Щастието изглежда лесно в здраво тяло и без затруднения. Определени обстоятелства могат завинаги да променят живота на човека - по рождение, след болест или злополука.
Около 52 милиона американци, или един от всеки шест, е с някаква форма на увреждане – от диабет до парализа. И ако всеки един от тези хора има контакт с още 1-2 души, всеки втори човек в Америка или е с увреждане, или има член на семейството с увреждане.
„Намираме се в Милениум парк, сърцето на Чикаго. Един прекрасен град с прекрасна архитектура, в който имах възможността да работя 4 години. Едно от нещата, което ме е впечатлявало винаги обаче, е достъпната среда за хората с физически уврежданияи хората в инвалидни колички. Американското общество е извървяло дълъг път, за да постигне днешните стандарти за хората с физически увреждания. Решаващ за това е бил Законът за хора с физически увреждания, приет през 1990 година“, каза Иван Анчев от фондация "Достъпен свят".
Христофор Караджов от години живее в САЩ. Инцидент го поставя в положение, което променя изцяло начина му на живот. За него България е неговата родина, а София неговият град.
„Много е трудно, защото средата не е достъпна. Седем години след травмата си не се престрашавах да дойда. За първи път се прибрах през 2019 г. и започнах да изследвам градската среда, като Магелан. 99% недостъпни места, докато в САЩ след 1990 г. и всички приети закони, в момента аз не се замислям за инфраструктурата. Ако изляза с приятели на заведение, аз не се замислям дали ще мога да вляза, да седна или да използвам тоалетна“, сподели Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския държавен университет в Лонг Бийч, Калифорния.
Какво може да се постигне за 32 години последователна политика, се вижда ясно в град като Чикаго.
„Аз имам поглед за един по-дълъг период от време, защото преди Чикаго съм живял и на други места в Америка. Когато ние дойдохме в Съединените щати, моята дъщеря играеше физическо възпитание заедно с другите деца. После по чисто медицински причини тя започна да се придвижва все по-трудно и през 2016 г. тя беше принудена да седне в инвалидна количка. Искам да направим поне минималното да пренесем американския опит, който ние виждаме с вас, за да може хората, които са в инвалидни колички, да могат да ходят на училище, на културно мероприятие. Да са пълноценни граждани, както ние с вас“, отбеляза Иван Анчев от фондация "Достъпен свят".
Приетите правила и закони трябва да бъдат спазвани без никакъв компромис и изключение. Това е ключово за постигане на всяка цел.
Паркиране
На определените места спират само хора, имащи право на това. В противен случай глобата е 250 долара. Глобата се налага безусловно и категорично и не се правят компромиси. Ако не я платиш в рамките на един месец, се удвоява. Ако не я платиш в рамките на годината, не получаваш регистрационни номера и не можеш да шофираш, обясни Иван Анчев.
Обществен транспорт
В Америка общественият транспорт не е привилегия, а е право за всеки един човек.
"Уви, в България е необходимо три дни да се подаде уведомление, за да се качиш на БДЖ. Тук абсолютно всеки влак разполага с рампа, за да се качва или слиза човек в инвалидна количка. Отделно от това има гарантирано място с осигурени предпазни колани. Виждате колко лесно става слизането и качването за хора с инвалидна количка. Това е гарантирано тяхно право и трябва да се съобразим с това“, обясни Иван Анчев.
Училището
„Адаптираната училищна среда е особено важна за социалната интеграция. Дори и заради един ученик, всички табели са изписани с Брайловата азбука. Това е едно устройство, което позволява всеки един да бъде преместен и да използва тоалетната без проблеми. При възникване на пожар, използването на асансьор е строго забранено, това е едно устройство, с което ученик в инвалидна количка се сваля по стълбите. Това е едно устрийство, което дава възможност да се прави физиотерапия, дори и по време на учебния час“, добави Иван Анчев.
Технологии
Не само публичната среда е адаптирана за хората с увреждания. На ежегодно изложение се представят и всички технологични постижения.
