани, факли и дрехи подобни на униформи”, споделя той.
Пасторът обръща поглед назад в историята, за да обясни, защото проявата среща остра обществена реакция. Той отбелязва, че по времето на Хитлер град Плауен е една от крепостите на неонацистите. В града през 1926 година е основано движението на хитлеристката младеж.
Преди няколко години в Плауен започват да се събират все повече неонацисти. Улрике Либшер е част от гражданска инициатива, която се опитва да се противопостави на крайния радикализъм в града, която се нарича „Кръглата маса”.
„Тези маршове в Плауен съществуват отдавна. Може би всичко започна около 2010 година. Тогава имаше една екстремистка групировка, която се казваше RNJ – Революционна национална младеж. Те също правиха шествия , предимно през април… Сега е „Третият път”. Името е различно, но мисля, че участниците са едни и същи. „Третият път” е групировка, която е основана в Хайделберг , но е била активна в Горна Бавария и сега се преместиха в Саксония, защото в Бавария бяха забранени”, посочва Улрике Либшер.
„Третият път” използва символи и риторика, които правят асоциации с годините на националсоциализма, но като партия не е забранена.
Според пастор Румел тази партия ще бъде забранена, ако членовете й агресивно се борят срещу държавата. Те имат в своите редици юристи и много добре знаят как да се движат по ръба, но без да прекрачват границата, за да не бъдат забранени.
За Улрике Либшер - кооридинатор на „Кръглата маса”, цялата картина накрая действа агресивно, военно и напомня за времето на националсоциализма. „Барабанчиците, големите знамена и тези тениски – събуждат стари спомени”, твърди Либшер.
30-годишният Тони Генч казва, че от 10 години се занимава с политика. Както партията му, така и той, за първи път участват в европейски вот.
„Нашата цел разбира се е да влезем в Европейския парламент. Ние много ясно казваме „Да” на Европа. „Да” на една Европа на отечествата, а не на този Европейски съюз, който в момента имаме.”, обяснява Тони Генч – кандидат за евродепутат.
Политическата формация е срещу чужденците и мигрантите, въпреки че в Саксония те почти липсват. Пледира за затваряне на националните граници и иска връщане на старите предели на Германия от времето преди Втората световна война.
Тони Генч посочва още, че партията му работи за това да се върне суверенитетът на отделните държави, на всяка една европейска държава.
„Всяка държава да прави политиката първо за своя собствен народ. В Германия разбира се първо за нашия собствен народ. Да се затворят границите , за да не може всеки да влиза в Европа. И ЕС такъв, какъвто е сега, да остава една глава в историята”, призовава Тони Генч.
Той обяснява, че са в контакти с други подобни организации в цяла Европа, които споделят техните принципи.
За запалените факли по време на шествието на 1 май Тони Герч обяснява, че това е нещо, което винаги го е имало.
„Защо се концентрираха само върху тези 55 секунди, при положение че цялото шествие продължи 5 часа?! 55 секунди имаше нещо като ефекта на реклама, като представление за тези, които снимат”, обяснява Тони Генч.
Аргументите звучат логично, почти убедително. Партията използва трикове – като вместо забранените нацистки военни униформи избират спортни дрехи в сходни цветове.
„Специално става въпрос за военните барабани и факлите, защото те са били използвани от младежите на Хитлер. Но ако погледнете история на тези барабани, те съществуват много преди младежите на Хитлер. Има ги от много, много години - няма нищо общо с Хитлеристката младеж или с Третия райх- това е абсолютна глупост. Много често говорят за името на нашата партия – дали „Три” е знак за Третия райх. Това също е абсолютна глупост. Ще ви обясня какво е – има капиталистически-либерален път, в какъвто живеем в момента, имаше комунистически път- по време на ГДР, и има трети път – това е нашето име – път на германския социализъм”, твърди още Тони Генч.
Въпросът, който притеснява Генч, е дали в неговата партия има членове на вече забранени формации. Според разследване на германските медии – самият той е бил член на такава. По думите му обаче никога не се стигнало до присъди или други наказателни процедури.
Герч признава, че са участвали в протестите в Кемниц преди година, които доведоха до безредици и където бяха издигнати Хитлериски поздрави.
На 26 август миналото лято на една от главните улици в Кемниц се спречкват младежи от различни националности. Един от тях - Данил Х. загива след като е прободен с нож. Задържани са двама бежанци, на които са повдигнати обвинения.
Инцидентът провокира протести и дори улични преследвания на мигранти, в които участват крайнодесни формации. Казусът провокира и контрапротести.
