Ако на 5 юни сте чули как с концерт от Малта Андреа Бочели дава надежда, че въпреки невъзвратимите загуби, никой от нас няма да извърви пътя си сам, то в София 30-ина български младежи вече със сигурност го знаят.
Те носят черни мантии и червени медали. Седмина от тях имат мечове, само един е с огърлица с кръстове, защото е техният лидер.
Румен Божилов е първият член и Великият майстор на ордена „Дьо Моле интернешънъл“, който беше инсталиран у нас на 5 юни.
„Дьо Моле“ може да ми промени живота за по-добро и аз мога да помогна на други хора да се самоусъвършенстват“, казва Божилов.
„Тези кръстове върху огърлицата са тамплиерски кръстове. Отвътре се намира гербът на „Дьо Моле“, който представлява корона с два кръстосани меча, там е и тамплиерският кръст, изобразени са също звездите и луната. Рубините наоколо са десет и символизират десетте основатели на ордена „Дьо Моле“, обяснява Лучано Крители, президент на „Дьо Моле“ и отговорник за разширяването в Европа.
По време на церемонията Румен беше подкрепен от по-малкия си брат Иван и от баща си Николай Божилов, Великият майстор на Обединената велика ложа на България.
Орденът „Дьо Моле“ е създаден в Америка през 1919 г., когато хиляди деца остават сираци, защото бащите им загиват като победители в Първата световна война. Тогава младата държава зад океана стъпва на световната политическа сцена с цената на 3 млн. мобилизирани, 2 млн. доброволци и 117 000 жертви.
„В рамките на няколко месеца в тази война са загинали повече американски войници, отколкото по време на десетгодишната война във Виетнам“ ще напише десетилетия по-късно американският журналист Майкъл Мозтиг.
„Орденът „Дьо Моле“ е създаден в град Канзас през 1919 г. по идея на наш брат от шотландския обред Франк Шерман Ленд. Когато след Първата световна война много младежи остават сираци, един негов брат го попитал може ли да помогне на един младеж. Франк приел радушно младежа и го завел в кабинета си да му покаже книгите си и онова, с което се занимава. Но един ден момчето се почувствало самотно и тогава Франк Ленд го попитал: „Защо си тъжен?“ и той отговорил, че страда за приятелите си. А Ленд му казал: „Доведи ги тук“, разказва Лучано Крители.
Преди 102 години Франк Шерман Ленд четял на младежите, останали без бащи, откъси от 30-тата степен на шотландския обред за последния Велик магистър на Ордена на тамплиерите Жак дьо Моле, изгорен на кладата на 13 март 1314 г.
„Младежите, които Ленд закрилял, харесали много тази история и решили да нарекат своята асоциация на негово име – „Дьо Моле“. През този повече от век ние можем да цитираме някои прочути личности в света като Джон Уейн, Уолт Дисни, някои астронавти, както и Бил Клинтън. Така че има много големи личности от световна известност, които са дали важен знак на общността на „Дьо Моле“, продължава разказа Крители.
В наши дни, когато няма световни военни конфликти, които превръщат децата в сираци, орденът „Дьо Моле“ продължава да възпитава младите хора от различни континенти в общочовешки ценности и стремеж към духовно усъвършенстване. И както преди век, отново не прави разлика между тях заради вяра, цвят на кожата и семейна история.
„Младежите са напътствани от няколко възрастни, наречени, съветници, или татко, така както са наричали едно време Франк Шерман Ленд - „Татко Ленд“. Тези възрастни не заместват родителите, те им помагат. В резултат младежите от „Дьо Моле“ се отнасят с голяма отговорност към всички проблеми, които може да се породят в бъдеще“, уточнява Крители.
„Аз мисля, че в днешната дигитализация, днешното време, бащите леко се отдалечават от синовете си и от децата си и една такава организация може хем да ги сближи, хем да помогне да момчетата да пораснат по-добри мъже“, смята Румен Божилов.
Орденът се възприема и като предверие към масонството, известно като обществото на Свободните зидари. Младите хора на възраст от 13 до 21 години участват в ритуали, които не повтарят масонските. Така в периода на членство те символично стоят на крачка от кръга на съвършенството, но не е задължително да влязат в него, дори и след като навършат пълнолетие, и то според американското законодателство.
