Зографският манастир, посветен на „Свети великомъченик Георги“, е българският манастир на Света Гора и е място от особено значение за нас като българи и християни. Всяко подобно място е натоварено с много исторически обрати, които може да откриеш на място.
Пътуването до Атон и нашият манастир е особено преживяване. Дори визата, която получаваш ти подсказва, че ти предстои да посетиш един друг свят.
Фериботът, с който плаваме е изпълнен с поклонници. Всеки от тях се е отправил да посети това свято място. Интересното е, че във въздуха витае атмосфера сходна на тази, когато поемеш към Божи гроб в Ерусалим. Поне такова е моето усещане.
Нашата цел не е поклонническа. Част от архивите са изгубени и липсват плановете на подземията на „Зограф”, свързани с подземни канали, доставящи вода или служещи за отводняването на отпадните води.
С трудната задача по проучване и картиране през 2011 година се заемат български пещерняци. За седем години в трудния за работа район, са проучени 47 естествени и изкуствени обекта с различно предназначение. Те успяват да картират 18 водосъбирателни галерии, 7 подземни галерии, подземни канали, чешми и резервоари. Общо на Атон изследват над 200 обекта.
По думите на отец Гавраил, изградените съоръжения са забележителни като мащаб, особено на мястото където се намира нашия манастир.
В основите са изграждани тунели с различна дължина, като най-дългият е 200 метра. Забележителен и един от типовете на изграждане -известен като Ганат. Този тип съоръжения са внесени като човешки опит от Персия, а подредбата на каменната конструкция е впечатляваща гледка. Според Алексей Жалов, наш известен спелеолог, който организира експедициите и изработването на подробни карти на съоръженията, опитът по изграждането им вероятно е донесен от монаси.
За да може да изпълнява своите функции, манастирът се нуждае от вода. Добиването на вода е плод отново на огромно човешко усилие, като за целта са изграждани в планината т.н. майки, които да събират нужната вода и от там да я доставят към Зограф.
Работата в района е друго огромно предизвикателство. Лонгозната растителност образува истинска джунгла. Преминаването през нея е възможно само с лозарски ножици в ръка, което прави придвижването доста бавно.
На това място и когато е свързано с нашата обител, всяко усилие си заслужава. Това е причината на място освен нашите пещерняци да работят и други учени, възстановяващи и дигитализиращи огромния по обем архив на манастира, който е тясно свързан с нашата история. Забележителни са усилията и на едни други хора, които може да срещнеш на място. Харизаните, както ги наричат са десетки хора, които идват на място за да работят безвъзмездно в зависимост от това, което трябва да се свърши.
Използвам казаното от един от тях, че колкото пъти да идва, всеки път открива нещо ново, а пребиваването на това свято място е най-добрия начин да се откъснеш, макар и за малко от прекалено обърканото и подчинено на материални ценности ежедневие.
