Не шофира. Обожава музиката на Queen. Мечтае да е актьор. Занимава се с благотворителност. Интересува се от извънземни.
Продал е над 70 милиона албума. Негови са шест от 100-те най-продавани албума в британската история. Има 15 сингъла номер едно.
Влиза в „Рекордите на Гинес” като само за един ден продава 1 600 000 билета за турнето му през 2006 г.
Спечелил е 17 британски награди – почти двойно повече от всички други изпълнители.
През 2003 г. поставя рекорд като в рамките на три, поредни вечери пее пред 375 000 души.
Роби Уилямс е третият най-пускан изпълнител по британското радио за последните 20 години след Елтън Джон и Джордж Майкъл.
Срещам го в полския град Торун, където представя новия си Коледен албум, който оглави Британската класация.
„Да, радвам се, че песните ми са достигнали до публиката по такъв начин. Това е много важно за мен. Замисълът на албума беше да създаде този тип енергия, която става част от живота и музиката на хората. Исках да донесе радост заради настоящия зимен сезон, но и просто да ги направи щастливи без причина. Радвам се, че този набор от песни носи тази енергия на хората”, казва Уилямс.
Коледа не изглежда така празнична в детството на Роби и сестра му Сали. Те са отгледани от майка им, която работи често извънредно, за да се грижи за децата. Бащата – комедиантът Питър Конуей напуска семейството, когато Роби е на три дни.
– Роби, сподели един твой коледен спомен от детството.
– Майка ми работеше много здраво, за да ни издържа. Ние сме от семейство от работническата класа и майка ми направи невъзможното, за да ни осигури начин на живот, който е по-добър от този, който би трябвало да имаме. Заради това имам много невероятни коледни спомени. Сещам се за радиаторите и топлината, която излиза от тях.
– Не се сещаш за подаръците?
– Определено не.
– Чай?
– Да, чаят и енергията, която се създава. Ние имахме специално време за гледане на телевизия, през което показваха какво ще дават по Коледа. Много се вълнувахме, че ще можем да гледаме „Завръщане в бъдещето”, „Батман” и други филми.
Роби Уилямс е роден през 1974 г. в английския град Стоук он Трент. Учи в католическо училище, където се запалва по музиката. Увлича се от танци и участва в детски пиеси.
На 16 г. става част от най-успешната британска момчешка банда Take That.
През 1995 г., в разгара на техния успех, той я напуска внезапно.
Мнозина мислят, че кариерата му ще приключи бързо, но грешат. Роби записва хита на Джордж Майкъл „Freedom” и се връща в шоубизнеса по-силен от всякога.
Следват хитове като „Millennium”, „Strong”, „No Regrets” и „She's the One”.
Подписва договор с EMI за 80 милиона паунда. Следват концерти, скандали, наркотици и… много гняв.
– Смяташ ли, че разбираш добре кой си в момента?
– Да! Не се мразя толкова, колкото преди, което е най-добрият подарък, който можеш да получиш на Коледа. Също така преди смятах, че успехът е с причина, а сега сякаш му се наслаждавам.
Неочаквано през 2010 г. той се завръща в Take That за албум и повторно турне. Резултатът – албумът „Progress” ще се превърне в най-продаваният албум във Великобритания на века, а турнето ще е най-продаваното британско турне досега.
– Имаш репутация на много откровен човек. Не са много звездите и особено мъжете, които са такива.
– То не е нарочно. Просто ми идва отвътре да кажа на всички всичко за мен. Аз се разбирам повече с хора, които споделят, които говорят за недостатъците си. Възхищавам се на тези хора. Ако хората казват „Браво”, това е страхотно. Сега времето е много по-напреднало за тези неща, в сравнение с 90-те. В сегашно време психичното здраве и проблемите, идващи с него, се приемат за нормални. Горд съм, че живея в такова време.
– Какво е най-важното според теб, за да можеш да бъдеш успешен музикант с дълга кариера?
– Трябва да имаш много късмет и големи мечти, но трябва и да си много заблуден. Ще пропуснеш възможността, ако не пробваш, затова трябва да се опиташ. Хората бъркат смелостта с компетентността. Повечето хора, с които говориш, могат да са много смели, а не толкова компетентни. Избирай смелостта.
