Масовият спорт като начин на живот без значение от възрастта - това важи с пълна сила за далечна Австралия, където ни отвежда Ладислав Цветков в bTV Репортерите.

Нивото на общата физическа култура в едно общество е ключов показател за неговото развитие и здраве. В Австралия масовият спорт не е просто хоби, а национална философия. Той играе фундаментална роля за здравето на нацията, а високите спортни постижения не са случайност, а естествен резултат от масовия спорт.

Там, където физическата активност е част от начина на живот, тя съпътства човека от ранното му детство до дълбока старост.

Австралия притежава забележителни природни дадености – огромна морска площ, райони с хубав климат, но и територии, завладени от пустинята. За малко повече от две столетия хората тук са изградили общество, което може да служи за пример в много отношения. Масовият спорт и културата на физическа активност са първите неща, които впечатляват всеки посетител.

В Австралия, когато става въпрос за спорт, възрастта няма никакво значение. Млади и възрастни спортуват заедно, възползвайки се от огромното крайбрежие и плажовете, които се простират с километри.

Според лекаря Робърт Бърн тайната на австралийския дух се крие в постоянния контакт с природата.

"Имаме огромно крайбрежие, плажове, зелена растителност, езера и реки. Мисля, че именно заради това, както и заради дългото и горещо лято, хората обичат да прекарват времето си навън и да се изразяват по всякакъв начин, докато са сред природата", споделя д-р Бърн.

Той е категоричен, че това е неразделна част от социалната среда и начина на живот, която се изгражда още от ранна възраст.

"Това определено е заложено в нашата култура. Австралия винаги е била известна със силното си представяне на Олимпийските игри. Винаги се представяме много над очакванията спрямо размера на населението ни. Резултатите ни в световния спорт са изключителни. Не знам точно защо е така, но това винаги е било част от възпитанието ми", допълва лекарят.

Австралийският модел доказва, че когато спортът е достъпен и интегриран в ежедневието, той престава да бъде задължение и се превръща в източник на здраве и национална гордост. Примерът е ясен - физическата култура е мисия, която започва в семейството и продължава по безкрайните плажове и стадиони, независимо от възрастта.

За австралийците спортът не е епизодично занимание, а лична история, която започва в ранна детска възраст. Д-р Робърт Бърн споделя, че собственият му път е типичен за почти всеки негов сънародник.

"Още от малък съм играл ръгби и футбол, сърфирал съм, плувал съм. Занимаваш се с бойни изкуства, пробваш от всичко. Честно казано, не познавам човек в Австралия, който да не практикува някакъв спорт", разказва той.

Интересен паралел между българската и австралийската система прави Вероника Василева – национален състезател по фехтовка. Пътят ѝ в този спорт започва в България, но продължава в Австралия, където семейството ѝ се установява. Въпреки че е спортист на високо ниво, тя остава силно впечатлена от отношението на местното общество към физическата активност.

"Когато в България чуем думата „спорт“, веднага се сещаме за високо спортно майсторство, професионализъм, резултати и медали. Сещаме се за това, което сме гледали по новините", обяснява Вероника.

Според нея в Австралия разбирането е коренно различно.

"Там думата „спорт“ означава двигателна дейност, движение, разходка – всичко, свързано със здравето. Те се събуждат и излизат да бягат, винаги ще направят нещо активно. И това важи за почти всички, без значение от възрастта им", казва тя.

Природните дадености на континента са ключов фактор, а океанът е мястото, където се ражда една от най-големите страсти на австралийците – сърфирането. Макар страната да има световнопризнати плувци, сърфът се е превърнал във водещия спорт по крайбрежието.

Д-р Бърн признава, че океанът може да бъде предизвикателство дори за опитните.

"Аз не съм много добър плувец, затова се чувствам по-уверен на дъската. Мога да греба навътре и знам, че няма да потъна. Сърфирането стана изключително популярно – по цялото крайбрежие ще видите сърфисти", казва той.

Спортът в Австралия учи и на важни житейски уроци. Сърфирането, например, е метафора за дисциплината, необходима за успех във всяко начинание.

"Това не се учи за ден, седмица или година. Нужно е постоянство почти всеки ден за дълъг период от време", обяснява лекарят.

Причината е, че океанът е непредсказуем – теченията и вълните се променят постоянно.

Единственият начин да се научиш е да бъдеш във водата постоянно. Трябва да си упорит и най-вече – да го обичаш. Именно тази комбинация от природни условия, достъпност и ранно възпитание превръща Австралия в глобален лидер не само по медали, но и по качество на живот.

Взаимоотношенията между образователната система и спорта в Австралия са се развили значително през последните десетилетия. Според д-р Робърт Бърн днес спортът е напълно интегриран в учебната програма.

"Когато бях млад, сърфирането не беше част от училището, но по-късно това се промени. Сега то е част от начина на живот и се очаква учениците да участват в няколко спорта едновременно. Това се счита за нормално", обяснява той.

Вероника Василева също потвърждава, че от детската градина до 12. клас масовият спорт е водещ приоритет.

"Още с отиването ми там започнах училище и видях как от най-ранна възраст до завършването на гимназията масовият спорт се развива активно", споделя тя.

Един от най-впечатляващите аспекти на австралийското общество е активността на възрастните хора. Вероника разказва за свой съсед на възраст между 70 и 75 години, който е истинско вдъхновение със своята рутина.