„Голяма част от продуктите на това изложение са прекрасни, но и доста скъпи. Но има и оптимални приложения, като това, което позволява да бъде прикрепено към обикновена количка и ще подобри предвижването“, казва Иван Анчев.
„Технологиите позволяват на хората с увреждания да бъдат независими. И тук ключовата дума е "независимост". Колкото повече хората с увреждания са независими, толкова повече те могат да вършат нещата, които искат. По този начин са в по-малка зависимост от държавата или социалната система“, отбеляза Лу Шомър, Директор на Ability Expo.
Преди 30 години в Америка е прието законодателство, което да облекчи живота на хората в неравностойно положение и те да получат добра достъпна среда.
Ето какво казва кметът на Елк Гроув, Илинойс, Крейг Джонсън, който 25 години управлява своята община:
“Хубавото нещо при нас е, че Законът за хората с увреждания в Америка дава възможност за силното и видимо включване на тези хора в дискусионния процес. Те са навсякъде около нас – аз имам такива познати и приятели, просто ги питам – как да бъдат нещата, как да ги направим по-добре? Ние не бягаме от проблема, ние търсим директен сблъсък с него, за да го решим по-бързо“.
Съществена разлика между България и Америка е, че местните данъци и такси остават в дадената община. Това дава възможност на всеки кмет да инвестира в инфраструктура и по-добра среда на живот.
„В „Лозенец“ никакви местни данъци и такси не отиват при кмета, те отиват в ГСО. България има проблем с децентрализацията. Около 5% от данъците, който плащате, отиват в общините и 95% отиват в държавата. Което означава, че всички общини са на издръжка на държавата и тя им отпуска толкова, колкото прецени. Това означава, че общините са винаги тежко недофинансирани и нуждите на гражданите, както на тези за достъпност, отиват на последно място“, обясни Константин Павлов, районен кмет на община „Лозенец“.
“Ние имаме много работа да вършим. Със законодателството сме ок, но и държавата, и общината изостават със задълженията си. Трябват повече инвестиции и промяна на публичната система на финансиране“, добави Константин Павлов.
„Ние работим с около 600 хиляди души, но в това число се включват не само хората, които живеят в Чикаго, а и приходящи, т.е. хора с увреждания, които идват в града, за да работят тук, да се забавляват, да посещават културни събития и т.н. По принцип статистиката показва, че хората с увреждания са около 20 % от населението“, разказа Лори Дитман от Отдела за работа с хора с увреждания към кметството на Чикаго.
Дългогодишната политика е за видимост и интеграция.
"Абсолютно знам хора от такива групи, които работят всякакви професии. От полицаи, медицински сестри, фотографи и видеографи, въпреки физическите си затруднения. Хората с всякакви видове затруднения, и пак да употребим тази гадна дума – увреждания, са част от обществото, те не са скрити. Докато у нас те са скрити. Когато бях малко дете, те са скрити. Макар, че имаме спортисти, но не е важно да кажем, той е такъв герой, качил се е на Монблан с инвалидна количка, или постигнал е такива резултати. Въпросът е тези хора да са част от обществото. Това е нормализиране на различността. Това е просто вкарване в обществото на хора, които имат някакви проблеми. Това няма отношение към това кой на какво е способен“, каза Христофор Караджов.
По думите му, живее се и по този начин, стига да има общество, което да осигурява възможност за достоен живот.
„Всички това искаме. Всеки да има достоен живот. Да се труди честно и никой да не е на милостиня и просия, защото не му е осигурена възможност да си изкарва хляба честно. Това е“, добави той.
“Държавите трябва да вземат своето решение, че приемат хората с увреждания като съставна част от обществото, и то като продуктивна част от обществото, в противовес на сегашното разбиране, че това е "непродуктивна" част от обществото. Държавата (правителството) трябва да вземе стратегическото решение. Подпомагането на хората с увреждания да станат активна част от обществото е не само правилно решение, но и най-доброто решение по отношение на тези хора“, отбеляза Лу Шомър Директор на Ability Expo.