„Аз съм изключително щастлив, че моят първороден син Румен сам направи този избор и взе решение първо да присъства на гала вечерята на „Дьо Моле“ в Рим през 2019 г., а после и да стане член. В крайна сметка това е нашата роля на бащите – да възпитаме децата ни сами да вземат своите решения. Ние приемаме всички членове на „Дьо Моле“, казва Великият майстор Николай Божилов.
Румен Божилов е първият българин, приет за член на „Дьо Моле Италия“ през пандемичната 2020 г. Ритуалът е онлайн и на език, който младежът не владее.
„Трудно беше, не беше изобщо лесно, беше на италиански, онлайн, трябваше да бъда в друга стая в началото, после да ме викат, но се получи много интересно“, признава младият мъж.
Лучано Крители от четвърт век работи за ордена „Дьо Моле“ в Италия, Европа и Америка и почти половин век принадлежи на братството на масоните, наследявайки там делото на своя баща. Синът и внукът на Крители обаче работят само в ордена. Те стават съветници на младежите, но никога не се превръщат в свободни зидари и не постъпват във Великия Ориент на Италия. Така формално остават извън кръга на съвършенството – един от символите на масоните, които се стремят да построят общество, основано на принципите на Великата френска революция, но чрез един единствен инструмент – човекът.
„Ние сме имали младежи, които се страхуваха да говорят, потяха се, вълнуваха се, не можеха да говорят пред други хора. Орденът „Дьо Моле“ им даде възможността да го направят. В действителност „Дьо Моле“ наподобява една държава. Всички се ръководят от едни и същи правила, всички са под едно знаме и държавата „Дьо Моле“ помага на всички. Мисията на нашите членове е да предадат онова, което са научили – синовната обич, братството, и да го изнесат извън ордена“, обяснява Лучано Крители.
За да бъде инсталиран орденът „Дьо Моле“, се изисква разрешение от Великия майстор на Обединената Велика ложа на България.
„Родителите на децата, които членуват в „Дьо Моле“, не са само братя масони, има и други, които желаят да се включат. Те се занимават единствено с философия, с отдаването на добродетелите. Тъй като техните ритуали са полуоткрити, мога да ви споделя, че един от техните моменти при откриването на ритуала е стоварването на една купчина книги на олтара с думите – постоянство в учението. Кой родител не иска децата му да следват тези принципи?“, обяснява Николай Божилов.
Когато абитуриентът от Американския колеж и бъдещият студент по право в Нидерландия не ръководи ордена, има време за урок по баскетбол с баща си и брат си.
Между мъжете в семейство Божилови спортът е специална връзка. Двама от тях са републикански шампиони по баскетбол от различни години, но сега заедно носят регалиите на Великия майстор. Синът на ордена „Дьо Моле“, бащата на Обединената Велика ложа на България. Бащата отказва да дава съвети на своя наследник в работата му в ордена, включително и за името, с което да нарекат обителта.
В тайните общества принципите остават неизменни така, както неизменно се сменят поколенията. Но събитията неочаквано се повтарят. По историческа ирония в условията на пандемията, отнела живота на повече от 3 млн. души в началото на XXI век, бащите масони отново трябва да пазят слабите и обезверените. И да ги напътстват така, както Свободните зидари го направиха в началото на XX век със сираците, останали без грижи след пагубния Испански грип, избухнал по време на Първата световна война.
„По-малко от месец след моето встъпване като Велик майстор аз сключих безпрецедентен договор с Агенцията по социално подпомагане, ние се включихме в подпомагането на социално слабите и застрашени лица в цялата страна, следвайки принципа, че в условията на криза ние не трябва да питаме какво държавата може да направи за нас, а какво ние можем да направим за държавата“, подчертава Николай В годината на избори Великият майстор припомня за забраната братята да говорят за политика в ложите си, а само да работят върху себе си така че да променят обществото към по-добро.
За първи път обществото на Свободните зидари у нас ясно декларира, че ще работи открито и безкористно за демократизацията и стабилността на държавата и гражданското общество.
В масонството връзката между баща и син е не просто кръвна, тя има значение с особена тежест. Тази връзка е една от големите теми на текстовете, наречени градежи, които масоните пишат, за да заслужат издигането си в по-висша степен – белег за тяхното духовно израстване по пътя на светлината.
Често градежът прилича на приказка, която четем на децата си, за да ги научим да вярват в чудеса. Но и да пораснат достойно. И да са сигурни, че никога няма да вървят сами през света.
