Учени от Българската академия на науките изследват състоянието на морската среда по крайбрежието ни, биоразнообразието и популацията на морските организми.

Снимка: Ладислав Цветков

Със специални уреди учените мерят параметрите на водата, сред тях – солеността ѝ, температурата, съдържанието на хлорофил и кислород.

Снимка: Ладислав Цветков

След това сравняват данните с тези от предишните години, разказа д-р Димитър Беров, океанолог към Академията.

Снимка: Ладислав Цветков

„Ако има заустване на замърсени води, ще го видим в повишената концентрация на амонии и нитрати. До 2015 г., когато нямаше пречиствателна станция, отпадните води се изсипваха в залива до пристанището. И ето тук – до „Златна рибка“ беше една зона, която беше силно замърсена“, разказва още д-р Беров.

Снимка: Ладислав Цветков

Наблюденията на учените са, че последно време запасите на риба значително намаляват.

Снимка: Ладислав Цветков

„Балансът е рационална експлоатация. Риболовните групи правят оценка на тези промишлени видове риба. На базата на тези референтни стойности има оценки, които трябва да се спазват“, разказва ихтиологът д-р Йоана Георгиева.

Снимка: Ладислав Цветков

През 80-те години е регистрирано сериозно замърсяване на крайбрежието ни най-вече от индустрията и градовете, както и от големите реки, които се вливат в Черно море, като например Дунав, сочат специалистите.

Снимка: Ладислав Цветков

„Разбира се, през лятото има цъфтеж на фитопланктона и водата е по-мътна, но това е по-скоро, че Черно море е много продуктивно море. То е богато на хранителни вещества и когато водата се стопля, започва един бурен растеж на водорасли, цъфтеж на планктони и това създава впечатление, че морето е мръсно. Да, има локални проблеми там, където няма пречиствателни станции“, обяснява д-р Беров.

Снимка: Ладислав Цветков

Според океанолозите Егейско и Черно море са две несравними екосистеми.

Снимка: Ладислав Цветков

„Всъщност Черно море е наситено с живи организми и с продукти от техния жизнен цикъл. И това, което ние виждаме като замърсяване, всъщност не е замърсяване. Това са живи организми. Микроскопични организми – мъртви водорасли и вещества, които те изхвърлят във водата и всъщност това остава усещането за замърсяване. Сравнявайки го с Егейско море, то е класифицирано като олиготрофно море. Море с ниско съдържание на хранителни вещества. Там просто няма как да се развият тези организми. Тоест, ако трябва да сме коректни, тое една пустиня, докато Черно море е много продуктивно“, пояснява д-р Беров.