Замърсяването на природата е глобален проблем, който засяга цялата планета. И, ако на сушата виждаме последствията, замърсяването на морето до голяма степен остава невидимо.
Черно море не прави изключение. Учени се натъкват на отпадъци под вода на десетки километри от брега и на дълбочина от над 1500 метра.
„Задавайки си въпроса как това е възможно, като става дума за корабокрушения на 2000 хиляди метра дълбочина и на 100 километра от брега и се оказаха затрупани от боклуци, напълно разпознаваеми. Вързани найлонови торбички с боклук в тях“, коментира д-р Калин Димитров, археолог от Център за подводна археология в гр. Созопол.
„Този феномен ни накара да се замислим за количеството отпадъци, които хората генерират и за това дори когато попаднат на много голяма дълбочина те не изчезват, а напротив се акумулират и натрупват“, добави той.
"Изследвания показаха една много по-голяма честота на отпадъците. Примерно, докато през 2017 година, когато имахме пунктове без отпадъци, миналата година нямахме пункт, в който да нямаме регистриран отпадък. Разбира се това може да се дължи на теченията, който са в морето и носенето от течението на отпадъци от сушата към морето или обратно", посочи гл. ас. д-р Радослава Бекова от Института по океанология към БАН.
Според учените пластмасата е сред основните замърсители. Веднъж попаднали по плажовете и в морето, пластмасови отпадъци се разпадат на микрочастици, които вече са в организма на морските обитатели.
„За жалост доста изследвания вече сочат, че те са във въздуха вече и дишаме тези частици освен, че ги приемаме през храната си. Има ги и в питейната вода и това е все по-притеснително, защото човек на човек трябва да му светне лампичката за използването на тези пластмаси. Нека да ги използваме, но не да ги изхвърляме в околната среда и да си мислим, че като ги изхвърлим в река или морето то ще потъне там и нищо няма да се случи. Вече десетилетия използваме пластмаси и това започва да оказва въздействие върху човека“, допълни Бекова.
От години в акваторията на Черно море у нас са определени зони, които трябва да служат за опазване на биоразнообразието. Една от тези зони е край плажа „Алепу“ .
„Заедно с колегите ни от Института по океанология повече от 3 години направихме пълно картиране на цялата акватория и местообитанията, което включва крайбрежието и скалните рифове. Богато е на морски ресурси като безгръбначни и риби и има слабо въздействие от човешка дейност. Идеята на тези зони не е да се с ограничава човешката дейност изцяло, а да се регулира и контролира да не се извършват дейности, които ще доведат до дълготрайно увреждане и унищожаване на екосистемите“, обясни д-р Димитър Беров, океоанолог от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН.
Въпреки това контролът в зоните не е висок:
„Преобладават частни икономически интереси над обществения интерес, поради което се отлага този процес по конституирането на тези зони по НАТУРА 2000 и съответно да бъдат приети тези планове за тяхното управление. Те да бъдат достатъчно добре защитени по отношение на непозволени или вредни дейности за биоразнообразието, както и до това в момента за изследването на тези зони в НАТУРА 2000 за тяхното управление в бъдеще“, обясни доц. д-р Николай Вълчев, директор на Институт по океанология към БАН.
Промените в климата засягат и Черно море. Повишаването на температурите на морската вода водят до промени в дългосрочен план.
„Ако говорим за климатичните промени, то трябва да се има предвид, че Земята е един организъм, който през цялото време се намира в развитие и промяна. Климатът като елемент винаги се е променял и това е един естествен процес. Може да се види от данните по наши изследвания и оценката е 2-3 градуса повишаване на повърхностната температура и 2 градуса за повърхностния 10-15 метров слой. За какъв период време - За 30 години. От 1992 година са първите данни от който може да се правят подобни изводи“, допълни Вълчев.
Изследването на Черно море е сложен процес, който изисква експертиза и е пряк ангажимент на нашите учени.
Природата е нашият дом. След като къщите и апартаментите са ни чисти ние трябва да поддържаме цялата планета чиста. Това се възпитава в децата в най-ранна възраст. Факторът за замърсяване дали било от химически елементи или отпадъци, дали било загуба на местообитания или хабитати, факторът е човека. Дали с положителен или отрицателен ефект върху природата, коментира гл. ас. д-р Радослава Бекова от Института по океанология към БАН.