"Той ми каза още при запознанството ни, че няма да пропусне нито един ден в годината, в който да не стане в 5:00 ч. сутринта, за да отиде на плажа и да плува. Независимо от времето или ангажиментите му, денят винаги започва така", разказва националната ни състезателка по фехтовка.

Тя допълва, че в Австралия вероятно има повече спортуващи възрастни хора, отколкото в която и да е друга държава.

Противно на европейските представи, където държавата е водеща в организацията и финансирането на спорта, в Австралия инициативата е в ръцете на хората.

Марина Милева, директор на българското училище в Сидни, разкрива интересни подробности за модела на управление: "Всичко това не е организирано централизирано от държавата. Спортните събития и активности се движат от различни групи и клубове. Това е принос на самите деца и родителите – една огромна лична инвестиция."

Оказва се, че държавната помощ е минимална, а тежестта се поема от общността.

"Ако трябва да сравним финансирането от страна на държавата, тук помощта е почти нищожна. Всичко се движи от клубовете и федерациите, но основният двигател е самото общество", казва Милева.

Въпреки че Австралия е „инкубатор“ за таланти, Вероника Василева отбелязва интересна подробност – фокусът върху масовия спорт понякога оставя професионалните атлети в специфични дисциплини сами да търсят своя път.

"В България се влюбих във фехтовката и винаги съм искала да бъда в залата. В Австралия обаче нямах същата възможност за развитие на високо спортно майсторство, защото там е развит предимно масовият спорт", споделя тя.

Една от най-уникалните традиции в Австралия са т.нар. „Нипърс“ (Nippers). Това са организирани курсове за деца, които на пръв поглед изглеждат като забавление с дъски в морето, но всъщност са сериозно обучение по водно спасяване.

"Това са курсове, организирани от спасителите, и интересът към тях е огромен. Още от първи или втори клас децата се учат не само как да спасяват хора, но и как да познават опасните течения и да „четат“ опасностите на морето", обяснява Марина Милева.

Обучението е разделено на нива и подготвя малките австралийци за суровите условия на океана от най-крехка възраст.

Безопасността по безкрайните плажове се крепи на раменете на доброволци. Докато професионалните често са едва по един, стотиците сърфисти биват наблюдавани от млади хора, които отдават времето си безвъзмездно.

Освен дисциплина в морето, на австралийския бряг властва и строг обществен ред. На плажовете е абсолютно забранено пушенето, консумацията на алкохол, къмпингуването, паленето на огън и дори разхождането на кучета.

Сърфът е неизменна част и от училищната програма, като заниманията често се провеждат директно на плажа под ръководството на опитни треньори. Матю, треньор по сърф в училището „Falls End“, разказва за напредъка на своите ученици.

"Тук сме по програма за училищен спорт. Децата тренират едва от две седмици, но вече се справят доста добре и виждаме реални резултати", разказва той.

Така затвореният кръг от училището, семейството и доброволческите клубове превръща австралийското крайбрежие в една огромна, организирана и безопасна спортна площадка, където здравето на нацията е приоритет номер едно.

Въпреки че солената вода понякога дразни очите на най-малките, забавлението остава водещ мотив. Треньорът по сърф Матю подчертава, че плажът е място за всички – от възрастните, които предпочитат бодиборд, до младежите, усвояващи сърфирането в изправено положение.

Интересен факт е, че плажовете в Австралия са изцяло публична собственост и се стопанисват от общините. На тях е забранена всякаква търговска дейност – няма заведения, нито платени чадъри. Строгите правила гарантират, че общественото пространство остава чисто и безопасно за активен начин на живот.

Диетологът и персонален треньор Влади Христов споделя своите впечатления от ежедневието на австралийците, което коренно се различава от това в България.

"Още в 5:30 сутринта можете да видите групи от хора, които се събират, за да тичат, да плуват в океана или просто да се разхождат заедно. Това е истинска спортна нация, в която масовият спорт е заложен в бита. Тук всяко дете се научава да плува още в най-ранна възраст", разказва Христов.

Най-голямата разлика между двата свята обаче се оказва психологическа. Докато в България често се очаква държавата да организира и реши проблемите, австралийското общество е поело отговорността в свои ръце.

Подводният археолог д-р Драгомир Гърбов потвърждава, че здравословният начин на живот е издигнат в култ.

"Тук практически никой не пуши и всички спортуват. От най-ранни зори до късна вечер ще видите хора навън. Не е нужно да си професионалист – важното е да си ангажиран с общността си чрез движение", разказва той.

В град Нюкасъл, където той живее, гледката на 7-годишни деца и 70-годишни ветерани, които карат сърф рамо до рамо, е ежедневие.

Мнозина се питат защо австралийците изглеждат толкова спокойни и щастливи. Според д-р Робърт Бърн отговорът се крие в историята и корените на нацията.

"Австралия е създадена като колония на затворници. Първите заселници са били хора в изключително трудни ситуации, борещи се за оцеляване, но въпреки това са намирали начин да се радват на живота. Това се е превърнало в национална нагласа", обяснява лекарят.

Типичната австралийска фраза е „She’ll be right, mate“ (Всичко ще бъде наред, приятелю). Тя олицетворява способността да запазиш спокойствие пред трудностите, да продължиш напред и да се наслаждаваш на това, което имаш.