С Матиас Пасек се срещаме на площада метри от мястото на инцидента и последвалите протести. Той споделя, че е имало много инциденти в града както с чуждестранни граждани, така и от германци и настроенията се изостриха след бежанската криза.
Свидетели на сблъсъците са и българско семейство, което от няколко години живее в града.
„Тръгнахме да излизаме на разходка с жена ми и децата. Бяха се събрали много хора на стачка. Ауслендъри не можеха да се видят. Налитаха скачаха на бой. Гъмжеше от полицаи навсякъде, но и полицаите не можеха да ги усмирят”, спомня си българинът Мартин Банчев.
От 20 години Юлиана Ласова е свидетел на историческите процеси в Саксония, както и на промяната след случая Кемниц.
„По-скоро тези настроения се породиха заради сблъсък на две различни култури. Те са една несигурност , едно недоверие към друга култура. Един страх от типа на хулигански прояви. Така и не се разбра дали е хулиганска проява, провокация от едната страна. Настроенията определено се концентрираха около определени етнически групи. Но не като цяло към чужденците”, смята Юлиана Ласова .
Темата „миграция” стана определяща за евровота в Саксониия, където крайнодесните и евроскептиците събраха най-много от гласовете на германците.
Юлиана Ласова отбелязва още, че западните провинции на Германия имат по-голям опит и история с мигранти за работна ръка.
„Тук големи мигрантски общности нямаше. Така както беше страхът на техните родители за първите гастарбайтери от Италия, Португалия и Турция, така и в източните провинции започна едно по-масово навлизане и това провокира по-голяма несигурност и страх. Достатъчно е 1-2 случая като в Кемниц, за да може определени партии с тези страхове на хората да успеят да направят една своя платформа. Представители на тези партии успяха по много добър начин да изразят това, което всеки в домашна обстановка се притеснява и обсъжда – работата, социалната система, престъпността и сигурността”, казва още Юлиана Ласова.
Матиас Пасек казва, че случилото се миналото лято, продължава да разделя настроенията не само в града, но и в страната.
„Страната ни, но и цяла Европа в момента, изглеждат разделени. Едни искат повече Европа. Други са критични като мен, а има и по-критични. В Саксония ситуацията е по-различна от другите федерални провинции. Тук критиките са повече към Европа и са повече симпатиите към Алтернатива за Германия и към крайнодесните партии”, твърди Пасек.
Казусът „Кемниц” повдигна въпроса за крайнодесните есктремисти в Германия. Неправителствени организации предупреждават за нарастващо влияние. Причината темата „миграция” и конспиративните теории, които все по-бързо се разпространяват в Интернет.
По данни на германското вътрешно министерство 24 хиляди са радикално настроени, като половината от тях - 12 хиляди са склонни към агресия и провокират безредици. Темата влезе и в дневния ред на Бундестага.
Журналистът Луц Кинкел изследва радикалните настроения в Германия и особено в източните провинции. Според Луц Кинкел Саксония е в особена позиция в сравнение с останалата част на Германия, защото дълго време тук сякаш феноменът „краен радикализъм” не съществува.
„Този факт крайнодесните от останалите части на Германия приеха като покана и се преместиха в Саксония, където изградиха своите мрежи. Говорим за десетилетия. Резултатите на тези мрежи и тяхното влияние на този краен популизъм виждаме особено в Саксония. Всъщност тук има политически проблем”, посочва журналистът.
Симпатизантите на крайнодесните са млади и в активна възраст. „Те в някаква степен са преживели как техните родилите са страдали от прехода , от смяната на системите през 89-та година. Загубили са работа, сигурно са имали усещане за загубени години , че са разбити жизнени планове е представи. Днес много често виждаме синове и дъщери на това поколение на улицата, които са травматизирани и които носят отмъщението в себе си. Може би не е осъзнато чувство, но си е вид отмъщение”, смята Луц Кинкел.
През последните години пастор Румел събира около „Кръглата маса” представители на различни организации и партии в Плауен и така според него са направили един пъстър отпор.
Улрике Либшер посочва, че често правят контрадемонстрации, но това не е достатъчно.
„Изглежда Европа е в криза. А кризата означава, че нещо трябва да се промени, защото нещо не върви добре. ..Във време на кризи се търсят виновни или хората се отдръпват. Така аз си обяснявам този подем на национализма, който сега се насочва и срещу Европа”, посочва Улрике Либшер.
„Трети път” не успя да събере необходимите гласове за европейския парламент, но успя да събере 4 % или над 3 хиляди и 300 гласа на местните избори. Така водещият кандидат на партията влезе в градския съвет на Плауен.
