В океана двама българи рискуваха живота си и предизвикаха духа и тялото. Мисия NEVEREST каза "Да" за живота, каза "Да" за мечтите, огромни колкото океан.
Баща и син - Стефан и Максим Иванови, са първите българи, които прекосиха Атлантическия океан с гребане.
„Когато човек излезе от зоната на комфорта, там човек най-много израства“, казва Стефан.
Дни, след като се завърнаха от далечен Барбадос, се срещаме там, където започва океанското приключение на семейство Иванови. У дома и на шега се ражда мечтата им да прекосят Атлантическия океан, като не спират да гребат.
„Щом някой друг го е направил, защо не и ние? Една вечер, шегувайки се, му казах: „Тате, ти ще прегребеш Атлантика“. Това го казах, мислейки, че е невъзможно. Точно в този момент бяхме пълни новобранци“, разказва Максим.
От първия урок до първия покорен океан минават две години.
Дори в напреднала бременност двукратната световна шампионка по гребане Виктория Димитрова учи новобранците как да оцеляват, докато тренират във водите на Панчаревското езеро, а мечтаят за простора на Атлантическия океан.
Дните минават в тренировки на езерото и в конструиране на лодката в гаража.
„Обичам екстремните предизвикателства, но точно тези, които не са животозастрашаващи. Когато започнахме да строим лодката, наблегнахме на нейната сигурност повече, отколкото на нейната скорост“, разказва Стефан.
Една жена съпреживява всеки миг от мисията на съпруга и сина си. Въпреки страховете си на майка, Жени чувства, че трябва да повярва в мечтата на най-любимите си мъже.
„Беше един бунт в мен срещу всичко, което ставаше по света. Страхът от епидемията, страхът от тероризъм. И реших да дам шанс на детето си и на съпруга си да изживеят нещо уникално“, споделя Жени.
Така на 14 юни баща и син се впуснаха в приключението на живота си.
„Когато отплавахме от Портимао, Португалия, водата в Атлантика беше по-спокойна дори от това езеро, но след три часа излезе насрещен вятър, толкова силен. Вместо курс към Канарските острови, курсът се беше обърнал на 180 градуса“, разказва Стефан.
По време на трансатлантическото приключение най-добрите в света гребци и мореплаватели дават ценни съвети на Макс и Стефан.
„Не сме професионалисти, а ентусиасти, които на принципа проба-грешка се подготвят по-добре. Морето никога няма да спре да те изненадва, времето няма да спре да те изненадва. Първата или втората голяма буря счупи руля – шест пъти се чупи руля на лодката ни“, казва още Стефан.
От Европа до Канарските острови ветровете са най-силни, а вълните - най-големи. По прогноза Макс и Стефан очакват безветрие, но попадат в капан между силни океански течения.
„Ветровете непрекъснато сменяха посоката си. Ние загубихме няколко седмици в леки ветрове, които те тласкат не в тази посока, в която искаш да пътуваш. Дойдоха големите бури, не позволяваха да плаваме“, продължава разказа си Стефан.
Лодката NEVEREST попада в окото на урагана „Теди“.
„Аз трябваше да си намеря тактика, психическа нагласа, която да ми помогне да преживея този месец и половина от ужасни условия. Ти гребеш и реално не се движиш, все едно твоите усилия отиват на вятъра“, споделя Макс.
В океана тийнейджърът слуша подкаст с разкази на военнопленници, измъчвани във Виетнам.
„Един от тях каза - оптимистите много бързо изгубиха надежда, защото си казваха, че следващия Великден ще излязат. Или следващата Коледа ще ги освободят и реално този ден никога не идва. При нас беше същото чувство - прогнозата казва, че времето ще се оправи, но не идва“, споделя Макс.
„Непрекъснато си търсихме малки цели, защото ако гледаш само края, той не е обозрим. Това е един много дълъг хоризонт, тунел и не виждаш светлината. Но ако виждаш светлината на няколко етапа, това ти помага да гребеш“, казва Стефан.
Едни от най-специалните моменти са рождените дни на борда на NEVEREST. Макс и Стефан успяват да уловят огромна риба махи-махи и приготвят вкусно суши за празника. През останалото време на лодката цари ред и дисциплина - който гребе, той командва, а другият помага.
Гребците от България си поставиха не само приключенска, но и социална мисия. Семейството посвети прекосяването на океана на каузата на донорството. По време на дългото плаване Макс и Стефан решават, че могат да променят системата у нас, така че повече хора да намерят донор.
„Не можех да повярвам, че всички българи не са донори. Това, което Макс попита - защо всички не са донори - това е успешният модел, който се използва в Испания, Холандия“, казва Стефан.
Тепърва заедно с приятели и доброволци Макс и Стефан ще работят за малките промени в закона, които ще доведат до голямата промяна при даряването на органи. По време на екстремното оцеляване в океана ентусиастите осъзнават кое е най-ценното в техния живот.
„Най-важните неща в живота са това да имаш близки, да обичаш някого“, казва Стефан.
Всеки ден се чуват с най-любимите си хора, които ги чакат у дома - Жени и Лара.
„Чувствах се понякога много уязвима, защото не съм при тях и не мога по никакъв начин веднага да им помогна. Имах много нощи, в които не можех да заспя. Помогна да им чуя гласовете, едва ли не да се пренеса с тях на лодката“, споделя Жени.
Като загрижена майка и съпруга тя намира начини да изпрати на своите момчета допълнително храна или нови соларни панели за лодката.
След 105 дни сами в океана и над 2 милиона загребвания двамата виждат земя.
„Почувствахме удовлетворение, което идва след огромни усилия. Удовлетворение от това, че успяхме да решим това уравнение с може 20 неизвестни и повече и всяко едно неизвестно, ако не бъде намерено, не можеш да стигнеш до края на плаването“, казва Стефан.
На брега на остров Барбадос Жени и Лара посрещат Макс и Стефан.
И въпреки че счупиха няколко рекорда на Гинес, хоби гребците са здраво стъпили на земята. Външно са променени, но отвътре казват, че са си същите хора.
Мисия NEVEREST зареди с оптимизъм хиляди хора.
„Бих искала да вдъхна смелост на повечето майки, защото най-лесното е майчиният инстинкт да спре детето да направи нещо, което ние считаме за опасно. Много се надявам повече майки да дават шансове на децата си да постигат мечти“, казва Жени.
А посланието на Стефан и Макс е: "Нека всеки да намери своя Еверест".