Роби е смел в своите музикални търсения – пее поп, рок, суинг, умее да скандализира, провокира. През 2002 г. се появява в класацията „100 Greatest Britons”.
Наскоро в интервю за „Сънди Таймс” той говори открито за битката си с агорафобията. В продължение на три години той не напуска дома си, избягва обществени места или ситуации, които могат да предизвикат паника.
Уилямс отхвърля оферта от 15 милиона паунда, да бъде водещ на „American Idol”, защото не може да напусне дома си.
Съпругата му Аида, с която се жени през 2010 г., му помага да преодолее фобията и го връща на сцената.
Днес двамата са щастливи родители на три деца.
– Как се справяш с приоритетите в живота ти между семейството и кариерата?
– Не е лесно, ако прекарваш много време далеч от децата ти. Аз съм прекарал вече 3 седмици далеч от тях. Страхотното за живота ми е, че когато работя, е много интензивно, но когато не работя, аз наистина си почивам. Аз им създавам начин на живот, който всички обичаме.
– Какъв баща си? Не им даваш да правят, каквото си искат?
– Докато растях, аз много бързо разбрах, че маниерите са изключително важни и досега са много важни за мен. Децата ми имат различен начин на живот от моят на тяхната възраст. Опасно е да станат очакващи хора! За мен и майка им е много важно да не бъдат такива. Аз съм строг, но същевременно съм много обичащ и грижовен.
– Какво те мотивира да ставаш сутрин?
– Че имам цел, към която да се стремя. Вече съм на следващото нещо. Сега това е Вегас, но аз искам да се занимавам и с телевизия, документални филми, подкасти, изложби и други неща.
– Какво е най-важното за теб в днес?
– Децата ми са изключително важни за мен, без тях вероятно нямаше да достигна това ниво на щастие. Без това щастие, вероятно нямаше да направя този албум. Без щастието публиката ми щеше да ме вижда по друг начин. Едното води до другото и така.
– Да се върнем на албума. Толкова много страхотни дуети, един, от които е с Род Стюард. Той дойде у вас за вечеря? Как беше?
– Беше страхотно. Планината дойде при Мохамед. Той е много харизматичен. Кариерата му е невероятна. Аз му се възхищавам. Той е номер 2 във Великобритания в момента и се справя толкова добре по целия свят. Това ми дава надежда да продължавам. Става дума за успеха. Една от основните съставки на успеха е да бъдеш в крак с времето във всички части от живота. Никой не иска да бъде изостанал.
Тази година Роби празнува Коледа в Европа, за да зарадва децата си с истинска зима и сняг.
– В Лос Анджелис няма сняг. Хората си мислят, че е странно, но не е. Пак е Коледа, но е топло време и е приятно да можеш да си сложиш тениска и да излезеш навън. Тази Коледа ще съм във Великобритания, в Европа.
– Вие имате тази традиция с хляба, нали? Би ли ми я обяснил?
– Да – „Счупи хляба”'. В Америка аз имам американско семейство и американски приятели, но имам и много британци. Убедихме ги, че традицията е да се държи една багета в ръка и един американец да я среже чрез карате хватка. Всички американци в семейството ми помислиха, че е истинска традиция и на следващата година питаха дали ще „счупим хляба”.
– Когато казах на моята племенница, че ще те интервюирам, първият й въпрос беше колко последователи имаш в „Инстаграм”. Всичко е за социалните мрежи тези дни, нали?
– Много е плашещо. Дъщеря ми ме пита за телефон от година и половина, а тя е на 7. Няма да го получи. Много малко са добрите неща в социалните мрежи. Мога да кажа повече лоши, отколкото добри.
– За финал, би ли казал нещо на финалистите на „Гласът на България”?
– Да, продължавайте да пеете.
– Ти беше в Бургас преди няколко години. Беше много емоционален концерт. Как запомни България?
– Животът ми е от хотелска стая в хотелска стая. Аз мога да знам как се чувствам в една страна само, когато съм на сцена. Тогава усещам публиката. Те са изключително топли хора. Бих искал да се върна там.
– Има нещо странно, но няма лоши новини за теб в интернет. Никога не чета нещо лошо за теб?
– Това е страхотно.
– Защо?
– Предполагам, че е когато характерът ти е да си намираш негативните черти, ти търсиш подкрепа у другите. И те са благосклонни към недостатъците ти, а не те нападат. Може би е вид болест.
