Черно море е неделима част от нашата територия. Неговата площ покрива 425 000 квадратни километра. Средната му дълбочина е 1253 метра. Максималната 2212 метра, за сравнение височината на Черни връх е 2290 метра.
Водата в Черно море е доста по-слабо солена в сравнение с тази в Средиземно море и световния океан. Смята се, че когато е свършил последният ледников период преди около 12 000 години, Черно море е било езеро, но с покачването на температурите и на морското равнище, солената вода от Средиземно море е започнала да прелива през Босфора. По този начин Черно море се е захранило едновременно със солена и със сладка вода.
Около 70% от отпадъците, които се изливат в Черно море, идват от шестте страни, които граничат с него. Останалите 30% идват чрез река Дунав.
„През 80-те години е отчетено едно много силно замърсяване в крайбрежната зона. Най-вече от непречистените води и големите реки, които се вливат като Дунава, като тенденцията от тогава до днес е за постепенно намаляване на биогени. Това са азотни и фосфорни съединения, които предизвикват цъфтежа на планктона и качеството на екосистемите. Тоест сега се отчита едно добро състояние, поне по българския бряг“, обяснява д-р Димитър Беров Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
Според него водата в Черно море е наситена с живи организми и с продукти от техния жизнен цикъл. „И всъщност това, което ние виждаме през лятото и си мислят че е замърсяване, това са живи организми. Микроскопични планктонни клетки, мъртви водорасли и продукти, които те изхвърлят във водата и всъщност това създава усещането, че е мръсно“, посочва д-р Димитър Беров.
Егейско море е една пустиня от гледна точка на продуктивност, смята той, докато Черно море е много продуктивно. Според учения то по-скоро е сходно с Балтийско море и със Атлантическия океан.
„Ако дойдете на море през декември или януари, водата е много бистра на дълбочина до 10-15 метра, но е 3-4 градуса“, казва още д-р Беров.
Според учения от БАН, седиментите на морските дъна се обитават от огромно разнообразие от гръбначни и безгръбначни организми. Те се хранят с органичната материя, която се отделя от планктона.
Той обяснява, че пясъчните екосистеми са най-голямата екосистема на планетата ни. 70% от площта на планетата е океани и 90% от тези дъна са заети от тини и пясъци. „Тоест всяка информация, която ние получаваме, е важна, защото тази среда определя екосистемата на планетата ни“, казва д-р Димитър Беров.
Преди години, Черно море е било подложено на един много голям натиск от индустриалния улов на риба и от гледна точка на индустриалното замърсяване. Говорим за процесите преди 1989 г. След това може да кажем, че Черно море търпи един период на възстановяване на своите популации и биоразнообразието, посочва и д-р Радослава Бекова Институт по океанология БАН.
А д-р Йоана Георгиева, също от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, обяснява, че през 70-те години на миналия век обект на промишлен улов са били видове като скумрия, паламуд, лефер, а също така в статистиките са присъствали и видове като риба Тон, риба Меч, но след въвеждането на траулерите в Черно море започва една свръхексплоатация и тези т.н. върховни хищници като паламуд, скумрия и лефер значително намаляват.
Д-р Радослава Бекова смята, че риба в Черно море има, но нейната популация зависи от експлоатацията й в предходните години. „Много хора забелязват, че трицоната издребнява. Това може да се дължи на свръхулова, но и на климатичните промени. В световен мащаб се наблюдава такъв процес на издребняване на видовете“, обяснява тя.
Над 63% от населението в света е въвлечено в риболова. Никой не казва, че трябва да се спре този риболов. Важно е да се спре бракониерството и да се спазват периодите на размножаване като Калкан, на който популацията драстично намалява през последните години, смята и д-р Милана Георгиева.
„Много често рибарите смятат, че когато ние взимаме проби, искаме да ги ограничим. Идеята въобще не е това. Идеята е да видим състоянието на този ресурс, което е добре и за тяхната прехрана“, отбелязва още тя.
И припомня, че през 70-те години се забранява уловът на делфини, като до тогава те са били обект на тотален улов.
Освен рибните ресурси, мидите, които са своеобразен филтър на морската вода, са подложени на натиск от рапаните, които нямат естествен враг в Черно море.
Зоните, където има много рапани, мидите намаляват, а с намаляването на мидите, рапаните спират да се размножават. Всъщност има периоди с много рапани и малко миди и обратно. Тук има две неща, които може да направим, за да запазим тези екосистеми. Едното е добив на рапани, но по ръчен способ. Събирайки тези рапани, те опазват екосистемата. Другото е създаване на обособени зони за опазване на тези екосистеми, обяснява д-р Димитър Беров.
Основните замърсители по нашите плажове са предмети за еднократна употреба, оставени или изхвърлени от туристи, които попадат и в морските води – бутилки, капачки, найлонови пликове и други продукти от бита ни – фасове, пластмасови чаши и опаковки.
Именно пластмасите са отпадъците, които най-трудно се разграждат.
От 85% до 92% от наблюдаваните отпадъци са от категория пластмаса. Тоест по нашето Черноморие от север на юг ние имаме изключително натоварване от замърсяване с пластмаса. Другите категории са обработен дървен материал, другите са металът, кенчета и консерви, каучукът и гумите, посочва д-р Радослава Бекова.
Според нея Черно море е едно от най-красивите морета, независимо, че казват, че е бедно по биоразнообразие сравнено със Средиземно море.
„За мен то си е нашето море и си е уникално и ние трябва да положим всякакви усилия, за да го запазим такова, каквото е“, категорична е тя и смята, че без учените, това е невъзможно.
Според д-р Димитър Беров, за да се управлява правилно морската среда, трябва някой да разбере какво се случва.
Освен че изследват биоразнообразието, нашите учени картират крайбрежието ни и морско дъно. На практика, едва 7% е картираната площ и морето крие много неизвестни.
Важно е, защото нашето море е девствено от изследвания с такава модерна апаратура. От близо 33 хил. квадратни километра до момента са заснети не повече от 4 хиляди километра. Едва 7%, казва проф. Любомир Димитров Институт по океанология БАН.
Въпреки ограничените си ресурси, нашите учени правят истинска наука. Те стигат и до конкретни заключения. Много е важно, тази информация да бъде използвана. Не само за да бъдем ние информирани, а да бъдат информирани и хората, които взимат решения по какъв начин се управлява този изключителен наш ресурс - Черно море.
